Иран преди Ислямската революция

Прот. Симеон Николов

Навремето, малко преди 10 ноември 1989 г., в България излезе една много интересна книга – „Свръхбогатите“ на Ендре Гьомьори. Помня, че не беше никак скъпа, купих си я със спестени пари от ученически закуски.

В нея се разказваше за най-богатите фамилии на планетата през последните 200 години.

Тогава, покрай историите за Ротшилд, Рокфелер и други такива много богати фамилии в света, особено много ме впечатли разказа за династията Пахлави, която е управлявала Иран преди режима на Ислямската революция през 1979 г.

Дотолкова ми беше интересно да чета за тези хора, че понеже ми беше трудно да запомня името „Пахлави“ си измислих римувано стихче, чрез което да се опитам да не забравя това име: „Господин Пахлави прави сладки баклави“ (типично по детски, все пак бях в седми клас).

Сега, заради събитията от последните дни, отново се замислих за съдбата на тази толкова древна страна Иран, наследница на Персия, и препрочетох някои неща.

Ще синтезирам малко информация за това какво се случва с Иран преди и след Ислямската революция от 1979 година:

Ето какво постига династията Пахлави от 1925 г. до 1979 г. в усилията си страната да бъде изградена като модерна и светска държава.

1. Светски курс и държавност

• Реза шах Пахлави (1925–1941) извежда исляма извън управленските структури, създава светски съдилища и заменя шериатското право с Граждански кодекс.

• Преименуването на държавата от Персия на „Иран“ през 1935 г. цели международна легитимност и подчертава националната, а не религиозната идентичност.

2. Реформи в образованието и правата на жените

• Университетът в Техеран отваря врати през 1934 г.; до края на 70‑те жените представляват повече от 30 % от студентите, а редица преподавателки оглавяват катедри по медицина и инженерство.

• Семейният протекционен закон (1967, ревизия 1975) гарантира правото на развод и ограничено попечителство за жените – това е прецедент в региона.

• Право на глас за жените – въведено с Реформите на Бялата революция през 1963 г.

3. Културен сектор и международна комуникация и взаимодействие

• Държавни субсидии насърчават иранското кино и театър; в края на 70‑те Иран е домакин на международни фестивали.

• Вестниците и списанията работят при относително либерален печатен режим в сравнение със съседните държави.

4. Икономика и индустриализация

• БВП на глава от населението нараства петкратно между 1960 и 1977 г.; страната започва производство на автомобили и домакинска техника по западни лицензи.

• Находищата от петрол капитализират инфраструктурата: магистралата Техеран–Кум–Исфахан (завършена през 1978 г.) и модернизирани жп линии.

След 1979 г. новият ислямски режим на революцията отменя или пренаписва голяма част от тези политики:

– възстановяване на шериатското право и разширяване правомощията на духовенството в съдебната система;

– задължителен хиджаб и отмяна на части от Семейния протекционен закон;

– културни ограничения – закриване на концертни зали, цензура върху киното, масова емиграция на творци;

– международна изолация – санкции, прекъснати търговски и академични връзки.

Днес сведенията за предреволюционния Иран често остават зад кадър, но историческите данни сочат, че проектът на Пахлави е целял изграждането на светско, институционално и икономически свързано с глобалния свят общество. Унищожаването му през 1979 г. от ислямската революция променя траекторията на страната и оформя регионалната политика на Иран като агресивна и подопечна.

Ислямската революция в Иран е подкрепена и извършена с пряката помощ на СССР, който започва да играе роля на главен партньор на Иран за десетилетия напред.