Меню Затваряне

Историческо съслужение на митрополита на Имврос и Тенедос Кирил и еп. Партений Бигорски

На 9 юни се състоя божествена св. Литургия в чест на св. Кирил, архиепископ Александрийски, и за именния ден на Високопреосвещения митрополит на Имврос и Тенедос Кирил. Литургията се състоя в катедралния храм „Успение Богородично“, в непосредствена близост до митрополията на Имврос. На митрополит Кирил съслужи игуменът на Бигорския манастир епископ Партений, заедно с отците архимандрити, йеромонаси и йеродякони от обителта, както и с архим. Григорий Имвроски. В края на св. Литургия митр. Кирил изрече благодарствено слово, пълно с Христова любов.

„Процесът за даване на Томос за автокефалия е на прав път“, каза митрополит Кирил по време на монашеското поклонение на епископ Партений и монасите и монахините от Бигорския манастир на о-в Имврос. Митрополит Кирил е убеден, че процесът на присъединяване на Охридската архиепископия като автокефална църква ще приключи, разкривайки, че Томосът за автокефалия ще бъде донесен в Охрид от Вселенския патриарх Вартоломей.

„Вярваме, че архиепископ Стефан и Светият Синод, както и Вие лично, ще работим, за да завършим всичко, което трябва да се случи, за да стигнем до онзи благословен ден, когато Негово Светейшество ще се поклони в историческата църква „Света Софѝя“ в Охрид, за да връчи Томоса за автокефалия на Охридската архиепископия. Разбира се, това е мъченичество – безкръвно, тежка борба, която има и обратна страна – дяволът, който се опитва да се възползва от момента и да създава проблеми. Но аз съм убеден, че еклисиологичното съзнание на всички вас, които съставлявате Охридската архиепископия, ще доведе нещата там, където трябва да бъдат…  Трудните години отминаха и сега отново вървим заедно, служим заедно, участваме в Тялото и Кръвта на нашия Христос от светата чаша и се радваме заедно. Вашето посещение и присъствие е наистина историческо, Високопреосвещени владико“ – се обърна митр. Кирил към еп. Партений.

Игуменът на Бигорския манастир произнесе слово, пълно както с радост заради църковното единство, така и с надежда за предстоящото очакване на Томоса за автокефалия на Църквата на Република Северна Македония.

„Днес отново Светият Дух ни събра в единство за поредната Петдесетница, всеки на своя език, но с една душа, за да прославим Божието величие и да Му благодарим за великите дарове на нашата свята и честна вяра. Такива думи биха звучали твърде често и сякаш са били повтаряни много пъти; но те не са просто произнесени от нашите устни, а нашето сърце ги крещи на глас, защото е изпълнено с радостта на единството. Пълно е с нестихваща радост, защото не много отдавна, само преди една година, ние, които ви говорим от това свято място, не можехме да празнуваме и да се радваме на личните приятелства по начина, който е подходящ за тях, а именно – в божествената Евхаристия. Подобно на Йона в кита мислехме, че светлината на Божията милост никога няма да ни огрее, но тя докосна състрадателното, човеколюбиво и мъдро сърце на Всесветейшия Вселенски патриарх Вартоломей, който снизходително протегна ръка и ни пое в бащинската си прегръдка. Заради неговата любов и трудове стоим тук пред вас и с вас, за да се порадваме заедно с нашия възлюбен брат и неуморен пастир на този свещен остров, Високопреосвещения митрополит Кирил.

Раздавайки огнени езици, Светият Дух призова всички към единство и това единство, което днес изглежда като най-висшият идеал на Църквата, нещо желано, но трудно постижимо – на практика е същността и основата на нейното съществуване. Това слизане на Светия Дух имаше за цел да възстанови нараненото от греха единство на човешката природа, да поправи това, което беше неизбежният резултат от човешката суета, буквално и метафорично представено от Вавилонската кула.

