Меню Затваряне

Истинското щастие не е на земята, а на небето

В памет на преподобния наш отец Йоасаф Пустинник, син на индийския цар Авенир

Какво представлява задгробният живот, е възможно да се убедим от това, че нищо земно не може да ни удовлетвори и че нито един човек тук не може да каже за себе си, че той е напълно щастлив. В действителност, дори да вземете за себе си цялото богатство, цялата чест и слава на света, вие пак няма да останете доволни и все ще си мислите за някакво по-голямо и непознато щастие. Но има ли такова щастие? Очевидно, има, защото в противен случай не би било вложено дълбоко и непрестанно желание за него в нас. А но къде е то?

Както виждате, на земята няма такова, значи то е на небето при Бога. Да, ако ние по-често бихме вниквали в нищожеството на всичко земно, и заедно в желанието на безсмъртния дух, бързо бихме се убедили, че има задгробен живот и, че само в него ние можем да намерим истинско щастие и покой за себе си.

Когато на Индийския цар (по това време гонител на християните) Авенир се родил син Йоасаф, той, като повикал мъдреците, започнал да разпитва за съдбата на сина си. Най-старият от тях дал такова мнение. „Синът ти ще наследи не твоето царство, но едно по-добро. И мисля, че той ще приеме християнската вяра“, казал той. Авенир се опечалил и, желаейки да предотврати предсказаното, заповядал да се построи прекрасна нова къща и определил сина му да живее там, без да излиза от нея. Заедно с това той му поставил няколко учителя и строго им заповядал, когато неговият син започне да разбира нещо въобще, те да не му говорят нито за смъртта, нито за старостта, нито за болестта, нито за бедността, а само радостното и веселото, за да може той въобще да не познае печал.

Минали няколко години, Йоасаф пораснал, и веднъж на най-близкия от своите учители той казал: „Ти отсега нататък ще ми бъдеш истински приятел, само ми кажи истината, защо баща ми държи да не излизам от тоя палат?“ Учителят подробно му разказал. Като видял скоро след това баща си, Йоасаф му казал: Татко, знай, че аз се намирам в голяма скръб и печал заради това, че ти не ме пускаш от дома“. Авенир го съжалил и му позволил да излезе, но на назначените за него лица отново потвърдил, неговият син да не вижда нито старци, нито бедни, нито глухи, нито слепи, а всички тези и подобните на тях хора непременно да бъдат прогонвани от тези места, по които би да яздил неговият син.

Заповедта била изпълнена преждевременно, но веднъж, когато Йоасаф видял, че обкръжаващите го гонели един прокажен и един сляп човек, с удивление попитал: „Що за хора са тези?“ Отговорили му, че това са нещастници, постигнати от болест. Йоасаф се опечалил и натъжен си тръгнал у дома. По пътя му се наложило да срещне един сакат и беловлас старец, с потъмняло лице и без зъби. „Кой е този?“ – попитал Йоасаф. Отговорили му, че е престарял човек, който постепенно изнемогва и очаква смъртта.

„О, горчив е тоя живот, – възкликнал тогава принцът, – горчив и изпълнен с всякаква печал!“ След това голямата скръб не напуснала Йоасаф, и той се питал: а къде е истинското щастие? Този въпрос обаче, за негова утеха, скоро бил разрешен. Изпратеният при него по особено Божие откровение преп. Варлаам доказал, че истинското щастие не е на земята, а на небето, и Йоасаф се убедил в това. А като се убедил, той вече изцяло посветил себе си на Бога и, като кръстил своя народ, той отишъл при Варлаам в пустинята, прекарал в нея тридесет и пет години в пост, молитва и сълзи и после мирно починал в Господа.

Не става ли ясно, братя, че човек не може да бъде напълно щастлив на земята? Да, Йоасаф, когато нищо още не бил чул за земната скръб, и тогава вече се намирал, както казал на баща си, в голяма скръб и печал, а когато видял на дело хорската скръб, тогава вече с вопъл възкликнал: „О, горчив и изпълнен е с всякаква печал тоя живот!“ Ако вникнем по-дълбоко и ние в този живот, ще кажем с Йоасаф за него същото, което казва и той. А ако е така, тогава за нищо на земята не трябва да се грижим така, както само за безсмъртната си душа; да обогатим себе си с това, което ще тръгне с нас към вечността, тоест с добрите дела, и повече от всичко да помним, че е ужасен враг на самия себе си този, който въобще не се грижи да се приготви за бъдещия живот. Амин.

———-

Превод: Виктор Дора

Източник: „Пролог с поучения за всеки ден от годината“, Свето-Успенска Почаевска лавра, 2007 г. Съставил прот. Виктор Гурев, 1888 г.

Posted in Църковни слова

Вижте още:

error: Content is protected !!