Християнство.бг
Русенски митрополит Наум
Всеки народ иска да бъде свободен и да живее в независима държава. Поне така се предполага от съвременната ни нова и най-нова история. Свободата, вложена от Твореца в човека се проявява във всяко едно отношение – от личната воля и стремеж към свободен живот, до обществените интереси и настроения.
Българите също са имали и имат и днес стремеж към свобода. Споровете кой да бъде националният ни празник го доказват – да, българинът се интересува от своята свобода. Но той невинаги разбира нейните граници.
Денят 22 септември е важен за държавата България, защото тогава тя отхвърля политическата и финансова зависимост от Османската империя. Добре е българите да помнят, че въпреки жадуваното Освобождение, от 3 март 1878 г. до 22 септември 1908 г. България е васално княжество на Османската империя, а българският княз е васал на султан Абдул Хамид II. Затова, ако независимостта на страната ни е толкова важна за нас, денят на Независимостта е ден и на нашата дългоочаквана и жадувана свобода, ден, в който България става наистина свободна страна.
Борбата за българската независимост обаче е следствие от една друга, позабравена вече борба – за църковната ни независимост през Българското възраждане. Тя преминава първо през стремежа и правото на българите да служат на своя език – доста преди да достигнем до политическата си независимост, когато ние сме извоювали свободата да извършваме литургичното си общение на родна реч, което съхранява паметта за Бога и за нашите предци. Но днес тази памет е оскъдна и остава само в учебниците по история. Затова нека да припомним един важен момент за българите като част от една вече свободна и европейска страна.
Независима държава се гради от свободни хора. А свободата се дава на човека от Бога. Затова и истинският свободен и независим човек е вярващият човек. Съхранявайки връзката си с Бога в благодатта на Светия Дух, човекът възпитава в себе си любов и към истината.
Тази истина обаче се постига в общност и за нашите стари българи тази общност е била Църквата. Затова ако днес ние изпитваме криза с нашата идентичност и усещането за свобода в съвременния свят започва да се губи, то е така, защото е свързано с криза и в самата ни църковна общност. Общността възпитава в свободата на Духа, в нея човекът възраства в плодовете на благодатта и оттам се ражда усещането за истинската свобода.
Как разбираме ние свободата и независимостта днес? Преди всичко като своя, лична свобода. Свободата на другия рядко ни засяга или по-скоро не ни интересува. Ние искаме да очертаем нашите граници и там да бъдем свободни и независими. Но и самостоятелни. А това е невъзможно.
Българинът ще бъде истински свободен и независим човек, когато започне да мисли за свободата и независимостта на другия до себе си. Не само за своето, но и за страничното щастие и благополучие. Ние можем да спрем споровете кой да бъде нашият истински национален празник, когато разберем какво означава истинската свобода – а тя се изразява в свободата да обичаш Бога и другия до теб. Тази свобода ражда независимостта, която гражданите на една страна влагат във всичко – в любов към семейството, към близките, към училището, в истинско родолюбие. Острастената мечта за свобода ражда единствето криворазбран патриотизъм, който се изражда в нихилизъм и връща гнилите плодове на отрицанието, толкова разпространено днес. И най-вече на разделението.
А трябва да си признаем, че ние сме дълбоко разделен народ. И това е признак, че още не сме постигнали истинската свобода и истинската независимост. Какво можем да направим, ще попитате, когато другият – съседът, съученикът, колегата, приятелят – е различен от нас и не ни разбира?
Опитайте се тогава да го разберете и да му помогнете.
Ние всички имаме нужда днес да бъдем разбрани и приети – един от друг. И това няма да стане с помпозни празнувания и чествания. С номинални и високопарни, но същевременно празнословни и банални послания. С надиплени украси и скъпи одежди. Ще стане само по един начин – когато се опитаме да разберем другия и да излекуваме раните му. А той – нашите рани.
Така се ражда истинската свобода – и истинската независимост – когато всеки човек се освободи от своите страсти и приеме другия. Така се възпитават вярващи политици, учители и лекари, които да управляват, образоват и лекуват. Така се скрепяват връзките в едно болно и разделено общество като нашето. Тогава, когато всеки от нас разбере смисълът на свободата и започне да я живее с достойнство, можем да кажем, че сме положили началото на оздравяването ни и сме започнали да градим свободна и независима страна.
Честит празник!
––––-
