Християнство.бг
Йвромонах Неофит Калчев (1848-1928)
„От рождението ми в 1848 година прекарах детството в родното ми място в село Орешак, Троянско. От първата до седмата си година съм преживял при родителите си в домашно възпитание, от седмата до 16-тата година бях в Троянското школо, където завърших средно образование, а от 16 до 20 години учих занаят – шивачество. Сетне две години живях в Дряновския манастир, където се замонаших, а от 22-рата си годишнина, докато навърших 28 лета, живях в монастиря „Свето Преображение“, Търновско. Там изучих църковното песнопение.
Сетне се преместих в село Голямо Яларе (дн. Русаля), където станах помощник-учител, а година по-късно отидох в село Чакалите. Там цели 25 години бях хем даскал, хем проповедник, църковен певец и лечител. Подир това за две години живях в село Зряст като държавен народен учител, а след тях ме пратиха в село Царева ливада, където живях 23 години, преподавах и се занимавах с народна медицина.
Аз се сдобих с простите медицински познания от моята престаряла баба Мария и от майка си Теодора. Те бяха народни лекари. Още от малък ме научиха да познавам много билки и бурени, кои за каква болест служат, било за вътрешни или външни болести. След тия две жени имаше един монах – калугер Матей Петров от с. Ново село, той беше живял на Света Гора цели осем години. Сполучил бе да научи на гръцки език народната медицина и я превеждаше на български. След завръщането си в България ходеше от град на град, от село на село и пробуждаше народа да се вдигне против турското иго. Това беше в 1872-1874 година. В онова време аз живеех в манастира „Свето Преображение“ до Велико Търново. Споменатият отец Матей често идеше в манастира. Аз като заинтересован от народната медицина, от която той имаше добри познания, можах да науча от него за много лековити растения: как се сваряват, в каква доза могат да се дават на болния и коя за каква болест служи.
В това време и йеромонах хаджи Хрисант – българин, който е живял в Ерусалим в продължение на 28 години като свещеник в руската държавна болница, се установи да живее в Преображенския манастир. Тук аз можах да узная всичко, което той бе изучил от руските доктори през тези 28 години. Запознах се с различните болести и тяхното лекуване и в разстояние на три-четири години можах да усвоя голяма практика по лекарствата.“
Традиции и практики на църковна милосърдна дейност преди и след Освобождението
„Драги читатели, „Който желае да живее благочестиво, ще бъде гонен“. В 1876 година бях преследван от турците – от Фазла паша, дето опустоши Дряновския манастир. Той три пъти ме преследва като въстаник за Отечеството и щяха да ме обесят в Габрово. Тогавашният началник в Дряново ми беше познат, та каза на Фазла паша, че не съм въстаник, а съм хекимин (доктор). И Фазла паша отсече: „Освобождава му се живота, след като е хекимин, няма да го затрием!“
През 1877 година архимандрит Стефан, архиерейски наместник в Търновската митрополия, ми забрани да давам помощ на бедното население и да ги лекувам без пари. Поп Рачо от село Мъглиж също ми забрани да давам помощ на болните, а Петър Калинчев от град Трявна, старши стражар в град Търново, направо ме даде под съд, задето съм лекувал болни без право. Митрополит Антим от град Търново, който употреби всичките си сили да ме махне от Царева ливада, че съм нямал право да лекувам болните и бедните, същият поиска да му изпратя по пощата 1 000 лева подарък. Аз му проводих 100 лв, той ги върна обратно, искал 1000. Аз не изпратих нито стотинка, а той писа да му върна барем 100-те лв, но аз си замълчах. От 8 януари до 16 септември същата година ме съдиха 12 пъти в Търновската митрополия. Поп Стефан пък, родом от село Длъгня, казал на една селянка, че който ходи при дядо Даскал да го лекува, няма да го причестява. А тя му отговорила: „Ще мина и без твоето причастие, но не искам да бъда постоянно болна!“
Аз изпълних заповедта на Спасителя, Който казва: „Блажени са, които страдат за правдата; обичайте вашите неприятели и правете им добро, защото те не знаят какво правят, заслепени от злоба и завист!“ Аз като духовно лице имам право от Бога да лекувам телесни и душевни болести и да прощавам всички грехове, а който не прояви милост ще получи съд без милост“.
––––––––––––––––
Източник: Йеромонах Неофит Калчев „Дядо Даскал. Народен домашен лекар“, София, 2022
Подготвил публикацията: Костадин Нушев