Ренета Трифонова
Архиепископ Сотир (Атанасулас)
Последното изявление на архиепископа на Канада и митрополит на Торонто Сотир (Гръцка православна архиепископия в Канада, Вселенска патриаршия), публикувано в сайта на архиепископията на 15 януари, 2021г., поместено и в Orthodox Times. Не се съобщава каква е причината за изявлението.
Ако четете най-новите блогове на самопровъзгласи се привърженици на Църквата, щяхте да се изумите. Има ли още някой, който да се пита дали тези автори са наистина православни християни (патриарси, архиереи, свещеници, старци, монаси)?
От техните писания виждаме, че им липсва любов, мир, благоразумие, смирение и разсъдливост. Но преди всичко им липсва църковно съзнание. Помнят ли какво каза Христос? „Не съдете, за да не бъдете съдени“ (Мат. 7: 1) и „Всяко царство, разделено на части една против друга, запустява“ (Мат. 12:25), „И понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта; а който претърпи докрай, той ще бъде спасен ”(Мат. 24: 12-13).
Какво означава да си пръв сред равни? Когато този, който за първи път председателства Св. Синод (на местна автокефална църква или на патриаршия), може ли някой друг да бъде смятан за пръв (или равен на него)? Когато водещият йерарх председателства Вселенски събор, може ли някой друг да бъде първи (или равен) с него? Не е ли това учението на Църквата, че в един Синод (или в който и да е синод) – този, който е първи, не решава сам, а уважава мнозинството от членовете? Не е ли вярно също, че нито един от тях не може да вземе решение сам? И не е ли също толкова вярно, че и членовете не могат да решават сами? Могат ли членовете на един синод да се съберат на заседание без присъствието на този, който е пръв?
Със сигурност не. Подобна среща би била незаконно събрание или неканоничен заговор. Нима не това е истинското учение на Православната църква? Тези, които имат църковно съзнание, не съдират дрехата на Христос. Те не поставят себе си над Църквата. Те не позволяват егоизмът им да доминира и да ги кара да вярват, че са безпогрешни. Не само в Църквата, но и във всяко добре уредено общество това, което напоследък се представя от всички видове православни „талибани“ в православната преса – доколкото можем да говорим за истинска православна преса – не бива да бъде позволявано да продължава.
Когато някои хора достигнат дотам да тълкуват Божията воля от собствения си егоизъм, тогава ситуацията става непоправима, освен ако не е налице действително покаяние. Православни християни, който и да сте, трябва да придобиете смирение, разсъдливост и църковно съзнание.
Тези, които наистина следват православно мислене и църковно съзнание, не се появяват в блогове, а очакват да чуят истинския глас на Църквата. А истинският глас на Църквата представя само този, който председателства синод или е официалнен негов представител. Всичко останало е шум и врява на неправославни гласове, които са родени в резултат на луцифериански егоизъм.
Превод: Ренета Трифонова
Източник: Гръцка православна архиепископия на Канада