Ренета Трифонова
В източноправославната традиция на християнството (Източноправославната църква, бел. прев.) което е основният създател и потребител на християнски религиозни икони, има много силен акцент върху традицията. Но традицията със сигурност не гарантира свобода от грешки. Те засягат понякога светци в православния календар, чиито живот е толкова изопачен и фантазиран, че те вече не са разпознаваеми. Един такъв образ от „натруани грешки“ се вижда в рисуването и почитането на икони на светец, наречен Христофор „Кучеглавия“ или Христофор Песоглавец, познат също и с гръцкото наименование Христофор Кинокефалос (сн. 1).
Художниците, рисували тези икони – които дори са включени в наръчниците на зографите – наистина са вярвали, че има светец с глава на куче. Иконите на св. Христофор „Кучеглавия“ са рисувани и почитани както в руското, така и в гръцкото православие и за тях има свидетелства в наръчниците на иконографите. Днес обаче не се виждат нови икони на този светец и няма свидетелства за почит към негови стари образци.
В ранните предхристиянски гръцки извори има истории за мъже с кучешки глави, така че не е изненадващо, че когато хората прочетат за съществуването на светец от „земята на хората с кучешки глави“, чието име е Христофор (Христофорос = „Който носи Христос“ ), да предположат, че той е от странна раса на края на света и че е войник, обърнат в християнството. „Кучеглавите мъже“ в тези стари истории – поне когато става дума за Африка – може всъщност да са били павиани, които гърците по-късно нарекли „кучеглави“ (Κυνοκέφαλοι).
В Херодот, Истории 4. 191. 3 (ок. 5 век пр. н. е.) намираме следното:
Защото източната част на Либия, която е населена от номади, е ниско разположена и пясъчна до река Тритон; но земята на запад от там, където живеят фермерите, е много планинска и гориста и пълна с диви животни. В тази страна има огромни змии и лъвове, и слонове, и мечки, и аспиди, рогати магарета, и Кучеглавите и Безглавите мъже, които имат очи на гърдите си, както казват либийците, и дивите мъже и жени…
Други ранни сведения също говорят за мъже с кучешки глави в Индия. Християните приемат съществуването на мъже с кучешки глави като част от предполагаемото „познание“ на времето. В Кипър на много по-късна дата се развива друга традиция, според която Христофор не е роден с кучешка глава, а бил толкова поразително красив младеж. Жените винаги го преследвали и той, искайки да избегне изкушението, помолил Бог да го избави, а в отговор на молитвата, Той променил главата му на кучешка.
Други ранни разкази поставят и кучеглави мъже в Индия[1]. Според някои изследователи няма връзка между Христофор и римските изображения на египетския бог с глава на чакал Анубис (сн. 2). Възможно е, но приликата с иконите на Христофор все пак е забележителна и има много празни петна в неговата история.
Най-ранният оцелял пример за източнохристиянска икона на Христофор с кучешка глава изглежда е керамичен образ от Македония с латински надпис, изобразяващ го заедно със свети Георги (сн. 3).
В „модернизиращото“ царуване на Петър Велики, Синодът забранява рисуването на икони на Христофор Песоглавец в Русия през 1722 г. Но както и други икони – като например изобразяването на Господ Саваот, забранено от Стоглавия събор – това не се е спазвало стриктно, особено от староверците, които не са приемали постановленията на „държавната църква“, и от онези иконографи, които са рисували икони за староверците. Хората не са изпитали някаква нужда да спрат да правят това, което отдавна е направено, защото в Православието традицията е много важна.
В руските икони главата на Христофор понякога прилича повече на тази на кон, отколкото на изображенията в гръцките икони (сн. 4). Има дори руска икона на Христофор Кучеглавец с житийни сцени. Имало ли е някога истински „Христофор“, под каквото и да е име, със или без кучешка глава? Това едва ли има значение, защото историята е толкова изкривена от времето и въображението, че всеки реален човек, който може да е бил зад нея, е потънал в агиографията до степен на забрава, а и често се случва да има малка или никаква разлика между източноправославните традиции и народните приказки.
