Меню Затваряне

Изчезнало е братското единодушие и думата “единомислие” е станала непозната

Св. Василий Велики

Св. Василий Велики

“Досега смятах, че по-полезно от думите е мълчанието, защото човешкият глас не може и да се чуе сред такова бръщолевене. Ако е справедливо казаното от Еклесиаста, че “словата на мъдреца се слушат в покой” (Екл. 9:17), то при сегашното положение на нещата би било неприлично това да се каже за тези хора.

Спира ме и това изречение на пророка: “гледай в такова време да мълчиш, защото времето е лукаво” (Ам. 5:13). Сега едни подлагат крак, други ругаят падналите, а трети ръкопляскат; и няма човек, който от състрадание да подаде ръка на подхлъзналия се, макар че по ветхозаветния закон няма да се избави от осъждане дори онзи, който отмине, като види “осела на врага си паднал под бреме” (Изх. 23:5).

Това днес не се прави. Защо? Защото във всички е охладняла любовта, изчезнало е братското единодушие и думата “единомислие” е станала непозната; престанали са дружеските увещания, никъде няма християнско милосърдие, никъде няма сълза на състрадание. Няма кой да подкрепи немощния във вярата, а напротив – такава взаимна ненавист се е разгоряла между сънародници, че всеки се радва от падението на ближния си повече от собствените си добри дела.

Както по време на епидемия и тези, които най-щателно пазят здравето си, заболяват заедно с останалите, заразявайки се от едното само общуване с болните, така и сега всички сме станали еднакви – завзелата душите ни страст към споровете ни увлича всички в едно лошо състезание. Затова и имаме толкова много неумолими и жестоки ценители на неудачите, непризнателни и неприязнени съдители на успехите и злото сякаш се е вкоренило така, че сме станали по-неразумни от безсловесните животни, защото те, когато са от една порода, живеят в едно стадо, а ние водим жестока война с домашните си.

За всичко това трябваше да се мълчи, но към друго ни влечеше любовта, която “не търси своето си” (1 Кор. 13:5) и обича да преодолява всички затруднения на времето и обстоятелствата. Вавилонските отроци също ни научиха да изпълняваме задълженията си, даже и никой да не го е грижа за благочестието. Те и сред пламъците славеха с песни Бога, без да мислят за множеството, отклонило се от истината, а щастливи един за друг, когато са били само трима. Затова и облакът от врагове не ни приведе в бездействие, а като възложихме упованието си на помощта на Духа, със всяко дръзновение възвестяваме истината.

В противен случай, всичко би било много по-трагично, когато хулителите на Духа с такова спокойствие нападат благочестивото учение, ние, имайки такъв застъпник и защитник, да не послужим на учението, което от преданието на Отците в непрекъсната памет е запазено до наши дни. Но най-много възбудиха нашата ревност пламенността на твоята нелицемерна любов, непоколебимостта и спокойствието на нрава ти, които гарантират, че казаното от мен няма да се разгласи на мнозина, не защото е недостойно за разгласа, а за да не се хвърлят бисери на свинете. И това ми стига.

А за теб, ако ти е достатъчно казаното, нека тук сложа края. А ако ти се стори недостатъчно, няма да ти завидя, когато в люботрудно изследване продължиш по-нататък в умножаването на знанието чрез любознателни въпроси. Защото Господ, или чрез нас, или чрез други, ще изпълни недостигащото по мярата на знанието, каквото достойно ни съобщава Духът.

————–

Текстът е откъс от: Изображение на сегашното състояние на църквите

Превод от руски: Пламен Сивов

Преводът е по изданието “Творения иже во святых отца нашего Василiя Великаго, архиепископа Кесарiи Каппадокiйскiя”, Часть IV, изд. “Паломник”, Москва 1993.

Posted in Святост