Меню Затваряне

Исихастките монашески центрове в Парория и средновековната българска държава през XIV в.

Д-р Милен Николов

Д-р Милен Николов

Интересът към средновековните монашески центрове в Парория и връзката им със средновековната българска държава е напълно оправдан. Манастирите са били един от големите духовни и културни центрове на Балканския полуостров, в който са пребивавали монаси от Византия, България, Сърбия и Влашко; в тях се е пишела и преписвала богослужебна литература, което дава основание да се твърди, че тук е съществувал и скрипторий; много тесни са били връзките на манастирите с техния основен покровител – Търновския царски двор в лицето на цар Иван Александър, но и с император Андроник ІІІ, цар Стефан Душан и влашкия владетел Николае Александру.

Основател на манастирската общност в Парория е св. Григорий Синаит. Житието му е написано едва няколко години след неговата смърт от любимия му ученик – св. патриарх Калист, след което много бързо, в началото на втората половина на ХІV в., е преведено на български език. Това показва огромното уважение, на което се е радвал св. Григорий от страна както на най-висшите църковни кръгове във Византия, така и в българската църква. Този респект е бил напълно оправдан – св. Григорий е бил наставник на редица личности от най-висшия клир на Константинополската църква като патриарх Калист, патриарх Исидор І, Давид Дисипат и др., както и на тримата велики български духовни водачи св. Теодосий Търновски, св. Ромил Видински и св. Роман Търновски.

Св. Григорий Синаит е и този, който възражда исихазма на Атон, обучава редица ученици в монашеската република и като исихастки учител основава манастирските общности в Парория. Като исихаст той предизвиква гнева на много от игумените на Атонските манастири и дори е съден от прота на Атон. Това е важно обстоятелство и не е прецедент – подобни ситуации на напрежение и сблъсъци между киновити и анахорети са известни на Атон още от ІХ в. Но именно като исихастки учител той обучава и своите български ученици; така чрез него исихазмът прониква в средновековната българска държава, където получава бурно развитие през втората половина на ХІV в. Така „моделът Парория“, който са възприели св. Теодосий Търновски, св. Роман Търновски и св. Ромил Видински, се пренася в България и Сърбия, и то в най-бурното време за балканските народи през средновековието – нашествието на османските турци и унищожаването на техните държави.

Значимостта на монашеските общности в Парория за културния и духовен подем през ХІV в. не само във Византия и България, но и в другите балкански държави, е отбелязана отдавна в специализираната литература. Но темата е сравнително добре изследвана предимно от чуждестранни автори; в България тя не е получила своето подобаващо ѝ място в историческите изследвания. Най-важните проучвания в тази посока, и то само на нейни отделни аспекти, са дело на Васил Киселков, Георги поп Аянов, Йордан Андреев, Мария Спасова, Димитър Кенанов, Драгомир Лалчев, Николай Кочев. Липсват обобщаващи изследвания по темата, а по различните ѝ съставни проблеми има твърде разминаващи се мнения. Последното е особено видно например при този за локализацията на манастирските общности в Парория.

Друг важен и неизследван съответстващо на значимостта му проблем е свързан с политиката на търновския царски двор към земите на днешното българско Южно Черноморие. Следствие именно на тази политика е покровителството на манастирите на св. Григорий Синаит от страна на цар Иван Александър – покровителство, което е факт именно през 30-50-те години на ХІV в., когато властта на българския владетел по тези земи е неоспорима.

В същото време сме свидетели на известен вакуум по отношение на информацията за св. Григорий в изследванията на български език – за разлика от изследванията за него в Гърция, Русия, Италия и др. Една от причините за това положение се дължи на факта, че неговото житие не е преведено на български език; а именно в него се съдържат редица ценни данни, които са и единствените известни до този момент извори за изясняването на основни проблеми като местоположението на манастирите в Парория, ролята на българския цар Иван Александър за тяхното създаване и царската му протекция през цялото им съществуване.

Натрупването по темата на исторически изследвания и добитите данни от новите анализи на използваните исторически извори, както и анализът на неизползваните до този момент, породиха необходимостта от разработването на едно обобщаващо изследване, чиято цел е изясняване на ролята на монашеските центрове в Парория през ХІV в. в културния и духовен живот в България и Византия, представяне на връзката им с българския царски двор и пренасянето на „модела Парория“ като културен и духовен център в земите на средновековната българска държава.

***

Милен Николов е български историк и археолог, доктор по средновековна българска история. Ръководител на проучванията на крепостите Русокастро и Порос, както и на редица археологически обекти в Ахтопол, Созопол, Поморие и Котленската планина. Автор е на 4 книги и близо 100 научни статии, студии и съобщения, посветени на определени проблеми от средновековната история и археология на българската държава и Византия.

––––––––––––––

Източник: Вяра и Дело, брой 3 (47), година Х, април 2024 г.

Posted in Вяра и Дело

Вижте още: