Късно следобяд на 5-ти септември във врачанския митрополитски храм „Св. Николай Мирликийски“ приключи поклонението пред мощите на св. Лука (Войно-Ясенецки), архиепископ Кримски и Симферополски. Те бяха донесени у нас първоначално в Неврокопска епархия от Арголидския митрополит Нектарий (Андонопулос) на 16 август. Гръцкият архиерей е един от големите изследователи на живота на светеца, издал е книги и студии, преведени и на български, посетил е много от местата, в които светителят е живял. Разговарял е с негови колеги, студенти, миряни, хора, които са се удостоили с благодатно общуване с ярката му личност; изцерени са били преживее или чрез чудо след кончината му (виж още: Митрополит Нектарий „Аз познавах св. Лука (Войно-Ясенецки)“).
Заедно с Неврокопския митрополит Серафим, Видинския митрополит Даниил, игумена на Рилския манастир епископ Евлогий, гръцки и български духовници, срещу 18 август бе отслужена литургия за Успението на Св. Йоан Рилски, където стотици вярващи имаха възможност да се докоснат до скъпата за сърцата реликва. Поради горещото желание и на други епархии да получат радост и утеха от нея, митрополит Нектарий и придружаващата го делегация отпътуваха за Гърция, като оставиха в България мощите за поклонение на желаещите епархии. Миряните от Варненска и Великопреславска, Видинска и Врачанска епархия се сподобиха с щастието да отправят към светеца своите молитви, благодарност, въжделения и почит.
В неделя, в 17 часа под тържествен камбанен звън и с пеене на тропара на св. Лука, мощехранителницата, носена от Видинския митрополит Даниил, бе посрещната пред митрополитския храм от Врачанския му събрат -, митрополит Григорий, духовници и вярващи. Отслужено бе вечерно богослужение, а до късно хората се редиха на опашка, за да се поклонят на мощите и подвига на необикновената личност – на учения, професора – хирург в расо, надживял сталинските репресии, излекувал хиляди болни, ранени и страдащи, обучил безброй лекари, написал медицински учебници и помагала. Но най-важното – отстоявал и разпространявал християнската вяра и лекувал душите във време на нейното преследване, гонение и унищожение.
В понеделник храмът отново събра вярващите за поклонение, надежда и архиерейска литургия, предстоявана от двамата митрополити в съслужение с шестима свещеници от Враца и епархията, двамата дякони и петима иподякони. Молитвено присъстваха още един свещеник, една монахиня и една послушница. Евхаристията бе огласена от великолепното пеене на митрополитския прицърковен хор под диригентството на презвитера Диана Костадинова.
Врачанските иподякони – и в миналото, и сега – са радост за очите и сърцата на вярващите. Пред очите ни проходиха, пропяха и възрастнаха с много старание и любов деца и сродници на свещеници, както и привлечени от клирици момчета. Те станаха прекрасни млади хора, усърдни помощници в службата и в храма, скромни и всеотдайни в попрището си млади мъже. Днес хармонията струеше от осанката, увереността и придобития опит на свещеническите синове – близнаците Цветомир и Димитър, които са семинаристи. Филип, вече студент, а посветен за иподякон като син на свещеник още от невръстно момче, редящо с детско гласче словата на вечерното богослужение. Ваканцията доведе днес на богослужението и по-малкия му пръв братовчед Кристиян, който живее от години с родителите си и сестричката си в Германия. Двамата учат в държавно училище. Кристиян сподели, че там дисциплината е по-строга, времето през деня в институцията е много повече като часове, но учителите са същите като у нас по ценз и добрина към питомците си – отнасят се със спокойствие и търпение, няма страх от тях. И Кристиян е въведен в иподяконство от невръстен и всеки път, когато е във ваканция, участва в богослужението. Лентата е запечатала първите радостни изяви – на по 3 години с ефирните им одежди в храма. Тези прекрасни момчета са научени с много търпение, любов и кротост от своите родители и техните събратя на голямото призвание и тънкости на иподяконското обречение.
В края на богослужението митрополитите благословиха множеството, а кириархът на епархията произнесе проповед за уникалната личност на св. Лука Симферополски (Войно-Ясенецки). Владиката изказа специална благодарност на митрополит Даниил за оказаното съдействие, а още по-крепка признателност – на Арголидския митрополит Нектарий за благоволението му към българския християнски народ. Митрополит Нектарий е известен отдавна на християните у нас със своята изрядна пастирска дейност, мъдрост, умереност, но и непоколебимост в отстояването на принципите си. Беше и горещ защитник на противоепидемичните мерки, ваксинирането и здравия разум в борбата с плъзналите конспирации и гръцкия зилотизъм, намерил почва в последните години и у нас. Контактите между неговата и Неврокопска епархия датират още от времето на приснопаметния предишен митрополит Натанаил. Братските посещения и служения, размяна на реликви и мощи като утвърдена църковна практика от миналото, бавно се възвръща в постковидната обстановка и носи благодат и мир между народите – най-скъпоценния дар, оставен ни от Бога като залог за благопреуспяване и надежда за спасение.
В понеделник вечерта протосингелът на Видинска митрополия архимандрит Антим съобщи за Християнство.бг радостната вест, че мощите, носени от митрополит Даниил, ще бъдат отнесени за поклонение в Клисурския манастир, където и ще се отслужи вечерно богослужение.