Християнство.бг
Винаги е било трогателно да се слуша как представители на Руската православна църква обясняват, че всяко (дори теоретично) желание за автокефалия на украинската църква е неприемливо, тъй като нямало богословски предпоставки за това.
Те настояват, че канонична автокефалия може да се иска само, ако [руският] патриарх се е отклонил в ерес. И се позовават на 15-то правило на Двукратния Събор, в което се казва:
„онези, които са се отделили от общение със своя предстоятел поради някаква ерес, осъдена от светите събори или отците (ако той публично проповядва тази ерес и открито поучава в църквите), не само не подлежат на наказанието, предписано от правилата за тези, които преди съборно постановление се отделят от общение със своя епископ, но са достойни за честта, полагаща се на православните“.
Писано е много за това правило, така че няма да се спираме повече за кого точно и в какви случаи се отнася. За темата на нашия разговор е важно друго:
Как и по какви причини самата Москва е провъзгласила своята автокефалия?
Обикновено се посочват две причини за това. И първата от тях е, че Константинополската патриаршия, след като приела Флорентинската уния, се отклонила в ерес.
Твърди се, че именно поради ереста на Фенер Москва решила да се отрече от него, като просто първо поставила, а след това на събора от 1448 г. и одобрила митрополит Йона за митрополит на Киев и цяла Русия, без санкцията на Патриаршията.
(В скоби отбелязваме, че това е направено на църковен събор, в който освен самия Йона участват едва 4 митрополити от общо 16 в Руската църква).
И така, дали самоволното назначаване на Йона за митрополит на Киев и цяла Рус (както се наричал тогава) било продиктувано единствено от ереста на Фенер?
Не. Гръцката делегация подписва решенията на Флорентинския събор през 1439 г. През 1454 г. свети Генадий Схоларий е избран на Константинополския престол (т.е. Фенер е в единство с католиците в продължение на 15 години).
А митрополит Йона е поставен на Киевската катедра през 1448 г. Тоест почти 10 години (!!!) след подписването на Флорентинската уния.
Бихте казали, че в Москва просто не са знаели за тях? Знаели са. Първо, пратениците съобщават за сключената уния, защото може би най-голямата делегация във Флоренция от православна страна е тъкмо от Руската църква – 100 души!
И второ, на 19 март 1441 г. митрополит Исидор лично идва в Москва и предава на великия княз Василий Втори послание от папа Евгений IV, което съдържа молба да помогне на митрополита за обединението на католическата и руската църкви.
В същия ден митрополит Исидор поменава папата на богослужението. Никой от присъстващите епископи не се възмутил и не го обвинил в ерес. Чак след 3 дни Исидор бил задържан по заповед на княз Василий.
Освен това, изминават цели 7 години, преди митрополит Йона да бъде утвърден на Киевския престол…
Но! Интересно е не само това, но и как в Москва са обяснили на фанариотите необходимостта от подобна стъпка.
През 1441 г. княз Василий пише послание до Константинополския патриарх Митрофан, горещ привърженик на унията, което князът не може да не е знаел (все пак Исидор донася документи, подписани и от него). И как князът нарича униатския патриарх?
Четем: „Светейший мой владико и отче, и Вселенски патриарше, владико на душите на православното християнство…
И поради тази причина изпращаме съобщение до светия цар и до твое светейше владичество…
И това, което искаме е, по Божията благодат, според произхода на нашето православно християнство, да имаме съобщаване и запитване и любов със светия цар, и искаме и желаем да изпросваме твоето светейше благословение и молитва, докато Бог благоизволява и нашата земя стои, и по никакъв начин да не бъде отделено от вас нашето православно християнство довеки…“.
Съвсем очевидно е, че щом нарича патриарх Митрофан „светейши“ „владика на душите“ и изпросва от него „благословения и молитви“, княз Василий не го смята за еретик. Тъкмо обратното!
Каква е причината тогава князът да постави свой митрополит на Киевската катедра?
Княз Василий го обяснява по следния начин:
„И ние молим твое светейше владичество, със светия цар и с целия божествен и осветен събор, като разгледате вашите свети и божествени гръцки правила и онова послание на папата, и като разсъдите, поради необходимостта от дълго и труднопроходимо пътуване, и поради намиращите се сред нашето християнство безбожни агаряни, и заради безпорядъка и метежите в страните около нас, и умножаването на разните владетели, да ни разрешите свободно да си поставяме митрополит в нашата земя“.
Както виждаме, тук няма нито дума за това, че Москва смята Константинополската патриаршия за еретична и поради тази причина е решила сама да си поставя митрополит.
Напротив, всички причини са чисто политически – голямото разстояние до Фенер (дълъг и труднопроходим път), нашествие на агаряните, безредици и бунтове в съседните страни.
И така, княз Василий не назовава нито една богословска причина! Това означава, че автокефалията на Руската православна църква е възникнала изцяло по чисто политически причини.
Затова, когато представители на РПЦ искат да упрекнат УПЦ в нарушение на 15-то правило на Двукратния събор, нека първо сами да се погледнат в огледалото.
–––––––––––––
Превод: архим. Никанор, игумен на Църногорския манастир
Източник: https://t.me/churchpeople
