Истината и светостта могат да бъдат гонени, но не и победени от времето или властта

Свети Йоан Златоуст е роден около 347 г. в Антиохия Сирийска (днес Антакия, Турция) в гръко-сирийско знатно семейство. Баща му Секунд е бил военачалник, а майка му Антуса е изповядвала християнската вяра. Йоан учи при езическите учени-философи Либаний и Андрагафий в родния си град, а по-късно в Атина – красноречие и философия. След като завършил образованието си, Йоан станал адвокат и постъпил на гражданска служба като защитник в съдебни дела. Покръстен е когато е на 26 години и става аскет. През 381 г. е в сан дякон, в 386 г. в сан презвитер. Оттогава славата му расте и е наречен „Златоуст“ заради неговото красноречие. През 398 г. презвитер Йоан е хиротонисан за архиепископ на Константинопол на 51 г.

До края на живота си св. Йоан Златоуст е жертва на преследване, но не прекратява своята мисионерска и проповедническа дейност. Йоан пише писма, които все още имат голямо влияние в Константинопол. Императрица Евдоксия го заточава в гр. Кукуз (сега Göksun в Турция), Кападокия, където пребивава от 404 до 407 г., след това през 406 г., императрицата издава заповед да бъде изпратен в далечния Питиунт (дн. Пицунда) на кавказкия бряг на Черно море. Той никога не достига до тази дестинация жив, тъй като умира в гр. Комана Понтика по време на св. Литургия на Кръстовден 407 г, след причастие със Св. Тайни.

А защо го празнуваме на 13 ноември, а не на Кръстовден? Защото смъртта му е на големият празник Въздвижение на Светия кръст. За да се избегне припокриването с този голям празник, честването му е преместено на 13 ноември, датата, на която новината за смъртта му достига до Константинопол. На 27 януари 438 г. мощите му са върнати в Константинопол и положени в църквата „Свети апостоли“.

Йоан Златоуст умира в град Комана през 407 г. на път за мястото си на изгнание. Там мощите му остават до 438 г., когато тридесет години след смъртта му, са пренесени в Константинопол по време на управлението на сина на императрица Елия Евдоксия, император Теодосий II (408–450), под ръководството на ученика на Йоан, Прокъл Константинополски, който по това време е станал архиепископ на Константинопол (434–447).
Повечето от мощите на св. Йоан са откраднати от Константинопол от кръстоносците през 1204 г. и отнесени в Рим, но някои от костите му са върнати на Православната църква на 27 ноември 2004 г. от папа Йоан Павел II. От 2004 г. мощите се намират в църквата „Свети Георги“ в Истанбул.

Черепът обаче, тъй като е бил съхраняван в манастира Ватопед на Света гора Атон, не е бил сред реликвите, взети от кръстоносците през 13 век. През 1655 г. по молба на цар Алексей Михайлович черепът е отнесен в Русия, за което манастирът е обезщетен в размер на 2000 рубли. През 1693 г., след като получава молба от манастира Ватопед за връщането на черепа на свети Йоан, император Петър Велики нарежда черепът да остане в Русия, но на манастира да се плаща по 500 рубли на всеки четири години. Руските държавни архиви документират тези плащания до 1735 г. Черепът се съхранява в московския Кремъл, в катедралата „Успение Богородично“ до 1920 г., когато е конфискуван от съветската власт и поставен в Музея на сребърния век. През 1988 г., във връзка с 1000-годишнината от Кръщението на Русия главата, заедно с други важни реликви, е върната на Руската православна църква и се съхранява в катедралата „Богоявление“, докато не е преместена в катедралата „Христос Спасител“ след реставрацията ѝ.

Днес Ватопедския манастир претендира за притежание на черепа на Йоан Златоуст и там един череп се почита от поклонниците в манастира като този на свети Йоан. Две места в Италия също твърдят, че притежават черепа на светеца: базиликата „Санта Мария дел Фиоре“ във Флоренция и параклисът „Дал Поцо“ в Пиза. Дясната ръка на свети Йоан се съхранява в манастира Филотей на Атон, а множество по-малки реликви са разпръснати по целия свят.

Житието и посмъртната съдба на Йоан Златоуст ясно показват драматичното напрежение между пророческото слово на Църквата и политическата власт в късната Античност. Заточеният и починал в изгнание архиепископ е отхвърлен приживе, но напълно реабилитиран след смъртта си – класически модел в християнската история.

Пренасянето на мощите му в Константинопол през 438 г. не е просто благочестив акт, а публично покаяние на имперската власт, извършено при управлението на Теодосий II. То символизира възстановяването на църковната справедливост и признаването на светостта на човек, осъден приживе именно заради моралната си непримиримост.

По-нататъшната съдба на мощите – разпилени след 1204 г., пренасяни между Константинопол, Рим, Атон и Русия – отразява разломите в християнския свят: Великата схизма, кръстоносните походи и съперничеството между църковни и държавни центрове. Многобройните претенции за притежание на черепа на светеца показват не толкова измама, колкото огромния му духовен авторитет, превърнал мощите му в символ на легитимност и приемственост.

В крайна сметка, пренасянето и почитането на мощите на св. Йоан Златоуст утвърждават основното послание на християнската памет: истината и светостта могат да бъдат гонени, но не и победени от времето или властта.

Свети Йоане, помогни ни по-добре да разбираме нашата вяра!