Християнство.бг
Свети Патрик е покровител на Ирландия. Въпреки че много подробности от живота му са обвити в мистерия и легенди, ясно е, че светецът е оказал дълбоко влияние върху народа на Ирландия.
Изповедта на свети Патрик е кратката история за живота му, разказана през собствените му очи. Произведението предоставя интригуващ поглед към един от най-известните светци в историята. Изповедта на свети Патрик е подобна на Изповедите на свети Августин – всъщност те са по-скоро богословски, отколкото автобиографични .
Учените спекулират, че свети Патрик е написал това произведение в защита на доброто си име (виж по-долу), след като е бил хулен от хора с власт. Независимо от това, той предоставя вълнуващ разказ за чудотворните начини, по които Бог действа, и насърчава вярващите към живот на смелост и святост.
По предание се смята, че свети Патрик е използвал трилистна детелина, за да илюстрира християнската доктрина за Светата Троица при християнизирането на Ирландия през V век. Първото доказателство за връзката между свети Патрик и трилистника се появява през 1675 г. върху монетите на свети Патрик (половин пени). На тях е изобразен свети Патрик, който проповядва пред тълпа, държейки трилистник, вероятно за да обясни доктрината за Светата Троица. Когато свети Патрик пристига в Ирландия през 431 г., той използва трилистник, за да научи езичниците на Светата Троица. В езическа Ирландия тройката е била значимо число и ирландците са имали много тройни божества, което може би е помогнало на свети Патрик в усилията му за евангелизация.
Историците смятат, че мисионерската кариера на св. Патрик в Ирландия се е състояла през 5 век, въпреки че не са сигурни за датата на неговото раждане. Роден във Великобритания (ок. 373 г. сл. Хр.), св. Патрик е отвлечен в робство на шестнадесет години, за да служи като пастир в Ирландия в продължение на шест години. През втората половина на 4 век, когато римската власт е в упадък в Италия и Великобритания, ирландските експедиции са често срещани по западното крайбрежие на Британия и непокръстеният Патрик е заловен от такива нападатели. Насън той чул, че корабът, с който трябвало да избяга, е готов, така че избягал от господаря си и намерил пътя обратно към Великобритания.
Св. Патрик имал чуден сън след бягството му от Ирландия и завръщането му във Великобритания. Явило му се божествено същество – „Викторикус“, доставяйки му писмо, озаглавено „Гласът на Хибернианците“. Хиберния е латинското име на остров Ирландия. Докато Патрик четял писмото, той като че ли чул група ирландци да го умолява да се върне в Ирландия. Въпреки че Патрик се съмнявал в годността си и образователната си подготовка за подобна задача, той се отправил на своята мисионерска задача пред ирландския народ (405 г. сл. Хр.) с ревността на апостол Павел. Той постигнал голям успех в Ълстър и Тара, въпреки че е бил изправен пред постоянната заплаха от мъченическа смърт от ръцете на езичниците и друидите. Успехът му с ирландците бил съчетан с неприятности с църковните му началници във Великобритания; но през всичкото това време той смирено насърчавал „Евангелието на Божията благодат” (Деяния 20:24). Починал в мир през 461 г.
Изповед от свети Патрик, просветител на Ирландия
1. Аз, Патрик, грешник, най-прост земляк, най-малко верен от всички и най-презрян за мнозина, имах за баща дякона Калпурний, син на покойния Потит, свещеник, от селището [vicus] на Беннавем Тебурне; той имаше малка вила наблизо, където бях пленен. По това време бях на около шестнадесет години. Наистина не познавах истинския Бог; и бях отведен в плен в Ирландия с много хиляди хора, според нашите заповеди, тъй като бяхме доста отдалечени от Бога, ние не спазвахме неговите правила, нито бяхме послушни на нашите свещеници, които ни напомняха за нашето спасение. И Господ изсипа върху нас яростта Си и ни разпръсна между много народи, дори до краищата на земята, където аз, в моята нищожност, сега се намирам сред чужденци.
