Християнство.бг
Имена и думи от Свещ. Писание (1 част)
Общоизвестно е, че старобългарският език е най-старият книжовен език на славяните. Той е създаден през 863 год. от двамата братя св. св. Кирил и Методий във връзка с конкретна цел – религиозна мисия сред западните славяни, която е имала за цел разпространението на християнството на език, разбираем за славяните.
За постигането на тази цел св. Константин-Кирил Философ създава напълно оригинална азбука, която сега наричаме „глаголица“, и с нейна помощ записва своя превод на части от Библията и на други богослужебни книги. Така възниква нашият книжовен език – като сакрален, свързан със Свещ. Писание и с християнската религия.
Но не само възникването, а и развитието на нашата книжнина е неразривно свързано с идеята за светостта. Без да навлизам в подробности, само ще напомня, че на старобългарски език има неповторима религиозна поезия, която е дело на св. Кирил Философ, на св. Наум Охридски и на епископ Константин Преславски; има великолепни похвални и поучителни слова от св. Климент Охридски и от Иоан Екзарх, които са класически образци на средновековно църковно красноречие. По-късно, през втората половина на XIV в., старобългарският език е обогатен също така от дейността на св. Евтимий Търновски и на неговите следовници.
През XIX – ХХ в. сакралните текстове продължават да оказват влияние върху българския книжовен език преди всичко чрез библейските преводи на български език. Сред преводачите нека да бъдат споменати Петър Сапунов, Неофит Рилски, Петко Р. Славейков и акад. Беньо Цонев.
Разбираемо е, че в българския език са навлезли много голям брой думи, изрази, фразеологизми и имена, които са засвидетелствани първом в Библията. В поредица от кратки бележки ще посоча някои от тях.
1. Египетска работа. В нашия език се употребява изразът египетска работа, означаващ тежък, изнурителен труд. Със същото значение се използва и вариантът египетска мъка (мн. ч. египетски мъки).
Произходът на този израз е свързан с библейския разказ за страданията на еврейския народ в египетски плен.
Свещ. Писание посочва, че евреите, живейки в Египет, се увеличават твърде много. По това време страната се управлява от фараон, който не знае делата на Йосиф. Този владетел решава да спре увеличението на Божия народ. Над евреите са поставени надзорници, които да изнуряват богоизбрания народ с тежък труд. Евреите са задължени да вършат тежка работа – да добиват глина, да правят тухли и да работят на полето (вж. Изх. 1: 7 – 14).
Изразът египетска работа се употребява и в други езици, например в руски (египетская работа), украински (египетська работа) и немски (ägyptische Arbеit).
2. В нашия език се употребява фразеологизмът каинов печат, означаващ белег на престъпност, на склонност към убийство. Той води началото си от библейския разказ за белега, който Бог поставя върху Каин, след като той е убил брат си Авел (Бит. 4: 1 – 16).
Бог, както се посочва в Свещ. Писание, приема жертвата на Авел, защото тя е принесена с вяра и е по-добра от Каиновата (Евр. 11: 4). Авел е праведен (1 Иоан. 3: 12; Евр. 11: 4), а Каин е от лукавия и делата му са лоши (1 Иоан. 3: 12). В самото ветхозаветно повествование Каин се възприема като изцяло негативен герой. Греховете му са тежки –братоубийство, предизвикано от завист и от злоба; съпротивление на Божията воля; опит да излъже Господа; липса на разкаяние; страх от основателното възмездие… Заради тези грехове никой, освен Господ, не може справедливо да накаже Каин. В това е и смисълът на поставянето на белега върху Каин – да свидетелства, че греховете на първия братоубиец могат да бъдат овъзмездени само от Бога.
Фразеологизмът каинов печат се употребява и в други езици, например в руски (каинова печать).
