Меню Затваряне

Има ли въобще мечка или няма?

Иван Димитров

Иван Димитров

Този въпрос много често е занимавал хората в планинските области. Чува се, примерно, че мечка влязла в нечий двор, нападнала животно или стадо, или пчелин, но докато не дойде в нашия двор и не засегне добитъка ни, много-много не обръщаме внимание на тревожните новини. Шегаджиите в кръчмата, които се интересуват повече дали кръчмарят е „кръстил“ виното или ракията, веднага взимат на подбив всяка вест за мечка, правеща големи пакости на селото.

На такава история ми прилича и сегашното положение с коронавируса. Боледуват стотици хиляди у нас, умират хиляди, сред тях и десетки клирици на Църквата ни, но безотговорни шегаджии – православни християни, че и не малко клирици – се глумят с нещастието на съседите си, защото… мечката не е дошла още в техния двор. Просто мечка няма, това са заговори на тъмни сили, а който им вярва, не е истински православен християнин.

Само че, доколкото сме чели в дебелите книги, към спасение и живот ни е призвал Христос, а не към гибел и смърт.

Когато говори човек поотделно с членове на Светия ни Синод, всички осъзнават сериозността на заплахата от пагубния вирус. Като колективен ръководен орган на Църквата обаче те не се произнасят за сериозността на проблема и не рекват да заклеймят църковно-кръчмарските глумци, чиято пропаганда срещу опасността от пандемията на дело сее смърт!

Умному мало довлеет! (Умният от малко разбира). Затова няма смисъл да пилеем повеме интернет-мастило. Само ще зададем на любознателните ни читатели една гатанка: От главата на коя поместна православна църква са следващите думи? (На мене многоми се ще да са от нашия глава, но знам ли? То в България Бриджит Бардо отдавна затвори всички мечки в резерват в Белица и бели вече може и да няма. Знам ли?!):

Сегашната напредваща страшна пандемия бързо сее смърт. Науката и държавните структури се опитват да я спрат. Ние търсихме и търсим силата на молитвата и на дълбоката вяра, за да бъдем укрепени от Триединия Бог и чрез пътя на покаянието и смирението молим нашия Господ да ни освободи от тази напаст. Двама от нашите изрядни братя станаха нейна жертва и вече са в тържествуващата Църква, както и десетки други наши духовници заедно с хиляди други наши братя, за които се молим Бог да упокои душите им и да даде утеха на близките им. Шествието на коронавируса през последните две години промени нашия живот. Бог ни изпита и се създадоха условия, за да се очертаят много от проблемите, натрупани от десетилетия в начина, по който всекидневно правим своя избор. Наблюдава се хладна вяра, осветскостяване на съборността, промяна в начина на мислене в Църквата, непослушание и егоистичност, късчета протестантизъм и сектантски теории, отсъствие на истински изповеднически дух, еснафска логика, психологически натиск и несигурност. Това са някои от проблемите, които ни връхлетяха напоследък. За съжаление моите тревожни усилия за нашето единство в Христос бяха и продължават да бъдат застрашени, особено поради липсата на смирение в живота на Църквата. Голямата празнота в катехизирането сега се проявява и задушава всички ни, кара ни да предприемем светски и идеологически действия, като по този начин пренебрегваме спасителната мисия на Църквата за близките и далечните.

Преди всичко аз знам, че трябва да отстъпвам за доброто на Църквата. Очаквам същото и от вас, моите братя. Не трябва да обслужваме личните си интереси и да слушаме гласовете на външните хора. Една е Църквата и нейният глас трябва да бъде изразяван съборно винаги като обединяваща сила за спасението на всички. Такива мисли заливат в последно време душата ми. Нямаме повече възможност за грешки и автономизиране. Призовавам ви да се замислим за своите отговорности и, подчинявайки се на съборния дух на Църквата, да продължим напред по нашия път към небето. Гласовете на съмнение се множат и дяволът с удоволствие полива дървото на разделението. Но ние служим на Христовата църква, продължаваме да следваме с живота си великия апостол на народите св. Павел. Да стоим добре, да стоим със страх Божи!

И накрая един съвет от стар човек: не слушайте онези, които ви успокояват с „бабини деветини“ от типа на „Бай, бабо, да не те срещне мечка!“. Защото, ако тя не е у вас, със сигурност е у съседите.

Източник: Двери бг

Posted in Публицистика

Подобни: