Ренета Трифонова
Иконата е свещен образ, богословие в багри, изобразен светец или събитие, което е част от живота на Църквата. Всеки образ, всеки цвят и движение имат своето значение. В поредица статии за иконите на 12-те Господски празници, ще ви представим значението на тяхното съдържание, композиция, цветове. Иконите са своеобразен и верен мост, по който вярващият по-лесно и достъпно може да види, разбере или предусети другият – небесният свят, който също е част от Църквата или т. нар. Небесна Църква. Иконата като отображение е един от най-добрите „вероучители“ наравно със словото (проповедта) и музиката (църковните песнопения). Иконата е богословие и проповед в багри.
В основата на иконата на Богоявление е евангелският разказ за Кръщението на Господ Иисус Христос в река Йордан от свети Йоан Предтеча). За тълкуванието на сцената ще вземем някои от най-ранните изображения на Христовото Кръщение – мозайките в Равена и изображение на празника във византийски ръкопис от XI в. В центъра на иконата, в реката, е изобразен Христос, а на речния бряг вдясно от Него – св. Йоан Кръстител, с вдигната ръка. Светият Дух във формата на гълъб и лъч слизат над Спасителя, а на другия бряг ангели прославят явяването на Светата Троица.
Богоявление е един от най-древните християнски празници, който в миналото се е празнувал заедно с Рождество Христово. След 4 в. двете евангелски събития започват да се празнуват отделно, като самостоятелни събития. В първите векове на християнството образът на Богоявление не е имал толкова значение като събитие на Христовото Кръщение, а като явяване на Христос като едно от Лицата на Св. Троица, за Когото свидетелстват Отец и Св. Дух.
В ранните изображения от 5 в. в Равена, Христос е изобразен като юноша. По-късно, според църковното Предание Той започва да се изобразява с брада и в по-зряла възраст. Сцената на Богоявление е описана в Евангелието, макар че в иконографията на празника са запазени елементи, които не са споменати от евангелистите, а са свързани със Стария завет. В ранните изображения на Богоявление, следвайки античния изобразителен език, в сцената на Кръщението художниците са поставили персонификация на река Йордан във вид на седящ беловлас старец (например в мозайката на купола на Арианския баптистерий в Равена). Тези изображения се основавали на псалма: „Морето видя и побягна, Йордан се назад върна…Какво ти е море, че бягаш и тебе, Йордане, че се назад върна?” (Пс.113:3-5).
Покровский обяснява причината за свързването на този текст от псалма с изображението на Кръщението Христово като две събития от Стария и Новия Завет – преминаването на евреите през Червено море и Кръщението на Христос във водите на река Йордан: „Не искам, братя, да не знаете, че бащите ни всички под облака бяха и всички през морето минаха; и всички в Моисей се кръстиха в облака и в морето; и всички ядоха една исъща духовна храна; и всички пиха едно и също духовно питие; защото пиеха от духовния камък, който идеше подире им; а камъкът беше Христос”(1 Кор.10:1–4). В светоотеческата литература този откъс от посланието на св. ап. Павел до Коринтяни се тълкува като пророческо указание за Кръщението на Христос и затова този стих от псалма е бил пренесен в химнографията на празника.
На мозайките пък в Православния баптистерий Христос е изобразен като млад мъж с брада, потопен наполовина във водите на реката. Над главата му е символът на Светия Дух – бял гълъб. От дясната му страна е свети Йоан Кръстител, който с дясната ръка извършва Кръщението, а в лявата държи огромен златен кръст със скъпоценни камъни. Отляво на Спасителя, от водата се подава фигура на възрастен мъж (персонификация на река Йордан, за която споменахме по-горе), над когото на латински е изписано името на реката.
Но да видим кое е най-главното в иконата на Кръщение Господне и какви са тълкуванията на някои елементи от композицията. Как може да се изобрази „глас от небето” и защо Христос е без дрехи?
Наблюдавайки много икони на църковните празници, не може да не забележим тяхната „геометричност”. Сюжетите са отделени един от друг – в хоризонтален и във вертикален план, а също и кръстообразно. Това позволява да се съсредоточи вниманието на зрителя към едни или други важни части от иконата и да се подчертае допълнителния смислов характер на празника. Класическата схема на иконата на Богоявление има вертикално деление.
Иконографията на Богоявление има много детайли, които иконописците са добавяли през различно време. Ще се спрем на най-главното в тази икона и за пример ще вземем образа на Кръщение Господне във византийските ръкописи от XII-XIII в.
