Християнство.бг
Каква е „обществената значимост“ на вчерашната публикация за известен митрополит? Някъде в коментарите към предишната публикация Татяна Малкина зададе този въпрос (текстът е от фейсбук профила на Чапнин, бел. ред.).
Имам поне два аргумента. Първо, всичко, което чуваме от епископата за „традиционните ценности“ е празно бърборене, гола реторика. Трябваше да пиша за това преди няколко години, но понякога доказателството чрез противоречие работи най-добре. До каква степен „най-добрата част от руския епископат“ наистина споделя „традиционните ценности“? Унгарското разследване дава ясен отговор на този въпрос: дори „най-добрите“ изобщо не ги е грижа за тези ценности.
Да, както навсякъде, има и изключения. Виждаме обаче, че патр. Кирил, знаейки за проблемите на унгарския митрополит, се опита с всички сили да му помогне тихомълком да излезе от този скандал. Не се получи. Но това е важно доказателство, че не бива да се вярва на официалната църква в Руската федерация. Тя практически няма останал нравствен авторитет (ако някой все още се съмнява в това).
Второ, тази история е за амбиция, (само) PR, публичност и богословие. Личната марка на унгарския митрополит като теолог, композитор и публичен коментатор по различни теми, включително халюциногенните гъби, е именно изграждането на търговска марка. Интелектуален продукт, създаден през годините от голям авторски екип, привлечен от митрополита, който пишеше анонимно; мениджъри, лични асистенти и др.
В крайна сметка става въпрос за създаване на комфортна среда за живот в столицата и навсякъде по света. Полети с чести самолети, лични апартаменти в Москва, Виена, Будапеща, някъде във Франция, някъде в Испания, някъде в района на Одинцово… Всичко това „доходоносни комерсиални производни“ ли са на неговото богословско и музикално „творчество“?
Самият митрополит отново и отново повтаря, че това е точно така. Всъщност той създава собствено търговско предприятие, което се крие само зад „богословско творчество“. Изгонването на митрополита от Москва преди две години е ревнив жест на патриарха (и на някои хора от неговото обкръжение), както и опит за ограничаване на нарастващите търговски интереси на „главния официален богослов“ на Руската православна църква.
Ще оцелее ли този бизнес след скандала? Съмнявам се. Не продажбите, а работата със спонсори (както в Руската федерация, така и в Европа и в Америка) беше силната страна на митрополита. Наистина се надявам, че след време за това ще има ново разследване.
