Християнство.бг
Иля Аронович Забежински
Знаете ли какво се случи с мен?
Дойдох в Църквата от изобилие. Бях успешен, бях предприемач, имах семейство. Обичах историята, руската история и въобще руската старина – архитектура, фрески, звъна на камбаните. И не виждах смисъла на живота.
Тоест, дойдох в църквата не от скърби, а от изобилие и скука, от безсмислието на съществуването си. И влязох в нов живот.
Да, аз открих този нов свят и намерих нов смисъл. Но няколко години, от самото начало на моето православие, аз живеех сред установени конструкции. Сега ще ви разкажа какви.
Руски означава православен.
Руското православие е неразривно свързано с руската държава (разбира се, московско-петербургската).
Империята – това е единственият и естествен начин на съществуване на православна Русия. Русия не познава друга държавност, освен православната. А и седемдесет години след нея – сатанинската. Значи Русия трябва да се върне към православната държавност.
Държавата трябва да бъде двигател на православното просвещение в Русия. Евреите (да, така мислех някога) са изиграли важна деструктивна роля в разрушаването на Руската империя и руското православие. Аз го преживявах, както преживявах и това, че моите предци са разпънали Христос. При това ненавиждах всякакъв антисемитизъм.
Гадеше ми се от Англичанката. Струваше ми се, че точно това виждах от руската история. Когато ми казваха, че Западът ненавижда Русия за това, че тя е последната православна страна, аз вярвах в това. И ми бяха нужни години внимателно изучаване и анализиране, за да разбера какво е православието и каква е Русия наистина, за да се отърся от всичко това.
Ненавиждах съветската власт и бях антикомунист, но тъгувах за разпада на единната страна. През 2007 г. отидох с кола в Крим през Беларус и ми беше ужасно мъчно, че трябва да пресека границата. Аз не вярвах, че ние някога ще можем да бъдем заедно, но от това ми ставаше още по-тежко.
За мен всичко това: православието, страната, родината, народът, земята, Русия – бяха свързани.
Някъде в началото на 2000-те Легойда – тогава беше още невинен главен редактор на „Фома“ – каза в някакво предаване, че няма православие без държава. И аз му вярвах. Самият аз мислех така. Докато не видях на практика православието в съвременните демокрации.
После стана 2014 г., Донбас, кръв и лъжи. Лъжи, лъжи, лъжи. И поведението на нашия патриарх. И скандалът около моята статия за [църковните] пликове и корупцията в Църквата. И как веднага ядосаният отец предстоятел, който ме наричаше приятел, ме нарече враг на Църквата. А след това ме изгониха отвсякъде – от амвоните, от преподаването, от епархийското радио, изискваха от мен да пренаписвам по десет пъти статии за интернет изданията.
Всичко се обърна с главата надолу. И тогава, общо взето, всичко се обърка, опорките паднаха. Бях извън системата. Аз останах православен, останах човек на Църквата, но не в системата, аз изпаднах от системата. Това беше много важно. Господ беше милостив към мен, отнемайки ми тези опорки.
Защо ви разказвам всичко това? Затова, защото разбирам в какви въздушни замъци живее огромно множество православни в Русия. И там, в тези замъци, миряните и отците са доста, както и архиереите начело с патриарха.
В мечтите им е Земното царство. В мечтите им е Златният век. В мечтите им са богоизбраният велик руски народ и богоизбраната руска земя, в която отдавна щеше да тече мед и мляко, ако…
Вероятно ще има някакви загуби, крах, катастрофи (не ги искам), но ми се струва, че приближават към Русия, към Църквата и към нашия народ.
Защото така мирно е да бъдеш просветен и да разбиеш въздушните замъци отвътре, но никой не иска да разруши тази лъжа. И му се иска все повече да негодува, да търси врагове, величие и власт. И всичко това се надува, надува, надува…
Казват, че Америка е също така надута. Не знам за Америка, не съм американец, не съм живял и дори не съм бил там. Знам за Русия, за столицата и за самата вътрешност. И ми се струва, че разбирам какво се случва в главите на моите бедни православни съотечественици. Защото същото се случи и с мен. И ми струваше удари, провали, собствена катастрофа. И все пак ми беше необходима тази дългогодишна, още от детството, антисъветска и най-важното – антитоталитарна закваска.
Между другото, ми беше необходим и личен опит от опознаването на западния свят, особено католическия, и приемането на неговия огромен духовен опит, вяра и култура, като именно дълбоко евангелска култура. А да се помиря и да приема католиците за мен беше много важно. Защото ако одраскаш православен патриот, отдолу ще се покаже католикофоб (според руската поговорка „Ако одраскаш руснака, отдолу ще се покаже татарин“, бел. прев.).
И още нещо, което беше важно. Близо до мен имаше много добри и вярващи православни хора – от любимите ми приятели в Санкт Петербург, които много ми липсват – до кръга на общуване, който ми даде интернет и социалната мрежа; от отец Андрей Кураев и Правмир с неговите редактори и автори, до вас – скъпи мои мислещи читатели.
Текстът е от фейсбук профила на автора.