В центъра на композицията е Господ Иисус Христос, потопен във водите на река Йордан. От едната страна на Спасителя е кръщаващият Го Йоан Предтеча, а от другата – почтително наведени ангели с кърпи в ръцете, готови да приемат Христос. Над Христос е разположен полукръг, т.н. мандорла, която символизира Божествената Светлина на Бог Отец. От нея изхожда лъч, който пада върху главата на Спасителя, и заедно с това се вижда и Светия Дух във вид на гълъб.
На много от иконите на Богоявление се изобразява и благославящата ръка на Бог Отец, която означава жест на речта, глас от небето. Това е много важен момент, защото в сцената на Кръщение Господне се явява цялата Света Троица, затова и празникът е наречен Богоявление: „И Дух Светий слезе върху Него в телесен вид, като гълъб, и чу се глас от небето, който казваше: Ти си Моят Син възлюбен; в Тебе е Моето благоволение!“ (Лк. 3:22).
Иконата на Богоявление е икона на Св. Троица
На иконата на Богоявление Синът присъства телесно, Духът се явява във вид на гълъб, а Отец се явява с глас. Както се пее в тропара на празника: „Когато Ти, Господи се кръщаваше в Йордан, откри се поклонението на Света Троица; защото гласът на Отца свидетелстваше за Тебе, като те нарече възлюбен Син; и Духът, във вид на гълъб, потвърди верността на словото. Христе, Боже, който се яви и просвети света, слава на Тебе.” Затова Църквата, празнувайки това събитие, го нарича Богоявление. По този начин, иконата на Кръщение Господне е икона и на Света Троица, въпреки че Отец на иконата на Кръщение Господне традиционно няма надпис, защото Неговият образ не е изписан. Вместо Бог Отец, Който говори от небето, се изобразява мандорла във вид на концентрични кръгове – тези, които са по-близо до центъра са по-тъмни от тези, които са към нейния край.
Как се изобразява глас?
Да изобразиш това, което няма образ е възможно само с помощта на символи. И византийските иконописци са успели в това. Ако незримото присъствие на Отец символически се изобразявало във вид на кръг непристъпна Светлина, то е имало и опити да се изобрази и същият този глас, прозвучал над река Йордан, който е чул свети Йоан: „Този е Моят възлюбен Син…”
Но как е възможно да се изобрази глас? Разбира се, може просто да се напише текст и това може да се види в по-късни епохи. Но византийците са намерили друг начин, например чрез символите на античните ораторски жестове, които са били заимствани във византийското изкуство. Така и тук за символите на гласа на Бог Отец послужила дланта, която по-късно придобила значение на благославяща ръка.
Защо Христос е без дрехи?
Христос е нарисуван без дрехи. Вероятно, това трябва да означава истинското въчеловечаване на Сина Божий. Но това също напомня за раждането на човека, който излиза „гол от утробата на майка си”/Екл. 5:14/. Защото Тайнството Кръщение, чиито предобраз било покайното кръщение на Йоан е раждане на човека за нов живот: „Ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие.” (Йоан 3:5)
Вертикалното деление в иконата
От върха на мандорлата надолу може да се прекара една вертикална линия: Отец – изхождащият от Него Дух – Христос – Йордан. Река Йордан, в чиито води е потопен Спасителят, изглежда като продължение на лъча Божествена Светлина, низхождаща върху главата на Христос.
Всичко това заедно разделя иконата на две части. По такъв начин, Йордан става символична граница, отделяща Стария от Новия завет. От една страна е Христос, изпълняващ всички предписания на Закона, обрязан по плът, а от другата – новото идващо Царство, в което можеш да влезеш само чрез Кръщение от Светия Дух (в този смисъл кръщението Йоаново се явява предобраз на новото християнско Кръщение).
На единия бряг е Йоан – последният поррок на Стария завет, (”Кръстителю Христов, честний Предтече, крайний пророче…”, както е написано в молитвата), а на другия бряг са ангелите, приемащи кръстения Спасител.
Ръцете на ангелите са покрити – това не е просто тъкан, която трябва да бъде обърната към излизащият от водите Христос. Покритите ръце и приведените пози са елементи на византийския придворен ритуал: по време на аудиенция придворните в присъствието на императора са били длъжни да скриват ръцете си под дрехата или в ръкавите. А това е знак за царствеността на Христос, още едно знамение на Църквата на бъдещия век.
Превод и подготовка на материала: Ренета Трифонова
По материали от сайта „Православная жизнь“ и статии на иконографа Дмитрий Марченко
Източник на фотографиите: pravlife.org