Ако човек не може да си представи как са се почувствали строителите на Вавилонската кула в онзи момент, когато Духът слезе и обърка езиците им, когато добре познати лица станаха напълно непознати, когато устата, които дотогава изричаха думи на единство, се превърнаха в източник на раздора – ето, нека погледне в нашето съвремие и нека види нашата суета, нашето непокорство, нашите кулички, които амбициозно искат да стигнат до Рая. Съсредоточавайки всичките си усилия върху себеиздигането, ние напълно се отчуждихме един от друг, заблудихме се като овце без пастир. Някои от нас, братя от една вяра, дори от един род, с които ядяхме хляб заедно, сега станахме напълно чужди, защото някои презряха установеното предание на светата Църква. Те отхвърлиха Божия Дух в напразните си усилия да изградят църква, която вместо Бога поставя на централно място собствения им образ и идолите, които са изградили за себе си. Идолите на властта, идолите на парите, идолите на нацията, идолите на политическата държава, идолите на нездравото „равенство“, теоретизиране, рационализиране и релативизиране.

Една от жертвите на тази релативизация е еклисиологията на светата Църква, която в наше време е безмилостно накърнена и принесена в жертва на олтара на светската власт и нацията, които от своя страна са в основата на граници и разделения, които не са установени от Бога и природата, а от самия човек по човешки критерии. Виждаме как в наше време едната съборна Църква е превърната във федерация от независими поместни църкви, които често намират повече поводи за разделение, отколкото за общение. Послушанието, което съществува на всяко равнище на църковната йерархия, парадоксално престана да важи за нейното най-високо равнище – такава федерация вече не се нуждае от първойерарх, който да я координира и обединява. Привилегиите на Вселенския патриарх, установени и утвърдени от каноните на Вселенските събори, допълнени и допълнително разяснени от светите отци на Църквата, станаха излишни, ненужни и неприемливи за десетките малки папи във всяко кътче на вселената.

Ако съперничеството в света може да роди новаторство и да бъде полезно за тези, които се съревновават, стига да го правят добродетелно, то в Църквата не трябва да има вражда и противоположни лагери, защото има един Път, една Истина, един Бог и една Вяра. От житията на мъчениците знаем, че за Бога се свидетелства докрай, а от житията на светите отци знаем, че вярата се защитава без компромиси.

Болките и трудовете на св. Кирил Александрийски за вярата са огромни, а любовта му към Богочовека и Богородица надхвърля човешките му сили и му позволява да стане стълб на църковните догмати. Но да забележим нещо, което не е никаква подробност, а цяла страна от живота на Кирил… Тъй като всички хора, та дори и светците, не са имунизирани срещу човешките слабости, такъв е бил и св. Кирил, насърчаван от чичо си Теофил Александрийски, чисто по лични причини, а не по догматични съображения, той е изпитвал голяма омраза към св. Йоан Златоуст, Константинополския патриарх, и не е искал да го споменава нито жив, нито починал. Пресвета Богородица обаче, чиято любов е изпълнила сърцето му, не е искала нейният верен служител да загине, и му се е явила в славата си със светия Златоуст от дясната ѝ страна. След това видение той се покайва и впоследствие става един от най-големите поддръжници на делото на светия Константинополски патриарх.

Затова нека се помолим на св. Богородица и св. Кирил Александрийски, за да докоснат сърцата на тези, които по лични и суетни причини не искат да споменават наследника на св. Йоан Златоуст, защото в заблудата си не осъзнават, че Вселенският първопрестол не може да бъде изолиран, а само те самите може да бъдат отделени от него. Нека Бог възстанови пълното единство на Църквата и събере заедно всичките Си чеда!

Още веднъж бих искал да благодаря на светия пастир, митрополита на Имврос и Тенедос г-н Кирил, за голямата чест, която ни оказа по време на престоя си на това благословено място, увенчано с това свято литургично тържество, и отново му пожелавам много и благодатни години!“.

В края на произнесените слова архиереите, в дух на любов и единство, взаимно си подариха епископски енголпия в памет на историческото първо съслужение на Имврос, по случай именния ден на Имвроския митрополит. Той, от своя страна, подари на архимандритите нагръдни кръстове, а на игумениите на двата женски манастира – икони за молитвен спомен.

————–

Източници: Religija mk и Бигорски манастир

Posted in Новини, Новини от света

Вижте още: