Ренета Трифонова
Срамувам се от сънародниците си. Харков, Бородянка, Киев, Мелитопол, Херсон, Чернигов и други градове и села са заличени от лицето на земята.
Опустошеният Харков е рускоговорящ град, който винаги е гласувал за „руския свят“ на украинските избори. На 22 км. от границата с Русия.
За какво? За сплашване? Или за да накара оцелелите да се влюбят в Русия? За да разберат най-накрая как съседната държава всъщност се отнася с тях, празнувайки Деня на победата над вероломния хитлеров нацизъм?
Простете ни, ако можете.
Ние няма да си простим това.
Някои от нас не аплодираха.
Някои протестираха в социалните мрежи.
Някои излязоха с плакати “Не на войната!” – и бяха задържани, или извикани в полицията по местоживеене, или се срещнаха с нея по време на нощната ѝ визита.
Някои останаха без работа – медиите им бяха затворени заради истината за войната, или самите те напуснаха, за да не бъдат съучастници в това държавно престъпление.
Мнозина се тревожат за роднини, близки и приятели и се опитват да им помогнат, въпреки забраната за парични преводи.
Мнозина са в шок – не вярват, че Путин е способен на това. По-удобно им е да смятат, че всичко е фотошоп и пропаганда.
Не знам какво трябва да се случи, за да се вразумят руските власти. Знам, че подобни действия са несъвместими с гражданското право и Евангелието. И че тези, които ги извършват, попадат под сериозни удари (на закона), а тези, които одобряват извънсъдебното убийство на невинни (или дори виновни) хора, не могат да се смятат за християни.
Защото Христос постави знак за равенство между тези, които убиват със собствените си ръце и тези, които убиват в сърцата си – с гняв, презрение, подигравка, злорадство, отказвайки да видят точно същите хора в жертвата си, свеждайки я до нивото на подчовека.
Господи, не ни позволявай да лъжем себе си и да следваме примера на бащата на лъжата, тоест дявола. Да видим греховете си и да не изливаме порой от страх и гняв върху ближните си.
Нека се дистанцираме от пропагандата и да се научим да обичаме и съжаляваме всички, дори онези, които телевизионните водещи определят като врагове.
Твоята милост е безгранична – просвети тези, от които зависи да наредят прекратяване на огъня. Пожали тях и нас и спри това безумие.
Смекчи сърцата на тези, които страдат от тази безсмислена и безпощадна „спецоперация“, така че пленените да не бъдат убити, а всички ранени да получат медицинска помощ. Спаси децата и техните родители от снаряди и ракети, глад и студ, страх и отчаяние.
Спаси нашия свят от ядрена зима. Не позволявай на никого да взривява атомни електроцентрали и да използва ядрени оръжия. Дори мислите за това, Господи, нека се разпръснат. И дай ни смелостта да бъдем верни на Теб и да обновим живота си в Тайнството на Новия Завет – в общение с Теб на Тайната вечеря на любовта.
Амин.
Не е далеч времето, когато марсианската фантазия на Бредбъри ще царува в Русия. Диктатурата на числата, умножена от идеологически клишета, ще замени истинските човешки гласове. Блоговете ще се превърнат в рупори на разрешеното мълчание. Даренията ще текат като река. ГУЛАГ ще възкръсне от забравата и ще продължи да смила свободните хора в роби. Антихристът ще си покаже муцуната – както се е случвало неведнъж в историята. И ще платим скъпа цена за хуманизма, свободомислието, честността, честта и достойнството, дадени ни от Създателя.
Е, и това ще мине. Ела, дойди, Господи Исусе! Това е всичко, което може да се каже за утеха. Във всеки случай Апокалипсисът завършва с тази молитвена надежда. И аз само повтарям тези думи на последната ни радост, която никой не може да ни отнеме.
—————
Текстовете са от профила на автора във фейсбук.