2. И там Господ отвори ума ми за осъзнаване на моето неверие, за да мога, дори и толкова късно, да си спомня прегрешенията си и да се обърна с цялото си сърце към Господа, моя Бог, Който зачиташе моята незначителност и съжаляваше за моята младост и невежество. И той бдеше над мен, преди да го познавам и преди да се науча да разбирам или дори да различавам доброто от злото, и той ме защитаваше и ме утешаваше, както Баща би утешил сина си.
3. Ето защо, наистина, не мога да мълча, нито пък би било уместно, след като Господ благоволи да ме дари с толкова много милости и благодати в страната на моя плен. Защото след като сме наказани от Бога и сме го признали, нашият начин да му се отплатим е да го възвеличаваме и да изповядваме чудесата му пред всеки народ под небето.
Свети Патрик и месото, превърнато в риби
Но Патрик, след като вече беше станал монах, забравяйки всичко минало, се насочи към бъдещето и сякаш малко отчитайки предишните си разговори, се устреми към върха на съвършенството. Защото чрез невероятно въздържание, чрез продължителни пости и чрез упражняване на другите си добродетели той се измъчваше и непрекъснато носеше в сърцето и на тялото си умъртвяването на този кръст, което се вижаше от неговия навик. Но най-висшият Пастир, който възнамерявал да го издигне до глава на светата Църква, за да се научи да мисли смирено за себе си, да ходи със смирените и да понася слабите, му позволил да почувства собствената си непълноценност; така че колкото по-дълбоко се закрепвал върху основата на истинското смирение, толкова по-здраво да стои на висотата на съвършенството. Защото го обземаше желание да яде месо, докато, увлечен от желанието си, се сдоби със свинско месо и го скри в един съд, като мислеше правилно, че така ще може да задоволи апетита си тайно, а ако го правеше открито, щеше да стане за братята си камък за обида и спънка за укор.
И малко след като беше излязъл от мястото си, пред него застана божествено същество с очи отпред и очи отзад. Патрик, като видя, че очите му са разположени толкова чудно, дори толкова чудовищно, се зачуди кой е той и какво означават очите му, вперени отпред и отзад, и искрено го попита, а той отговори: „Аз съм Божий ангел. С очите, закрепени на челото ми, виждам нещата, които са открити за гледане, а с очите, закрепени в задната част на главата ми, виждам монах, който крие месо в съд, за да може да задоволи апетита си насаме.“ Това каза той и веднага изчезна. А Патрик, удряйки се с много пъти в гърдите, се хвърли на земята и я обля с такъв дъжд от сълзи, сякаш беше виновен за всички престъпления. Докато лежеше така на земята, скърбейки и плачейки, ангелът Викторикус, за когото толкова често се говори и преди, му се яви в обичайния си вид и каза: „Стани, нека се утеши сърцето ти, защото Господ премахна твоето престъпление и занапред избягвай отстъплението.“
Тогава свети Патрик се надигнал от земята, напълно се отрекъл от яденето на месо до края на живота си и смирено помолил Господ да му открие Своята прошка чрез някакво явно знамение. Тогава ангелът заповядал на Патрик да извади скритите меса и да ги сложи във вода; и той направи, както му заповяда ангелът; и месата, потопени във водата и извадени от нея, веднага се превърнаха в риби.
Това чудо свети Патрик често разказвал на учениците си, за да могат да обуздаят желанието на апетита си. Но мнозина ирландци, разбирайки погрешно това чудо, са склонни на деня на свети Патрик, който винаги се пада по време на Великия пост, да потапят месото във вода, и след когато го потопят, да го извадят, когато го извадят, да го приготвят, когато го приготвят, да го ядат и да го наричат „риби на свети Патрик“. Но с настоящето всеки религиозен човек ще се научи да ограничава апетита си и да не яде месо в постни периоди. Малцина се съобразяват с това, а невежите и безразсъдни хора са склонни да го правят.
Източник: От Цистерианския монах Джоселин от Фърнес, XII в.
„Животът и делата на свети Патрик“, от Edmund L. Swift, Esq. (глава XXIII, „За месото, превърнато в риби“): Saint Patrick and the Flesh-Meat that Changed into Fishes
–––––––––––––––––
Източник: Saint Patrick Resource Page; Shamrock – Wikipedia
