Изповедническият подвиг на отец Христо от Срем

Игумения Валентина Друмева

Всяко обществено дело се извършва добре, когато се спазва определен ред и дисциплина. Колко повече това изискване важи за духовните дела и особено при богослу­жението в светия храм, което е съслужение с ангели и све­тии. Висок пример на изискване и спазване на строгата църковна дисциплина и нравствените норми на поведение е оставил свещеник Христо Георгиев Бакалов от село Срем, Бургаска област, бивша Елховска околия.

Атеистичните бури не го пречупили. От ревност към Бога и светия храм той не можел да търпи атеистичният властник да поругава светинята. Затова бил жестоко го­нен и измъчван като най-неудобен за селото.

Роден е през 1877 г. в село Срем. Произхождал от рода Пенкови. Дядо му, Димитър Пенков, бил бакалин. От него родът приел фамилното име Бакалови. Баща му, Георги, бил кмет на селото, а майка му, Велика Иванова Прода­нова, била много благочестива християнка. Тя дала добро християнско възпитание на трите си деца: Христо, Йонко и Петър.

Петър бил обикновен, трудолюбив и честен работник, а Йонко станал учител. Ученолюбив бил и Христо, но той имал повече наклонност към духовните науки. Завършил Земеделско училище в Кнежа, Врачанско, и Духовна се­минария в София. Надделяла духовната му наклонност и той се насочил към свещенство.

Задомил се за Мария Георгиева Баева от Срем. Баща й бил учител. Имали четири деца: Ана, Георги, Велика и Мара. На 50-годишна възраст приел свещенство. През 1927 г. го ръкоположил Старозагорският митрополит Павел. Въдворен за енорийски свещеник в село Мъдрец, той слу­жил седем години и оставил незаличими спомени в свои­те енориаши.

След това бил преместен в село Срем, на мястото на свещеник Атанас Енев Баев, родственик на презвитера Мария, който се преместил в село Каблешково.

В родното село, сред свои, той оставил още по-светли спомени с изрядното си служение и висока духовност. За него се казва, че бил „едно стъпало над другите свещени­ци“ и още: „най-авторитетният свещеник“.

С това селяните не искали да унижат другите свеще­ници, служили в Срем преди него. Те искали да подчерта­ят, че отец Христо бил изключителна личност. Не скрива­ли, че е много строг. Но строгостта му се приемала без упрек, защото била справедлива и самият той бил образец на строг и дисциплиниран свещенослужител.

Това и сега изразяват с думите: „Беше много рев­ностен свещеник, силен като проповедник и много добър певец“. Още твърдят, че бил: „съвестно отдаден на служението си, като спазвал всички канони“.

И досега се помни внушителната му осанка. Бил ви­сок на ръст, с брада, която никога не подрязвал и винаги ходел с расо. Преподавал вероучение в училището. Макар и много взискателен, децата го обичали. Държал духовни­те му чеда редовно да се причестяват, но непременно това да бъде предшествано от изповед.

Той „много държал на благочестието“. Всички се от­насяли към него „със страхопочитание“. Селяните отда­лече свеждали глава, когато го срещали. Помежду си каз­вали: „Като срещнеш попа, трепериш“, но това не било от страх, а от почит.

Към него се отнасяли с „чинопочитание“. И това ста­вало съвсем естествено. Той не го изисквал от тях. Но често в проповедите си им говорел, че по-малките трябва да по­читат и уважават по-възрастните.

Учел хората на „вяра и църковност“. Учел ги на дело да изпълняват християнските добродетели. Такъв духовен наставник те не помнели. Затова го поставили на най-ви­сокото стъпало в оценките си. Днес те говорят за него, като да е жив между тях. А от тогава са минали десетки години, повече от половин век.

Определенията за него и свещеническото му служение са много и все силни. Казват още, че учел хората да бъдат правдиви. Не скъпял поученията си. Бил: „много изряден, с висок морал и във всичко служел за пример“.

