
Поучение на Йоан Златоуст за 15-тия ден на ноември
В едно от църковните поучения (за 7-ми август) между другото се казва следното:
„Да не негодуваме, но да се радваме в скърбите, защото те са лекарства, полезни за нашите рани, и макар от една страна да са горчиви, но от друга са сладки…. Нека да се сме благодарни на Бога и за скърбите, защото не без разсъждение Той ги изпраща, но сътворявайки чрез тях полезното за нашите души“.
Правилно ли се казва така, братя, в Пролога за скърбите? Истина ли е, че те са лекарства, полезни за нашите рани? Истина ли е, че те от една страна са горчиви, но от друга са сладки? Истина ли е, най-вече и това, че Бог не без разсъждение ни ги изпраща, но сътворявайки чрез тях полезното за нашите души? Да, всичко това е самата истина, което ние сега и ще докажем от думите на вселенския учител свети Златоуст:
„Който не иска да търпи в този живот скърби, беди и всякакви напасти, този е малък пред Бог, а който, живеейки във вярата и добродетелите, търпи страдания и беди и с радост приема всякакви напасти, този е велик пред Бога и от човеците се уважава и от Ангелите се слави. А тези, които тук съгрешават, а никакви беди не приемат, тези по-големи мъчения ще приемат. А тези, които търпят и за бедите Бога хвалят, те със светиите равен жребий ще приемат.
Не вярвате ли на това? Помислете си за бедите на Йов, за страданията на апостолите, а и най-вече за Павловите скърби. Когато Йов правел милостиня и живеел богоугодно, тогава бил малък пред Бога, а когато приел бедите, тогава станал велик пред Бога и славен между светиите. Също така, и апостолите, когато правели само чудеса и живеели добродетелно, тогава не били славни, а когато приели множество беди и страдания, тогава много се прославили. И Павел, понеже повече от всички понесъл скърби, затова и приел по-голям венец от всички. Той е Божият избраник, и чрез него всички избрани получават спасение, а някои вече са и получили.
И помнете, че както златото става блестящо чрез огъня, така се случва и с прославените чрез страданията светии. Нека да търпим скърбите, за да ни подаде Бог за тях в изобилие небесните блага“.
И така, правилно се казва в Пролога, че скърбите са лекарства, полезни за нашите рани, че те, макар от една страна и да са горчиви, но от друга са сладки и че ние трябва да бъдем благодарни и за тях, защото не без премъдрост Той ги изпраща. Както чухте сега от светия Златоуст, скърбите ни изплитат венци и ни водят към вечната слава. Затова нека да имаме благодушие и в скърбите, да не изнемогваме в тях, да оставим малодушието и унинието и винаги да помним тази истина, че колкото по-силен е боят, толкова по-славна е победата, колкото е по-труден подвигът, толкова по-блестящи венци следват след него. Амин.
–––
Превод: Виктор Дора
Източник: „Пролог с поучения за всеки ден от годината“, Свето-Успенска Почаевска лавра, 2007 г. Съставил прот. Виктор Гурев, 1888 г.