
Била 1166 година от Рождество Христово. В древната столица на Грузия – Мцхета – на цар Георги III и осетинската царица Бурдухан им се родила дъщеря – прекрасната Тамар. За силата и мъжеството ѝ грузинският народ я наричал Цар Тамар, а не царица Тамара. Животът ѝ бил възпят в легендите и преданията на много народи по света, и името ѝ става символ на човечност и милосърдие, на християнско отношение към хората. Особено към бедни и злочести.
„Лъвът се познава по ноктите си, а Тамар – по делата си”, писал по-късно летописецът.
Светата благоверна царица Тамар била единствена дъщеря на цар Георги III. От ранно детство започнали да я подготвят за управлението на голямата страна. Възпитавали в нея чувство на огромна отговорност пред Бога, хората и Отечеството, като знаели, че ѝ предстои да вземе в свои ръце властта и да управлява обширната държава, която оставил на народа си нейният велик прадядо – свети Давид, наречен от благодарните потомци Строителя.
В летописите се казва, че самото възцаряване на Тамар било предсказано от нейната майка – царица Бурдухан, в пророчески сън. Сънувала царицата, че Тамар сяда с цялото си великолепие и красота, в блестяща слава, увенчана с корона, на трона на грузинските царе.
„Покров мощен стани за немощните, защита силна – за слабите, сразявай противящите се и властвай, дивна, от край до край.” Това ѝ завещала нейната майка, добрата Бурдухан. С възцаряването на Тамар ще настъпи Златният век на Грузия, държавата ще се простира от Понт до Гурган (Каспий) и от Спери (Трапезунд Карски) до Дербент. Титулът на царица Тамар бил „Цар на Царете и Цариците, абхазите, картавелите, раните, аланите (овсите) [съвременните осетини – б.р.], кахетите и армените, Ширванша и Шахинша, владетел на целия Изток и Запад.“ Нататък следвало: „…Слава на Мира и Вярата, донесени от Месията.“ Тамара се възкачила на престола още съвсем млада и започнала за управлява народи, които към този момент наброявали около 12 милиона души. Милостива по сърце, тя обявила: „Ще съм баща за сираци и майка за вдовици.“ Със своите дела през целия си живот тя се стараела да спази своето обещание, дадено пред народа. За хората тя била справедлива майка, а пред лицето на Господа – света молитвеница.
По време на управлението на царица Тамар Грузия трябвало да влиза в неравни битки, но и към враговете, които я ненавиждали, тя била милостива. Главното ѝ и непобедимо оръжие били вярата в Бога и нейното безгранично упование на Неговата всесилна мощ. На върховете в планините тя се стараела да слага кръстове, защото помнела, че Кръстът Христов е непобедимо оръжие за християните в борбата им с враговете – видими и невидими. И в двореца до разкошните ѝ покои имало една тайна килия за молитви. Тамар обличала власеница и коленопреклонно с горещи сълзи се молела на Господа за своята земя и за своя народ. Призовавала Неговата защита и помощ. И не била посрамена в своите надежди за Божествена защита. От най-ранни времена Грузия приела християнството, запечатала Христос в своята душа. Нейните царе, мнозина от които са причислени към лика на християнските мъченици, се стараели да помагат на манастирите в Палестина и Сирия, с което си навличали гнева на мюсюлманските владетели. В Палестина имало много земи, откупени от Грузия за построяване на храмове и манастири. И до сега в Светата земя в много храмове се виждат грузински надписи. По време на управлението на царица Тамар силите на мюсюлманските държави в Близкия Изток били обединени за война с Грузия. В тези битки участвал нейният верен мъж Давид, другар от нейните детски и юношески години. Безстрашен, той се оказвал пред войската. Тамара в такива времена свиквала народа и молела, всеки жител да се покае пред Бога за своите грехове, заради които, както тя смятала, Господ допускал да се случва такова нещо. Сама изпращала войската на война. Сама вървяла пред войниците, боса и с разпуснати коси в знак на дълбока скръб, държала кръст пред себе си и като се прощавала с тях, казвала с любов и непоколебима вяра: „Нека да не ви уплаши многочислеността на врага, надявайте се на силата на кръста. В битките се върши съд Божий.“ Докато се водели битките, Тамар и заедно с нея – народът, непрекъснато били в църквата и молели Бога за милост. В битката при Шамхор грузинската войска удържала блестяща победа. Главният трофей в тази битка била Шамхорската крепост, която се смятала за непревземаема…
Царица Тамар се отличавала с рядко великодушие, и не само към обикновените хора, но и към най-злите си врагове, с дълбоко милосърдие било пълно нейното сърце и то се изливало на всеки, с когото я срещало Божието Провидение. Щедро обдарявала тя всички, които се нуждаели от нейната помощ. Не само от хазната взимала тя средства за милостиня, но и със собствените си ръце тъкала килими, а получените от продажбата пари отивали за нуждите на бедните хора. Тази добра царица се стараела да раздава милостиня със собствените си ръце. Веднъж, когато ѝ съобщили, че една бедна жена я чака и проси подаяние, Тамара в този момент слагала скъпоценно украшение, което не можело да се закопчее, и тя помолила да предадат на бедната жена да я почака. Но когато царица Тамар излязла с подаяние, жената вече я нямало. Разстроила се царицата, че не можала да даде милостиня на нуждаещ се човек и пожертвала това скъпоценно украшение, което я забавило да подаде милостиня, в църквата и с тази скъпоценност украсили иконата на Пресвета Богородица, която царицата безкрайно обичала и почитала.
Благоверната царица Тамар мечтаела да посети Светата Земя. И не могла да направи това приживе. Има свидетелства, че тя може да е погребана в манастира на Честния Кръст в Йерусалим, който принадлежал на Грузинската православна църква. А в родината ѝ, в Грузия, никой не знаел истинското място, на което е погребана. От двореца изнесли 12 ковчега и ги погребали на 12 места в Грузия, за да не могат враговете да осквернят и поругаят нейния гроб. Официално мястото, където е погребана, не е известно и до днес. В продължение на столетия в различни части на Грузия, в планините, са намирани богати женски гробници, но нито една от тях не била на света царица Тамар.
Има едно трогателно предание, че когато жителите на Грузия вече нямат сили в борбата си с бедите и нещастията, когато люти изпитания настигнат Грузия, ако се покае грешният ѝ народ пред своя Господ, то ще стане царица Тамар от своята златна люлка, в която спи, и ще дойде отново, изпратена от Господа да утеши своя народ.
Превод и редакция от руски език: гл. ас. д-р Анета Петрова
Източник: Вяра и Дело, брой 2 (28), година VII, март 2020 г.