Християнство.бг
Архим. Никанор, игумен на Църногорския манастир „Св. св. Козма и Дамян“
Когато преди точно 21 години постъпих като послушник в Църногорския манастир, заварих светата обител в развалини. В цялата Пернишка област действащите манастири се брояха на пръстите на едната ръка. Дядо Пахомий малко преди това беше постъпил в Дивотинския манастир, отец Партений се занимаваше с доразрушаването на Билинския манастир, в Кладница отец Рафаил още не беше дошъл, а Жаблянската св. обител бе завзета от разколници. В Пернишкия регион нямаше нито един нов, възстановен, или добре устроен манастир.
Бог ни възложи кръста да се заемем с възстановяването и възкресяването за нов, благодатен живот, на десетки забравени и потънали в руини светилища на православната вяра, като ни изпрати свише Своята укрепяваща и просвещаваща благодат, за да можем да го понесем!
И ето, днес съм изпълнен с чувство на удовлетворение и задоволство. Възстановени и обновени са Църногорската св. обител, църквата на Билинския манастир, Радибошкия манастир, Любашкия манастир, църквата на Трънския манастир, църквата на Пещерския манастир, Горноврабчанския манастир, Пенкьовския манастир, Леворечкия манастир, Жаблянския манастир, Одранишкия манастир, църквата и двете стари крила на Кладнишкия манастир, построен е нов, прекрасен манастир в Земенското село Смиров дол, на мястото на стария срутил се, бе построен нов параклис във Велковското манастирче. Заедно с моя събрат иконом Константин Стойчев успяхме да изтръгнем от челюстите на разкола старославната Жаблянска св. обител – единственият постянно действал манастир в Пернишка област по времето на атеистичния режим.
По европейски проекти бяха основно ремонтирани и обновени църквите „Св.Георги“ и „Св.Петка“ в Брезник, „Св. Анна“ в с. Велковци, „Св. Никола“ и „Св. Петка“ в Трън.
Предстои да се обновят Велиновският, Трънският и Чепинският манастири, да се изградят жилищна сграда в Билинския манастир и трапезария в Пещерския манастир. Работи се усилено в тази посока. Реставрират се стенописите в църквите „Св. Петка“ и „Св. Николай“ в Трън.
Заедно със съмишленици полагаме усилия за връщането на Земенския манастир към БПЦ, като в обозримо време очакваме да има положителна развръзка.
Възстановените и пригодени за обитаване манастири не стоят празни! В тях се подвизават 11 монаси и 7 монахини, заедно с няколко послушници. През лятото в Църногорския и в други манастири се провеждат детски лагери за деца от неделни училища, за деца с общ профил, деца от социално-слаби семейства, деца със специални потребности и деца от спортни школи. Всяка година се провежда и народният Църногорски събор „В сърцето на Граово“.
Храмовите празници по манастирите се отбелязват по подобаващо тържествен начин, с гостуване на духовници и поклонници от Света гора и поместните православни църкви. Незабравимо ще остане посещението на десницата на св. Георги в Църногорския манастир, Брезник и Перник, привлякло десетки хиляди поклонници и посетители в областта.
Не липсваха и тежки моменти и изкушения през тези две десетилетия. От нас се отдели бившия игумен Евгений, заедно с част от братството, като ни обвини във всички смъртни грехове, а и до днес не пропуска случай да ни хули и клевети, колчем му дадат трибуна. С цената на сложни и тежки съдебни дела си върнахме манастира „Св. Пантелеймон“ в с. Смиров дол, за който той си беше извадил нотариален акт на свое име, като частна собственост. Подлагани бяхме и на други нападки и оскърбления по различни поводи и от разни места. Но Слава Богу за всичко! Устояхме, а и сега пак ще устоим с Неговата подкрепа, в настоящите и бъдещите изкушения.
