Християнство.бг
Украинският богослов доц. д-р Сергий Шумило разпространи на своя профил във фейсбук съвместно изявление на контактната група за диалог, сформирана от духовници, богослови и миряни от двете украински църкви – УПЦ и ПЦУ, относно църковния конфликт с храма в Ивано-Франкивск.
„Опитвам се да си представя как Христос и апостолите обикалят Юдея и превземат синагогите от фарисеите… Може би нещо аз не разбирам, но не мога да си го представя. Дали не чета грешното Евангелие? Става дума за инцидента със сълзотворен газ, употребен срещу вярващи от църквата в Ивано-Франкивск… Присъединявам се към съвместното изявление на групата за диалог между ПЦУ и Украинската православна църква относно недопустимостта на насилие при разрешаване на спорове между религиозни общности! Преди появата на този текст и аз самият, като член на групата за диалог, бях потресен. Сигурно съм непоправим идеалист, но съм убеден, че в отношенията между вярващите ключови трябва да бъдат критериите на Евангелието, ако наистина се смятаме за християни… Убеден съм, че само диалогът е единственият истински път за християните, независимо от имената на „матриархатите“. „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“ (Иоан 13:35). Приканвам тези, които също споделят подобни принципи, да разпространят това съвместно изявление, изготвено заедно от представители на ПЦУ и УПЦ (то взема предвид мненията и на двете страни)“.
Изявление относно църковния конфликт в Ивано-Франкивск
Ние, представители на духовенството и вярващите от ПЦУ и УПЦ, участващи в междуцърковния диалог, с тревога наблюдаваме изостряне на дългогодишния конфликт между православните юрисдикции в Украйна. На 28 март 2023 г. в Ивано-Франкивск се случи нещастен инцидент в църквата „Рождество Христово“.
Ние осъждаме всякакви силови методи за разрешаване на този и други конфликти, както и прояви на насилствени действия срещу всякакви религиозни общности, независимо от техните имена и юрисдикции, тъй като това коренно противоречи на основните принципи на Христовото Евангелие и на Божиите заповеди.
Оскверняването на олтара и насилствените действия срещу живи образи Божии, каквито са хората, независимо от юрисдикцията им, коренно противоречат на християнския етос и не могат да се приемат за нещо нормално. Смятаме за недопустимо прилагането на принципа на колективната отговорност към цели групи вярващи по отношение на отделни техни представители и още веднъж подчертаваме, че единственият истински християнски начин за разрешаване на противоречия или спорни въпроси е формата на диалог в духа на Евангелието на мира и любовта.
Посочените действия противоречат и на принципите, формулирани от самата ПЦУ, както и на Декларацията за разбирателство между духовниците на ПЦУ и УПЦ от 07.05.2022 г., в която се говори за „необходимостта от изоставяне на агресията, стереотипите, предразсъдъците и езика на ултиматуми и враждебност в общуването помежду си и в общественото пространство“, „отдалечаване от тесните корпоративни интереси в междуправославния диалог“, „наличие на различни модели на съвместно съществуване на православните юрисдикции“; „различни подходи към практиката на смяна на юрисдикцията (при общото разбиране, че те следва да стават чрез свободното и законно волеизявление на нейните членове)“.
Напълно сме наясно с по-широкия контекст, в който се случи това локално събитие: широкомащабната война на Русия срещу Украйна, нежеланието на епископата на УПЦ да скъса недвусмислено отношенията си с Руската православна църква, фактите на колаборационизъм, открити от СБУ сред членове на Украинската православна църква, проруските настроения на някои свещеници и вярващи, както и непропорционалността при сравняването на конфликта в Ивано-Франкивск с ролята на Руската православна църква в агресията срещу Украйна.
Разбирайки напълно емоциите на голяма част от украинското общество спрямо УПЦ, ние категорично не можем да оправдаем незаконните действия, чрез които намират израз тези емоции. Такива действия не само противоречат на Евангелието, но и нанасят непоправими щети на образа на украинското православие и на държавата като цяло. Нещо повече, те насърчават прокремълската риторика и подкопават доверието в Украйна от страна на Запада, чиято подкрепа сега е жизненоважна за всички нас.
В допълнение, агресивното поведение от страна на прекалено ревностните поддръжници на ПЦУ подкопава многогодишните усилия за постигане на единство на украинското православие. Използването на насилие при разрешаването на междуцърковни конфликти обикновено има обратен ефект; освен това самата ПЦУ не се нуждае от хора, които биха дошли при нея с неискрено сърце.
Пред очите ни в църковния живот на Украйна се извършват значителни трансформации. Ние не искаме събитията от Ивано-Франкивск да се превръщат в пример за разрешаване на спорни ситуации на църковното поле на Украйна за в бъдеще. Съвременната украинска църква не може да се ръководи от лозунга „целта оправдава средствата“, а трябва по-скоро да избере модела на „отвореното православие“.
