Ренета Трифонова
Ню Йорк, 5 юни 2025 г.
Архиерейският Синод на Руската Задгранична Църква издига своя глас, подбуден от горчива необходимост. В условията на нарастваща международна криза и вътрешно напрежение, Руската държава и общество се насочват по тревожно опасен път. Вместо стремеж към християнско покаяние и духовно обновление, в някои среди става все по-видимо възраждането на лъжовната и богоборческа идеология от миналия век.
Опасенията ни са сериозни: ако това развитие продължи, Русия – вместо да бъде ярко светило на православната истина, каквото е призванието ѝ според вековната история на християнското благочестие – може да се превърне в мрачно петно сред народите.
През 1981 г. Руската Задгранична Църква прослави лика на новомъчениците и изповедниците на Русия – подвига на вярата в лицето на богоборството. По-късно и Московската патриаршия направи същото. Но напоследък в Русия се наблюдава тревожна промяна в официалния подход към историята. През 2024 г. беше преразгледана „Концепцията за държавна политика по увековечаване паметта на жертвите на политически репресии“. В сравнение с предходната ѝ версия от 2015 г., новата съдържа дълбоки изменения, които не могат да не предизвикат тревога сред вярващите, защото в тях ясно прозира стремеж да се оневини богоборческият режим на XX век.
На последното заседание на Църковно-обществения съвет при Московския патриарх по паметта на новомъчениците, представител на РПЦЗ посочи възникналите проблеми и тревожната динамика. Смятаме, че е време гласът на Църквата в изгнание да бъде чут по този въпрос ясно и недвусмислено.
Вместо трезва оценка на престъпленията на комунистическия режим, отнел безброй човешки животи, и вместо задълбочаване на националната памет за преживяната трагедия, новата „Концепция“ отстъпва назад. Предишната версия откриваше път към покаяние. Новата го затваря. Тя премълчава и изопачава историческата истина.
Най-ярко това мислене се проявява в зловещото възстановяване на паметници на фигури като Сталин и Дзержински – хора, чиито антихуманни и антихристиянски престъпления принадлежат към най-мрачните страници на XX век. В същия дух звучат и изявленията, че мавзолеят на Ленин не само няма да бъде премахнат, а ще бъде възстановен. По същата линия се предприемат и т.нар. „де-реабилитации“ – отменяне на справедливите оправдателни присъди, издадени през 90-те години, въз основа единствено на възстановяване на сталински присъди, без нови доказателства и без критичен анализ.
По някои източници, броят на тези случаи надхвърля четири хиляди. Сред засегнатите са и духовници – личности със свята памет, която сега бива поругана. Особено обезпокоително е, че тази практика се засекретява – пореден отзвук от времената на гоненията срещу вярата.
Както казва Господ Иисус Христос: „Светлината дойде на света, но хората обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли…“ (Йоан 3:19–21).
Ние добре познаваме съдбата на църковния народ, прогонен в изгнание от революцията и войната – това са нашите предци. С години носехме тежестта на клеветата от страна на безбожния режим. Радостта ни от разкриването на истината не бе заради нас самите, а защото знаехме, че духът на лъжата убива. И вярвахме, че той е вече надмогнат. Не желаем Русия отново да му се подчинява.
Нов тревожен пример за завръщането към този дух бе даден неотдавна, когато известен професор – уважаван от мнозина – заяви публично, че именно Цар Николай II е довел страната до разруха, дори изричайки: „Аз сам бих го разстрелял“. Такива думи, в унисон с болшевишката пропаганда от началото на XX век, са особено зловещи в светлината на мъченическата смърт на Царското семейство.
Все по-често се наблюдава отричане на духовните уроци, дадени чрез прославлението на Новомъчениците и Изповедниците, и замяната им със заблудите на миналото. Съжаляваме, че въпреки заключенията на официалната комисия за автентичността на царските мощи, Московската патриаршия все още не е изказала ясна позиция.
Затова ние издигаме гласа си в отговор на този съдбоносен призив към православния свят. Предлагаме нашата подкрепа и молитва в съпротивата срещу тези тревожни прояви, където и да се появяват. Призоваваме всички православни християни – в Русия и извън нея – да познаят истинската си история и духовна отговорност.
Християните трябва да живеят с отворени очи, да не позволяват зрението им да бъде помрачено от фалшиви подмени. Те са призвани да вървят по пътя на свободата и светлината, да отхвърлят тъмата на миналото – а не да участват в нейното възраждане и възвеличаване.
Вече повече от сто години Руската Задгранична Църква счита за свой дълг да пребъдва в света свободна от всякаква обвързаност с държава, партия или светска идеология, и да възвестява безстрашно простата и чиста Истина на Светото Православие. Това послание е не по-малко нужно в 2020-те години, отколкото беше в бурните 1920-те. Затова днес призоваваме всички наши православни братя и сестри по света да се противопоставят на опитите за връщане назад, да поправят грешките на миналото и неотклонно да се придържат към Евангелието – защото в него е спасението на света.
