Поредната загуба в редиците на ценителите на „руския свят“
„Има моменти, когато наистина искате да се скриете в ъгъла и от реалността, но, уви, това ви принуждава да живеете на ръба на възможностите си. Мисля, че такова е времето, през което преминаваме сега.
Не искам да повтарям баналности, но като че ли баналното вече не е очевидно и затова трябва да говорим и за него. От християнска гледна точка войната е грях, колкото и справедлива да е тя, убийството е грях, колкото и оправдано да е то. И не мога да остана не само духовник или монах, но християнин и дори човек, ако мълчаливо се съгласявам с убийството, с войната, покривайки всякакви пороци и мерзости. Войната е разрушителна за всеки, който участва в нея волно или неволно, открито или не.
Когато на 24 февруари Русия започна открита война срещу Украйна, бях шокиран от ужаса на случващото се. И в известен смисъл все още съм шокиран. Известно време бях на ръба на депресията и ако не беше разговорът с приятели, които споделят моите възгледи, не знам как щеше да свърши това за мен. Опитвах се да вляза във вътрешна емиграция: да се скрия зад книги, сериали, филми, работа, какво ли не, само и само да не мисля, че значителна част от обкръжението ми не само подкрепя т.нар. „специална военна операция“, но също така го прави по много агресивен начин. И ако успеехме да се споразумеем с някого да не я обсъждаме, тогава трябваше да крия възгледите си от останалите и просто ги премълчавах или се изразявах много обтекаемо и завоалирано. Но точно тези постоянни разговори ме накараха да изляза от сладката забрава на лутането сред действителността.
В същото време трябва да кажа, че не смятам всички останали хора за слуги на злото, не считам членовете на Руската църква, както и самата Руска църква, за лишени от Благодатта и Тайнствата – тя все още е Църквата Христова, независимо от всичко. Напускам Руската православна църква като институция, а не Църквата като Тяло Христово, защото оставам в Църквата, макар и изразена чрез други институции.
Всеки от нас има своите възможности, своя избор, своя живот и всеки носи отговорност само за това, което е по силите му. Още по време на войната прочетох следните думи на Хана Аренд, които особено отекнаха в сърцето ми:
„При такива обстоятелства, за да разпознаеш „беззаконието“, може да е необходимо нещо много повече от това да имаш зрящи очи и сърце, лишено от безчувственост и пороци. Тези хора са действали в условия, при които всеки морален акт е бил незаконен, а всяко законно действие е било престъпление“.
Добре осъзнавам, че изборът, който имам, е привилегия, която не е достъпна за всеки. Всеки от нас ще отговаря за действията си, когато му дойде времето. Аз наистина се надявам, че това „свое време“ ще бъде време на милост, прошка, помирение и любов“.
Коментар на майка му: „С любов се гордея с теб, сине мой. Благодаря ти за смелостта!“
***
Йеромонах Атанасий (Букин) е касиер на Руската църковна мисия в Йерусалим.
Роден у на 9 април 1988 г. През 2005 г. завършва гимназия № 528 в Невския район на Санкт Петербург. През 2009 г. получава бакалавърска степен по инженерство и технологии в Санкт Петербургския държавен политехнически университет в направление „Техническа физика“ със специализация „Наноструктурни материали и технологии“.
През 2009-2010 г. учи магистратура в „Катедрата по физика и технология на наноструктурите“ в Академичния физико-технологичен университет на Руската академия на науките (сега институция на Руската академия на науките Санкт Петербургски академичен университет – Научен и образователен център за нанотехнологии на Руската академия на науките), който не завършва, след като постъпва в 1-ва година на бакалавърската степен в Петербургската духовна академия.
През 2014 г. завършва бакалавърския курс на Санкт Петербургската духовна академия. През 2010-2011г носи послушание в ИТ отдела на Духовната академия. През 2011-2012г носи послушанието на помощник на служителя на академичната църква на апостол и евангелист Йоан Богослов. През 2012-2016г носеше послушанието на наставника на академичния храм. През 2012-2018г носи послушанието на техническия редактор на сайта на Духовната академия. През 2013-2018г извършваше послушание като член на редакционната колегия на списание „НЕвский Богослов“.
На 21 декември 2012 г. ректорът на Санкт-Петербургската духовна академия Гатчинският епископ Амвросий го постригва с името Атанасий в чест на св. Атанасий, епископ Ковровски, изповедник и песнописец. На 19 януари 2013 г. на Божествената литургия на празника Кръщение Господне е ръкоположен от епископ Амвросий в йеродяконски сан. На 1 септември 2013 г. е ръкоположен за йеромонах от Петерхофския епископ Амвросий.
През 2016 г. завършва пълен магистърски курс в Санкт Петербургската духовна академия и става аспирант (докторант).
От 1 ноември 2016 г. до 29 май 2017 г. учи в училището по новогръцки език към Аристотелевия университет в Солун. През 2018-2019 г. учи по магистърска богословска програма в университета в Никозия (Република Кипър).
През ноември 2018 г. е изпратен в командировка в Руската духовна мисия в Йерусалим. На 29 октомври 2019 г. с решение на Светия Синод на Руската православна църква (списание № 141) е назначен за член на Руската църковна мисия в Йерусалим.