Меню Затваряне

Има ли разделение в Св. Синод и кой е най-достоен да обедини БПЦ?

Има ли разделение в Св. Синод след изборите за Сливенски митрополит?

„Работата е там, че има различни гледни точки по актуалните проблеми – и така е било през всички 2000 години в църковната история. Св. ап. Павел казва, че трябва да има спорове, за да изпъкнат достойните. Въпросът е, в дълбочината и остротата на това разделение. Да, мога да кажа, че има известно разделение в Цръквата по отношение на това какво е мястото на БПЦ в семейството на православвните автокефалните църкви, които принадлежат към едната, свята, съборна и апостолска Църква“.

Това каза игуменът на Църногорския манастир „Св. св. Козма и Дамян“ архимандрит Никанор в „Денят ON AIR“. Според него обаче разделението остава в сферата на нормалните противоборства на различни мнения и е нормално да има спорове, „за да изпъкнат достойните“.

На въпрос защо има противоробства в БПЦ и какво стои в дъното, архим. Никанор отговори:  

– Българската православна църква и българската държава не бяха свободни през последните 45 години, а Църквата и след това. Благодарение на външни сили тя беше „завързана“, ако мога така да кажа, към Московската патриаршия, изпълнявайки като слугиня нейните заповеди. Дори няма да забравим преди години едно писмо – становище, което излезе от името на българския Синод, след това излезе в руска медия и всеки образован човек можеше да види, че оригиналът е на руски. Стана неприятен скандал по този случай и има много други, които не ги забелязваме. Но има една тенденция у архиереите на БПЦ тя да извоюва обратно своята самостоятелност, да се откъсне от тези влияния, сама да взема своите решения и те да бъдат вземани на „Оборище“ 4, а не в Москва.

 – Все още ли обаче БПЦ изпълнява заръките на Руската църква и има ли значение кой ще е българският патриарх?

–  Доколкото БПЦ все още няма смелост да признае (въпреки че няма нужда от него) ПЦУ, която е един обективен факт и има издаден томос от този, който е издал и нашият томос, това означава, че все още не можем да се откъснем от тази зависимост.

Към украинския въпрос има два подхода: богословски и политически. Чисто богословски, дори добре подготвени руски богослови обясняват, че ПЦУ е истинска канонична църква като всички останали. Политически подхождайки обаче, ще намерите дори в Гърция митрополити и сайтове, които поддържат обратната теза, което не е евангелски и богословски подход. Фактът, че БПЦ не е направила едно такова елемнтарно действие, говори достатъчно. Ние сме минали по този път и знаем колко трудно става отделянето на една поместна църква от нейната църква-майка – винаги има противоборства, винаги нещата не са най-чисти, но има канон, древно църковно правило, според което църковното устройство трябва да следва гражданското. След като има държава, ще има и нейна църква. Не може Чехия и Словакия или дори мюсюлманска Албания да имат своя църква, а огромна Украйна да няма своя – това е аномалия.

– Защо няма такава смелост или това опира до нещо друго?

– Разбира се, че опира и до смелост, но вижте, можем да кажем и до коректност към „когото трябва“. Зависи човек към кого е коректен, затова казвам, че решенията трябва да се вземат тук, в София. Сега виждам една огромна подмяна. Пишман богослови, неуспели художници и политически ангажирани лица говорят, че едва ли не БПЦ губела своята автокефалия, била се подчинявала на Цариград… Това е една огромна измама. Всъщност, влизайки в Църквата, ние всички произнасяме на всяка литургия „аз вярвам в една свята, съборна и апостолска Църква“ – една, единствена Църква. Следователно БПЦ в момента не се подчинява на някоя друга, а си взема мястото именно в рамките на тази една и единствена Църква, каквато е православната, защото който твърди, че има две Църкви, а не една, и от нея ще получи една анатема. И ние, бидейки част от тази църква, трябва да се съобразяваме с вековния каноничен ред, а щом има такъв, редът предполага някой да има права и привилегии, различни от тези на другия. Какви са те – описани са в каноните, които са преди нас.

Много е смешно днес пионери, комсомолци и бивши комунисти да говорят за патриарх Вартоломей. Той е роден в семейство на вярващи и е отраснал като вярващ, професор е по богословие, а такива хора се упражняват на тема „богословие“. Точно тези, които говорят за независимост и защитават протестантската идея, че БПЦ трябва да излезе от тази една, свята, съборна и апостолска Църква, искат да ни задържат под невидимото влияние на Московската патриаршия. И това говорим, защото тези неща не са скрити.

– Ако се върнем към Сливенската епархия, дали там всичко е спокойно? Защото тези дни във фейсбук ври и кипи, дори имаше заплахи към новия митрополит Арсений, че ще го сподели съдбата на Кирил Варненски.

– Да, страшни са нещата. И в София аз видях страшна, озверяла и беснуващата тълпа пред сградата на Св. Синод, която  освирква, хули, гъмжи, ръмжи – нещо, което няма да видите на нито едно място в Новия или Стария завет. И такава грозна тълпа няма да видите на нито едно място в житията на светиите. Това не е Христовата църква и това не е Божият народ.

– Защо се случва обаче?

– Тази тълпа, за която говори митрополит Антоний и не беше разбран – дори аз се смутих, и сега виждам правотата му – действително, той обозначи един проблем. Действително, група хора – креслива, викаща тълпа, която перследва небогословски, политически цели и която си позволява да осъжда, да дискредитира, да клевети архиереи на БПЦ – свещеници, патриарси – тази тълпа си позволява (с каква власт!?) да сваля, да качва, да отнема санове… Те самите говорят, че били за „чисто православие“. А това тяхното не е никакво православие.

– Какво стои в основата на тази борба, която не трябва да я виждаме в БПЦ? Защото е богата епархията ли? Заради земите ли? Заради това, че неправомерно се използват ли? Защото и това се твърди.

– Предишният митрополит Йоаникий бенше не стар, престарял и не е ясно дали добре е разбирал какво правят от негово име или с негово съгласие. Нека изчакаме новият митрополит да встъпи в катедрата, да започне да прави проверки. Може някои неща да не желае чисто обективно да сподели с широката общественост, за да не смути хората. Ако има някакви фрапиращи случаи, съм сигурен, че мерки ще бъдат взети.

Трябва да кажа, че Синодът малко смути, когато пристъпи Устава. Но Синодът се поправи и се върна назад. Виждаме обаче, че той е имал известно основание да направи това, което направи, защото явно в тази епархия е имало нужда от по-сериозен и отговорен подход от този, който можеше да предложи досегашното ръководство. И този избор, който направиха първоначално избирателите, е тяхно право и ние всички го уважихме и подкрепихме. А които знаят повече от нас, дори и фактологически (а имат и благодат на епископството, бидейки апостолски приемници) смятаха, че трябва друг да управлява и той в момента вече управлява. След като съм вземал отношение в защита на първоначалния избор, аз не мога да кажа нищо друго, освен да се смиря, защото срещу ръжен не се рита. Явно това е Божията воля за Сливен, а интересите са многостранни – вероятно и имоти, а и въпросното място в Св. Синод като една вдигната ръка в избора за патриарх – това са нормални неща, защо трябва да се учудваме на нещо, което е в рамките на живота.

– Става въпрос за пари ли? И при всичките тези бунтове, за безотчетност на храмове ли? Дори излезе информация колко свещи са били продавани, пък колко са отчетени… Давам си сметка, че това е дребнотемие.

– Такива неща има навсякъде. Единият проблем там явно е неспособността за справяне с финансовите дела и имотите, което след това ще рефлектира върху цялата Църква. Не мислете, че на Св. Синод му е все едно какво се прави тук и там. Първо, ако отделните митрополити, а и в по-ниските места на йерархията, където съм аз като игумен, знаем за нередни неща и излязат страшни злоупотреби, цялото общество ще се настрои против нас. Така че, Синодът е длъжен да се погрижи за това.

Вторият аспект – действително, това е един глас за Св. Синод.

Третият аспект са изключително тежките, духовни проблеми, които съществуваха в тази епархия. Там имаше един крипторазкол на старостилна, зилотска основа, чрез определени богословски мнения, които бяха покровителствани и не бяха санкционирани. Там се хулят светци, там в официален сайт на свещеник, който дори получи офикия, се хвърлят хули срещу йерарси на Църквата, срещу богослови – при това йераси, с които нашата църква е в пълно канонично и евхаристийно общение! Това може да вкара в когнитивен дисонанс и така да обърка душите на вярващите, че да търсят психиатър. Защото не може да слушам някой, който казва, че патриарх Вартоломей е еретик и не знам си какъв, и после да гледам как дядо Йоан, дядо Гавриил и другите митрополити му целуват ръка. Значи патриарх Вартоломей еретик ли е, не е ли, и къде сме ние, къде е православието? Аз за себе си знам, но има много малки наши братя, които са съблазнявани. И центровете на тази съблазън бяха до голяма степен в тази епархия.

– Защо беше позволено в тази епархия да се говори по този начин? С каква цел е този разкол? Така изглежда, или са силни думите, които използвам?

– Не са силни тези думи. Ако това, което ви казвам, не е вярно, тогава нямаше да ги има и заплахите за разкол, а вие самите може да отворите страници във фейсбук, интервюта и да чуете, че те директно и с голяма дързост заплашват с разкол. Кои са те? Колко са те? Хайде да видим сега! Българската православна църква е институция на 4,5 милиона вярващи българи. Независимо колко пъти ходят в храма, това е тяхната църква. И не може някаква самозвана и самозабравила се група хора, прочели 5-6 книжки – защото недоучилият е по-страшен от този, който нищо не е учил – да говори от името на всички. Кои са те? Нали ги видяхме пред сградата на Св. Синод!

– Тук не трябва ли Св. Синод да се намеси? Казахте, че това съществува отдавна.

– Той се намеси. Отмени един избор, който видимо нямаше пороци, но уставът го позволява. Тук съм длъжен да кажа това и трябва да призная, че Синодът е прав. И той сложи – от гледна точка на Св. Синод – правилният митрополит, който духовно да се погрижи за епархията.

– А дядо Арсений ще се справи ли с този разкол? И да преминем към избора за патриарх. Защото с избора на дядо Арсений се проправя пък към избора на дядо Николай за патриарх.

– Вижте, справянето на дядо Арсений е въпрос на бъдеще. Той ще бъде подкрепен от неговия духовен старец и от всички митрополити, включително и от тези, които не бяха гласували сега за него, защото този проблем там очевидно е проблем за цялата Църква, когато говорим за тези разколнически настроения в епархията. Не го познавам никак, но не съм чул нищо лошо за него, а само хубави думи. Смятам, че той се е научил много добре, покрай задълженията, които е изпълнявал в Пловдивска епархия, и с необходимия духовен такт ще се справи и ще изцери епархията, а оттам и БПЦ от тези проблеми.

Що се отнася до тази спекулация – вижте, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отказа да участва в избора за български патриарх. Аз имам дълбоко уважение към неговата личност, въпреки слабостите, които като всеки човек той има, и които няма нужда да казвам аз, те се говорят твърде много между хората. Смятам, че той ще удържи на това, което каза, защото в противен случай по-добре да не го беше казвал. Патриархът не е просто овластена фигура. За да бъдеш патриарх, трябва да имаш голям авторитет между хората, а те търсят мъдрец, а не ловък апаратчик, който много добре се справя с интриги и др. такива неща – както би изглеждал дядо Николай, ако се получи така, че трябва да го молят, за да стане патриарх.

– Да, но той може да каже накрая – ето, те ме искат, и аз съм длъжен.

– Смятам, че той ще удържи на това и ако трябва в манастир ще отиде, но няма да влезе в патриаршеската тройка, защото така е казал самият той. И аз, откакто го е казал, разбирам неговите мотиви и той добре ги изложи. Да, ако това се случи, и аз ще трябва да му помагам, ако той желае тази помощ, да преодолеем създалия се негативизъм в обществото спрямо неговата личност и действия.

– Кой е най-достоен според Вас да обедини Българската православна църква? И без онази зависимост, с която започнахме.

– За мен най-добрият избор за Български патриарх оттук насетне, който стои в средата на Светия Синод, който е доказал своите качества – и като духовник, и като църковен администратор, и в публичното пространство, това е Негово Високопреосвещенство Русенският митрополит Наум. Той беше помощник на патриарх Максим в Св. Синод, известно време беше помощник и на патриарх Неофит, преди да стане Русенски митрополит. Като главен секретар той знае как се управлява Синода, и пак казвам – има безспорни качества, много добре приет е в поместните православни църкви, с никоя поместна църква той не се е конфронтирал… Считам, че това е най-светлата личност – всички са достойни, но той е най-достойният. Негово Високопреосвещенство Русенският митрополит Наум е моят фаворит, а какво ще стане, Бог знае.

Posted in Интервюта

Вижте още: