Християнство.бг
С. Драгойново се намира на 17 км. от Първомай, Асеновградска духовна околия, Пловдивска епархия. Към 1790 г. драгойновци окончателно се заселват на сегашното място на селото. Турците го нарекли Козлук и това име остава до 1906 г.
Първото килийно училище в с. Козлук се открива през 1824 г. Инициатор за неговото откриване е първият свещеник на селото поп Никола Константинов. Поп Никола учил преди това богословие в Зографския манастир. Там бил възведен в свещенически сан. В манастира се запознал и през цялото време дружил с монах Захарий, буден ученолюбив духовник, преподавател в килийните училища на манастира по български и гръцки език. Към 1810 г. поп Никола се върнал от Зографския манастир и станал свещеник в родното си село. Богослужението и църковните треби извършвал на църковнославянски език в две малки стаички, построени в западния край на църковния двор. Родили му се две момчета. Когато станали петнайсетгодишни, бащата решил да им търси учител. Но къде по това време можело да се намери учител?
През 1824 г. по време на съборния празник (19 октомври) поп Никола отишъл на поклонение в Рилския манастир. Там случайно срещнал своя стар приятел монах Захарий от Зографския манастир. Склонил го да дойде в Козлук н да стане учител на синовете му, Така в къщата на поп Никола се открило първото килийно училище с две отделения – едното за изучаване на български, а другото – на гръцки език. Едната група учела преди пладне, а другата – след пладне. Освен на писане и смятане монах Захарий учил своите немного млади ученици и на история на България. Това за местните била най-интересната част от обучението. Килийното училище просъществувало само 3 години, но пробудило националното съзнание на местното население.
След закриване на килийното училище поп Никола изпратил сина си Симеон да учи богословие в Рилския манастир, а Константин – гръцка семинария в Бачковския манастир.
След като завършили богословските си науки, ръкоположени в свещенически сан, двамата братя се завърнали в с. Козлук. Тук в продължение на 20 години те учителствали и служили едновременно като свещеници.
За постройката на бъдещата църква бил определен харманът на Паун Везирев, намиращ се в центъра на селото. Бил създаден инициативен комитет, начело със стария поп Никола. Въпреки положените усилия, по времето на поп Никола не могли да се съберат достатъчно средства. Освен това не могло да се извади разрешително (тескере) от властите за строежа на църквата.
През 1850 г., след смъртта на поп Никола, починът за построяване на новата църква се подел отново от няколко родолюбиви козлучени, начело с поп Симеон. В подкрепа на това начинание се явили възрожденецът Паун Везирев, авторитетен и състоятелен родолюбец, кметът на селото Мильо Запрянов, Ангел войвода (Ангел Стоянов Кариотов, родом от Козлук) и други будни селяни. През есента на същата година от Цариград се завърнал и Паун Везирев, отишъл нарочно да издейства разрешително за строеж. Кметът Мильо Запрянов повел към Станимака (Асеновград) и Чепеларе цял керван от волски коли и докарал греди, дъски, керемиди, вар и други строителни материали, които струпал в църковния двор. Освен това кметът намерил в Устово и ангажирал известния майстор-зидар Уста Мильо.
Строежът започнал с въодушевление. Притекли се на помощ всички козлучени, които могли да работят. През лятото на 1853 г. новата църква „Свети Георги“ дори била изографисана. На престола в олтара била сложена четвъртита мраморна плоча със съответен надпис. Преди да си отидат, зографите изписали по стените на църквата имената на всички дарители – богати и бедни, които с труд или дарение са помогнали за строежа. Тогава на мраморна плоча, поставена в средата на църквата, и над гевгирения (решетъчен) каменен вход откъм запад била издълбана с длето годината „1853″, а по стените били изписани имената на всички дарители и строители, запазени и до днес. Ангел войвода дал пари, с които да се закупят кандила и два полилея с кристални висулки.
Следващата година (1854) на Гергьовден станало освещаването на новата църква. Поканени нарочно по случай тържеството от близки села, колиби и градища, надошли много гости и поклонници. Пристигнали и духовни лица, епископи, свещеници и архимандрити от Пловдив, Хасково и Стара Загора, от близки и далечни манастири. Тогава на църквата били подарени и много оригинални икони, запазени и до днес.
В Козлук се състоял голям народен събор. В църквата по време на събора се извършвали тържествени богослужения, а в широкия двор гъмжало от народ. На хорището, по дворове и хармани свирели гайди и кавали, гъгнели гъдулки, думкали тъпани, извивали се кръшни хора. Съборът и празненството траели три дни. Така през 1853 г. тържествено била осветена новата българска църква „Свети великомъченик Георги“.
През 2003 г. във връзка със 150-годишнината от построяването на храма е извършен основен ремонт с дарението на Ангелина Димова от Париж, напуснала Драгойново преди повече от 40 години. Другите трима дарители са Антон Щерев, Антоний Христев и Даниел Щерев. Ремонтиран е покривът, сменен е дьсченият под с каменни плочки, олтарът с с ново дюшеме, има и нова печка за зимата. Освещаването с извършено на храмовия празник от Пловдивския митрополит Арсений. Една година след това, на Великден (12 април), всички настоящи и бивши военни, които произхождат от село Драгойново, начело с Атанас Запрянов[1], даряват голяма икона на св. Георги с проскинитария и един свещник.
[1] През 2024 г Атанас Запрянов става служебен министър на отбраната.