През 2018 г., някои от присъстващите тук си спомнят, по моя инициатива бе организирана подписка и бе изпратена делегация за среща при Негово Светейшество патриарх Неофит, с молба да вземе за свой викарий (помощник) Белоградчишкия епископ Поликарп. В подписката се включиха областният управител, кметовете и председателите на общинските съвети от всички общини на Пернишка област. Пернишки първенци направиха и лични срещи с влиятелни митрополити, и начинанието се увенча с успех – вече шеста година дядо Поликарп служи усърдно като викарий на Софийския митрополит.
Девет месеца в нашия манастир прекара и настоящия духовен надзорник на Софийска епархия архим. Евтимий, докато накрая с помощта на наши духовни приятели и застъпничеството на един от консулите на Руската федерация успяхме да уредим назначението му в Руската църква в София, откъдето впоследствие той премина на служение в Софийска митрополия.
Случиха се и други хубави събития.
Искам сега да насоча вниманието ви към настоящето.
На различни места в нашата област – в Горноврабчанския, Любашкия, Леворечкия, Радибошкия и Жаблянския манастири, живеят в усамотение монахини, както и възрастни и болни монаси. Макар и по плът немощни, но укрепявани от Божията благодат, те обгрижват своите обители и не оставят кандилцето пред иконостаса да угасне, като ежедневно възнасят молитвите си към Бога за нас и за нашите деца. Поради това, че до тези отдалечени манастири липсват пътища, ние отминаваме и не забелязваме тези тихи и скромни духовни труженици. Те обаче се нуждаят от нашата грижа, подкрепа и насърчение.
Нека да започнем да ги посещаваме и да им помагаме според силите и възможностите си, за да облекчим техния бит – сами, далеч в гората, без електричество от мрежата, а понякога и без течаща вода. Аз не говоря за помощ в прехраната – не, те се трудят, имат си градинки, а получават и неголямо парично пособие от митрополията, което от 1 януари тази година беше намалено с 4%, поради нуждата да се спестява за нова лимузина. Но те така или иначе те са дали обет да живеят в пост и лишения. А и никак не се показват пред хората и не се нуждаят от хубави нови раса и лачени обувки.
Затова аз ви моля за друга помощ – а именно, да помагате за поддържането и по-нататъшното благоустрояване на манастирските сгради, поддържане на проходимостта на пътищата по тези глухи места, осигуряване на постоянната работа на фотоволтаичните системи и локалните водовземни съоръжения. Те не могат да се справят с тези неща сами! Горещо моля кметовете, кметските наместници, градските първенци и по-първите хора в селата да не ги забравят, а да ги посещават редовно и да се грижат за тях! Бог ще види тази ваша милостиня и щедро ще ви въздаде за нея!
На фона на безспорните духовни и материални постижения, налице са обаче някои тревожни и обезпокоителни факти, като например:
– И до ден-днешен продължава неглижирането и дискриминацията на Трънска духовна околия. След починалите отци Атанас и Дамян, и двамата от София, за архиерейски наместник бе назначен отново човек от София, при наличието все пак на достойни свещенослужители от Пернишка област. Поради неговата заетост, тъй като той е председател на голям и важен софийски храм, никой никога за четири години не го видя на храмовите празници на църквите в Трън и Брезник, а и не можа да свърши полезните дела, които си беше наумил да направи за духовната околия. В град Трън нямаше св. Литургия дори на отминалия празник на Рождество Христово! Действително, негов помощник и секретар на духовната околия е един йеромонах, но нито той, нито неговите двама събратя-йеромонаси от манастира край София не успяха, въпреки огромното си желание, да дойдат и да отслужат празничните последования за великите Господски празници в гр.Трън. Това не може и не бива да продължава повече по този начин!
Осма година в Кладнишкия манастир не е назначен монах или монахиня на мястото на отец Рафаил, който го беше превърнал в бунище. Докато имахме отношение към делата на манастира, беше довършена реставрацията и бе пригодено за нормален живот килийното училище, направен беше и авариен ремонт на старата кирпичена сграда, който обаче остана недовършен. През 2020 г. обещаха да изпратят на послушание там монахиня Павла, но и до ден-днешен това обещание не е изпълнено, манастирът на практика не е действащ, а хората питат: „Е, като изгонихте отец Рафаил, какво направихте, това стана ли манастир?“
Тези два примера прекрасно илюстрират факта, че духовна грижа не може да се полага дистанционно! Не съществува такова животно, наречено „онлайн пастирство“! Архипастирът и пастирът трябва да бъдат на място и да живеят с пулса на духовната околия!
Ето защо смятам, че е време да се обърне внимание на изправянето на една канонична аномалия. А именно, съгласно 17 правило на 4 Вселенски събор и 38 правило на Трулския събор, „редът на църковното деление трябва да следва държавното и гражданско разпределение“. За съжаление, днешното деление на Софийска епархия на околии датира отпреди 150 години и не е адекватно на съвременността и на нуждата на вярващите от духовно обгрижване.
Наистина, преди 150 години Перник е бил просто едно малко село в покрайнините на Софийска кааза, сетне Софийска околия. Но днес Перник е десетият по големина град в страната. Населението на областта пък е близо 120 000 души. И сега, какво наблюдаваме: градове и градчета като Дупница с население 41 000 души, Кюстендил (37 хил. души), Самоков (25 хил. души), Радомир (13 хил. души), Ихтиман (13 хил.души), Годеч (4 хил. души) и Трън (2 хил. души) са центрове на духовни околии, а град Перник с неговите 84 000 души, т.е. два пъти повече, отколкото Дупница и Кюстендил, шест пъти повече, отколкото Радомир и Ихтиман, и 40 пъти повече, отколкото Трън, няма своя духовна околия! Но Перник е самостоятелна административна единица и е център както на област, така и на община. Това означава, че съгласно цитираните църковни правила, тук трябва да има митрополит, а липсва дори обикновен архиерейски наместник!
Драги мои, светите канони не са създадени просто така, заради красивите думи! Те са премъдро установени чрез благодатта на Пресветия Дух именно, за да гарантират доброто устройство и правилното функциониране на светите Божии църкви. Когато не се прилагат, се стига до духовен упадък и разруха. И вместо Перник да се прославя с дела на вяра и благочестие, става известен с винкели и шокираща детска престъпност! Това ли искаме? За това ли държавата плаща издръжката на духовенството на БПЦ? Та само от нашата административна област годишно в бюджета на Църквата влизат над 1 млн. лева! Това число получаваме като умножим населението на областта по предвидената в Закона за вероизповеданията бюджетна субсидия на един вярващ. При нас няма нито една джамия, цялото население е православно! Но някак си тези пари тук не ги виждаме.
За да не бъда упрекнат, че посочвам проблеми, но не предлагам пътища за тяхното решение – имам предвид реално постижими, а не утопични такива – предлагам на пернишката общественост, на областната и общинската администрация, да се обърнат с молба до Негово Светейшество Българския патриарх Неофит и да поискат границата между Софийска и Трънска духовни околии да бъде изправена така, че да следва административната граница между областите Перник и София-град и София-област. За такава корекция е достатъчно решение на Епархийския съвет, така както преди няколко години бе изправена границата между Радомирска и Трънска духовни околии, като с. Одраница премина в Радомирска, а двете села Секирни – в Трънска околия.
На така уголемената Трънска духовна околия може да се бъде назначен подходяш архиерейски наместник измежду тукашните свещеници, и когато се случи да има Църковен събор, чл. 3, ал. 1 от Устава на БПЦ може да бъде променен, като за център на духовна околия бъде посочен Перник вместо Трън. Искам да подчертая факта, че границите между духовните околии не са детайлно посочени в УБПЦ, така че тяхната промяна може да стане само с едно рещение на Епархийски съвет и уведомление до Св. Синод на БПЦ.