Спомени за отец Христо ни предаде Христо Николов Бакалов от Срем, син на неговия племенник Никола. Той си спомня как посещавали като ученици празничните цър­ковни богослужения с други момчета.

Всички се надпреварвали да поднесат на отеца ка­дилницата, да носят свещника, да бъдат по-близо до него. Отец Христо умеел да спечели сърцето на детето и на ста­реца и да остави незаличими следи в тях.

Помагал на селяните и в земеделската работа. Учел ги да облагородяват дръвчета. Сам обработвал нивата си, за да издържа семейството си с честен труд.

Но дошла атеистичната власт и още на 9 септември 1944 г. бил арестуван. Най-благоразумният и духовен чо­век в селото пръв станал неудобен на властта, която нена­виждала духовността.

В същия ден бил арестуван и свещеник Атанас Баев, сродник на презвитерата, който служел в Каблешково. Тре­вогата на близките на двамата свещеници била голяма.

Отец Атанас бил на 38 години, а отец Христо – на 67 години. И двамата били ръкоположени в една и съща го­дина и имали служение от 17 години на Църквата. И два­мата били изключително ревностни. Затова били набеля­зани за премахване.

Отец Атанас изчезнал безследно. Бил убит жестоко. Тук ще прибавим спомените на Кръстьо Илиев Баев, женен за племенницата на отец Атанас – Ве­лика Христова Баева. С голяма болка той разказва:

„Очевидци твърдят, че отецът е бил пребит с колове, а тялото му е изхвърлено на бунището и изядено от куче­тата… Презвитерата и децата му живеели като „низверг­нати“ в една плевня 10 години… Изолирали ги като „чума­ви“… Двете му дъщери не били приети да следват във вис­ши учебни заведения. Синът му Енчо с помощта на прия­тели бил приет в Консерваторията в София. Но в послед­ния пети курс станало ясно, че е син на убит свещеник, и го изключили. По-късно емигрирал със семейството си в Германия.

А отец Христо задържали в милиционерския участък в Елхово. Там бил жестоко бит. Не се посвенили от въз­растта му. След като го изтезавали, го пуснали и следели работата му. Но той не променил поведението си. Продъл­жавал да служи със същата ревност в храма.

Намалели богомолците поради забраната, но той слу­жел, като да е препълнен храмът. На празник сам продъл­жително биел църковната камбана, за да пробуди някоя заспала съвест. Проповядвал на „малкото стадо“ от най- смелите християни в селото, които не се уплашили от заб­раната.

Всичко това се наблюдавало и отново последвал арест. Отново още по-жестоко го измъчвали, но не променили нищо в неговата душа. Това не се повторило само веднъж. Постоянно бил „притискан“, както се изразяват селяните.

За преживяното в ареста той никога не говорел. Вед­нъж обаче поверително споделил с Кръстьо Тодоров от Срем. Разказал му, че го „събличали гол в студа и го зат­варяли в тясна бетонена килия. Нямало къде да седне, нито да се опре. Принуден бил в продължение на три деноно­щия да разтрива тялото си и да прави физически упражне­ния, за да не умре от студ“.

След казаното Кръстьо Тодоров добавя: „Въпреки униженията и изпитанията отец Христо продължи да слу­жи предано. Не успели да го пречупят“.

Поради „непрекъснатия тормоз“ здравето му се вло­шило много. Починал през 1955 г. на 78 години. Прекарал 11 години в изпитания за вярата. Със смелото си изповедничество спечелил вечния живот в небесното царство. Кра­сиви и уханни цветове в неговия венец вплели тези, които по неговия пример отстоявали вярата си. Добрият пастир се преселил във вечността заедно със своето малко стадо.

По спомени на Христо Николов Бакалов и Кръстьо Тодоров от село Срем, предадени на 20 октомври 2008 г.

Георги Стоянчев. Бележити личности от село Срем. Ямбол, 2004, с. 9, 10, 46.

Източник: „Български свещеници пострадали за вярата в най ново време”, Том 7