Eлисавета Георгиева
„Това е святото и хубавото, което радва душата и я освобождава от всяко зло – стремежът човек да се съедини с Христа. Да възлюби Христа, да копнее по Христа, да живее в Христа, както апостол Павел, който казва: „и вече не аз живея, а Христос живее в мене (Гал. 2:20). Нека това бъде вашата цел. Другите ви усилия нека ви бъдат скрити, тайни. Онова, което трябва да преобладава е любовта към Христа. Нека това бъде в ума ви, в мисълта, в представите, в сърцето, във волята. Най-силният ви стремеж да бъде това – как да срещнете Христа, как да се съедините с него, как да го приемете в душата си.
Оставете всичките си слабости, за да не ги узнава противният дух и да не ви потиска, или да ви сковава и да предизвиква у вас печал. Не правете никакво усилие да се освободите от тях. Подвизавайте се с лекота и простота, без стягане и притеснение. Не казвайте: „Сега ще се стегна, ща се моля да придобия любов, да стана добър и т. н.“. Не е хубаво да се стягаш и да драпаш, за да станеш добър. Така ще предизвикате у себе си още по-голямо противене. Нека всичко става с мекота, без насилване и свободно. Нито си казвайте: „Боже избави ме от това“, например от гнева и от тъгата. Не е добре да се молим и дори да мислим за конкретната страст; нещо става в душата ми и се забъркваме още повече. Хвърли се стремглаво да победиш някоя страст и тогава ще видиш, как тя ще те обгърне, ще те стегне и няма да можеш да направиш нищо.
Не се борете пряко с изкушението, не се молете то да се махне от вас, не казвайте: „Боже мой, вземи го от мен!“ По този начин му отдавате значение и изкушението се затяга около вас. Защото, въпреки че казвате: „Махни го, Боже мой!“, всъщност си го припомняте и го подхранвате още повече. Разбира се, трябва да има желание за освобождаване, но то трябва да е много потайно и деликатно, без да става явно. Нека става потайно. Спомнете си онова, което казва Свещеното Писание: „нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната“ (Мат. 6:3). Нека цялата ви сила да се насочва към Божията любов, към благоговейното служение на Бога, към прилепването към Него. По този начин избавлението от злото и слабостите ще стават тайно, без да го усещате, без труд“.
Св. Порфирий Кавсокаливит
Източник: „Живот и слова“
