Християнство.бг
В съвременния български книжовен език се употребяват няколко фразеологизма, в които участват съществителното име кръст и които са свързани със смъртното наказание разпъване на кръст: нося кръста си (своя кръст) – „търпя безропотно мъки, страдания, живея тежкия си живот“; разпъвам/разпъна на кръст – „причинявам голяма мъка някому, измъчвам го силно, изтезавам го“. Те водят началото си от евангелското повествование за разпятието на Господ Иисус Христос на кръста.
Нужно е специално да изтъкнем, че разпъването на Господа е предсказано във Ветхия Завет. Например св. цар Давид, живял в XI в. пр. Хр., описва редица подробности, които са се случили при това събитие (вж. напр. Пс. 21; 8 – 9, 17 – 19; 30: 6; 68: 22; 108: 25). Посоченият факт е знаменателен, защото по времето на св. цар Давид екзекуцията чрез разпъване практически не е позната (смъртна присъда във ветхозаветните времена се изпълнява чрез убиване с камъни). Събития, свързани със страдащия на кръста Месия, са предсказани и от пророците (вж. напр. Ис. 53; Ам. 8: 9; Зах. 12: 10).
По времето на Исус Христос смъртното наказание чрез разпъване на кръста се практикува нашироко от римляните. Обикновено по този начин се убиват извършителите на тежки престъпления. Той се прилага към роби и към местни жители от провинциите. Твърде рядко римски граждани са разпъвани, тъй като разпъването предизвиква бавна и много мъчителна смърт (Цицерон определя разпъването като „най-ужасното и най-страшното смъртно наказание“, а еврейският историк Йосиф Флавий го назовава „най- жалкия от всички видове смърт“).
Използвани са следните видове кръстове: 1. обикновен стълб или заострен кол, върху който завързвали жертвата (лат. crux simplex); 2. T-образен (кръст на св. Aнтоний, лат. crux commissa); 3. X- образен (кръст на св. Aндрей; лат. crux decussate); 4. обикновен четириконечен (като знака +, лат. crux immissa). Господ е разпънат на четириконечен кръст; това се подсказва от наличието на надписа, прикован над главата Му (Мат. 27: 37; Марк. 15: 26; Лук. 23: 38; Йоан 19: 19).
Преди разпъването осъденият се бичува с камшик, направен от кожени ремъци. След това жертвата трябва да носи напречната греда на кръста до мястото на екзекуцията. На лобното място осъденият бива съблечен и проснат на земята. Ръцете му се прикрепят за напречната греда, като тя минава под раменете на екзекутирания, а краката – за отвесната. Нозете на жертвата не трябва да се допират до земята. Прикрепването става чрез завързване или чрез приковаване. При това ръцете се завързват или се приковават за китките, а не за дланите. Понякога се употребяват и гвоздеи, и въжета. Завързването причинява на осъдения по-малко болки, но удължава предсмъртните му мъки. Жертвата възсяда чеп (лат. sedile „стол, столче“; срв. лат. cornu „рог“), издаден от средата на кръста. Това малко дърво е носител на основната тежест на тялото на осъдения. След това кръстът се изправя вертикално и се закрепва в това положение.
След разпъването кръвта на осъдения бързо се стича в долната част на тялото. След около 6-12 мин кръвното налягане спада с 50%, а честотата на пулса се удвоява. Сърцето получава малко кръв и това предизвиква припадък. По-късно настъпва ортостатичен колапс. Осъденият умира от сърдечна недостатъчност.
Често на жертвата дават да пие вино, смесено с тамян, за да се замъгли съзнанието на екзекутирания. В Талмуда се казва по този повод: „Който се извежда, за да бъде убит, дава му се чаша вино, смесено с тамян, за да се замъгли съзнанието му… Знатни жени в Иерусалим имали обичай да подаряват тази напиtка и сами да я поднасят”.
Осъденият на смърт може да умре на кръста след два дни и дори още по-късно. Ако е нужно мъките му да се прекратят, се използва crurifragium – пречупване на краката на осъдения чрез удари с дебела тояга.
Св. Eвангелие дава достатъчно подробни сведения за смъртта на Господ Иисус Христос. Той е бичуван (Мат. 27: 26; Марк. 15: 15; Иоан 19:1) и изтезаван толкова жестоко, щото не е могъл да носи кръста Си (Мат. 27: 32; Марк 15: 21; Лук. 23: 26). Иисус е прикован за кръста (това се установява от факта, че по ръцете Му има белези от гвоздеи, вж. Иоан 20: 25, 27). Дадено Му е да пие вино, смесено със смирна (Мат. 27: 34; Марк. 15: 23), но Той не приема това питие, защото трябва да понесе в пълно съзнание мъките за греховете на човешкия род.
Господ е разпънат в „третия час“ (Марк. 15: 25) според тогавашните мерки за време, т.е. в 9,00 ч. сутринта според нашите мерки. Издъхнал е след 6 чàса – в деветия час (Мат. 27: 46; Марк. 15: 34), т.е. в три часа следобед според съвременното изчисление. Умрял е сравнително бързо и това е предизвикало учудване у Пилат (Марк. 15: 44). Пищялите на нозете на Христос не са били пречупени, както на двамата разбойници, разпънати с него (Иоан. 19 31 – 36).
———–
Бележката е публикувана във в-к „Утро“, год. XXXII, бр. 73 (9651); Русе, петък – понеделник, 14 – 17 април 2023 год., с. 10, кол. 1 – 4.