Един стар руски наръчник на художника описва как [този светец] трябва да бъде нарисуван:
И свети мъченик Христофор: Кучешка глава, в броня, в ръката кръст, а в другата меч в ножница; външна дреха – цинобър с бяло, под – зелено.
Другаде е написано: Христофор: Млад мъж като Димитрий от Солун, дреха – кармин, под – зелено, в ръката – свитък: „Всемогъщи Господи, където паметта ми е почитана и Ти си хвален, спаси ги от греха и не ги съди.“
В следващия пример се вижда така наречената „молитвена“ икона — Христофор „Кучеглави“ в римска броня, със св. мъченица София и трите ѝ дъщери Вяра, Надежда и Любов. Всеки от тях държи кръста на мъченичеството. Двете крайни светици са Екатерина и Марта. Христос благославя, [издигнат над] облаците (сн. 5).
Изненадващо често се срещат икони, изобразяващи кучеглавия св. Христофор заедно със св. София и нейните дъщери (сн. 6). Твърди се, че причината за това е, че за староверците тези светци означават постоянство в преследване и мъчения, а също така се е смятало, че Христофор предпазва от внезапна смърт. Така че е обичайно икона, съчетаваща тези светци, да се намери като семейна икона сред старообрядците. Забраната на кучеглавия Христофор от Светия Синод през 1722 г. само затвърждава представата на старообрядците, че преследващата ги държавна църква е на страната на Антихриста и затова те започва да се придържат към иконите на Христофор „Кучеглавия” още по-твърдо и продължили да ги рисуват и почитат, дори когато те изчезват в иконографията на държавната църква (РПЦ).
Ето още един пример със същото сдвояване на Христофор със св. София и нейните дъщери.
Един руски блог дава интересна съвременна читателска история за Христофор Песоглавец:
„Клиент влиза в големия магазин „Софрино“, който се управлява от Руската православна църква към Московската патриаршия. „Софрино“ продава всякакви принадлежности за Руската православна църква, включително икони. Човекът иска икона на св. Христофор, изписана в стар стил, с кучешка глава. Чиновникът отговори, че образът е неканоничен, забранен от Светия Синод през 18 век. Клиентът контрира, като казва, че Съборът от 1971 г. (на Московската патриаршия) премахва всички ограничения върху старообрядните (старообрядчески) канони и икони и вдига анатемата върху староверието. Той добавя, че старостилните изображения на Христофор все още се намират в много местни православни църкви. Служителят няма нищо такова. Той отговаря, че това не е тяхна работа – че на фабриката е забранено да ги произвежда и че това, което клиентът иска, е богохулство, като добавя, че магазинът продава само „истинския“ образ на Христофор“.
Интересното е, че той показа на клиента пример за „истинско“ изображение на компютъра си: св. Христофор, носещ Иисус на раменете си, който като [иконографски] тип, е също толкова митичен, колкото и версията с кучешка глава. Ето съвременна интерпретация от този тип (историята зад нея се намира в Златната легенда на Иаков Ворагински). Според тази сравнително късна, но колоритна легенда Христофор е бил висок около 18 фута и е приел като своята християнска задача да преведе хората през опасна река (сн. 8). Както се казва в приказката, един ден той бил в колибата си, когато чул едно дете да го вика. Тук отново е старият мотив за „третият път“ в тази част от приказката, както е дадено в „Златната легенда“:
На третия път той беше повикан и дойде там, и намери дете край реката, което го помоли добре да го пренесе над водата. И тогава Христофор вдигна детето на раменете си, взе тоягата си и влезе в реката, за да я премине. И водата на реката се надигаше и набъбваше все повече и повече; и детето беше тежко като олово, и колкото по-далеч отиваше, водата се увеличаваше и надигаше повече, а детето все повече и повече натежаваше, до такава степен, че Христофор изпитваше голяма мъка и се страхуваше да не се удави. И когато той се измъкна с голяма болка и премина водата, остави детето на земята и му каза: „Дете, ти ме изложи на голяма опасност; ти тежиш почти колкото целия свят върху мен, и не мога да се нося по-голям товар. А детето отговори: Христофоре, не се учудвай, защото ти не само си носи целия свят върху себе си, но ти носеше на раменете си Онзи, който е създал и направил целия свят. Аз съм Иисус Христос, Царят, на когото ти служиш. И за да разбереш, че това, което казвам, е истина, постави тоягата си в земята до къщата си и ще видиш утре, че тя ще даде цветя и плод. И Той веднага изчезна от очите му. И тогава Христофор постави жезъла си в земята и когато стана на сутринта, намери жезъла си като палма, носещ цветя, листа и фурми.
„Златната легенда или жития на светците“. Съставена от Якоб де Воражин, архиепископ на Генуа, 1275 г. Първо издание 1470 г. Преведена на английски от Уилям Какстън, първо издание 1483 г. Редактирана от Ф. С. Елис, „Темпъл класикс“, 1900 г. (Преиздадена 1922, 1931 г.) (бел. прев.).
Този мотив на Христофор, носещ Детето Христос, Което става все по-тежко, е фолклорен мотив на Aаrne–Thompson под номер #768[2]. Има интересно „половин“ изображение от този тип, в което Христофор все още е с глава на куче, в църквата „Рождество Христово“ в Сърата, Румъния (сн. 9). (Nașterea Domnului, Sărata).
Интересното е, че този мотив за мъж, носещ някой, който става все по-тежък и по-тежък през река, се намира в много по-ранния древногръцки епизод за Язон и богинята Хера. В него Язон пътува към дома. По пътя той стига до река Анаурос, където намира възрастна жена, която иска да премине, но никой не иска да я носи. Язон я взема на гърба си и стъпва във водата (сн. 10). Но докато пресича, възрастната жена (която е дегизираната Хера) става много тежка и Язон губи сандала си в реката (ключова сюжетна точка на историята, която води до търсенето му на Златното руно).
Христофор е смятан за покровител на пътниците. Тези от вас, които са достатъчно възрастни, за да помнят 60-те години на миналия век, може би си спомнят модата сред тълпата „сърфисти“ и други, за носенето на малки кръгли цветни сребърни и емайлирани медали „Свети Кристофър“. Това вече са колекционерски предмети. Свети Христофор е премахнат от римокатолическия календар на светците през 1969 г., но той все още се среща като „великомъченик Христофор“ в календара на Източноправославната църква на 9 май.
Заглавието е на редакцията.
––––––––––––––––––––––––––––––
Превод: Ренета Трифонова
Източник: ICON SAINTS WHO NEVER WERE: CHRISTOPHER „DOG-HEAD“ – ICONS AND THEIR INTERPRETATION
Изображения: Мученик Христофор – самый необычный святой в христианстве (21 фото) » Триникси (trinixy.ru)
[1] Освен митовете, са оцелели исторически сведения за гръцки посещения в Индия преди пристигането на Александър Велики. Ктесий от Книдос (5–4 век пр. Р. Хр.) е първият автор, написал книга за Индия, в която споменава хора с кучешки глави, които живеят до 200 години: В планините на река Инд живеят хора, които имат глава на куче. Дрехите им са изработени от кожи на диви животни. Те не говорят никакъв език, но лаят като кучета и общуват по този начин. Индийнците ги наричат „калистрийци“, което означава кучеглави. Зъбите им са по-здрави от тези на кучетата. Срещат се дори при река Инд. Те са черни и имат чувство за справедливост, както и останалите индийнци, с които контактуват. Разбират езика на хората, но не могат да говорят с тях. Техният брой достига 120 000 същества (бел. прев.). Повече виж на: politispress.gr.
[2] Индексът на Aarne–Thompson–Uther (ATU Index) е каталог на типове фолклорни приказки, използвани във фолклорните изследвания. Индексът ATU е продукт на поредица от ревизии и разширения от международна група учени. Първоначално публикуван на немски от финландския фолклорист Анти Аарне (1910), индексът е преведен на английски, ревизиран и разширен от американски фолклорист Стит Томпсън (1928, 1961), а по-късно допълнително преработен и разширен от немския фолклорист Ханс-Йорг Утер (2004). Индексът ATU е основен инструмент за фолклористите, използван заедно с Thompson (1932) Motif-Index of Folk-Literature. Повече виж на: wikipedia.org.
