Християнство.бг
„Има една стара поговорка. Казва, че с това, с което храниш народа, това ще ти изсипе върху главата“, пише македонският журналист Марян Николовски, гл. редактор на сайта Religija.mk. Публикуваме неговия текст с едно допълнение – в българския език поговорката е „Каквото посееш, това ще пожънеш“. За това положение, до което е достигнала МПЦ-ОА и в което се намира и БПЦ, предупреждаваме отдавна.
***
Марян Николовски
Тези дни в Охрид се провежда православно-протестантска конференция, на която свещеници, теолози и професори от двете конфесии имаха възможност да говорят за своите гледни точки по темата евангелизация и мисия. Събитието, доколкото ми е известно, е организирано с подкрепата на едно от западните посолства в Скопие.
Мястото, където се провежда, е Охрид – център на християнството в тези земи, достойно и приятно място. В конференцията участва и митрополит Георгий, в чиято епархия – Дебърско-Кичевската – на практика се провежда това събитие. Митрополит Георгий е човек, който има изключително добри отношения с Римокатолическата църква и с представителите на евангелските църкви, които е изградил както като изтъкнат теолог, така и като бивш посланик на Северна Македония във Ватикана. Неговите позиции по отношение на християнския диалог са изключително полезни, въпреки че епархията досега не ни е уведомила за това събитие, което е малко необичайно.
Но въпреки този полезен, добър и значим диалог между християнските конфесии, в същото време на заден план се случва нещо много опасно, необичайно и вредно за християнските ценности. Това са реакциите на така наречените талибански вярващи в социалните мрежи, но за съжаление и на определени зилотски структури (макар че те са далеч от истинските зилоти, защото зилотите това, което проповядват, го и практикуват) в самата църква.
На тази конференция гост е и отец Ивица Тодоров от църквата „Свети Петър и Павел“ в Скопие. Той сподели във Фейсбук снимка от събитието, която предизвика стотици реакции. По-голямата част от тях са осъдителни, заплашителни и унизителни. Няма да ги предавам всички, но ще изведа само няколко:
„Секта, ръцете далеч от светата Македонска православна църква – Охридска архиепископия.“
„Всички по-нови светци са много ясни относно икуменизма – че той е най-проклетата ерес, по-голяма дори от арианството като ерес. Така че, отче, или сте верни на Спасителя и ще страдате както пострада и Той, или ще бъдете верни на света и антихриста. Всички секти са от антихриста, тоест от дявола – щом го знаете и вие това, какво търсите с тези секти?“
„Вълци в овча кожа.“
„Отче Ивица Тодоров, докато се усмихвате заедно със сектантите на нашите коментари, внимавайте вашите духовни чеда и вярващият християнски народ, който идва в църквата „Свети Петър и Павел“ в квартал „Гьорче Петров“, да не ви наложи анатема. Защото резервна църква нямате, а това във Велес е еретична секта.“
Това са само част от над двеста коментара под тази снимка.
И сега какво правим? Някои приятели ми казват: виж какви вярващи имаме. Какво да видя? Аз много добре знам какви вярващи има МПЦ–ОА и защо тези вярващи са такива, защото почти пет години се сблъсквам със същите, често и с далеч по-опасни и по-сериозни реакции към по-голямата част от моите текстове в „Религия.мк“. Но когато аз се сблъсквам с такива реакции, свещениците на МПЦ–ОА мълчат. И не само че мълчат, но често одобряват и насърчават такива реакции.
Но нека изясним. Тези реакции не са случайни. Напротив, те са резултат от случващото се през последните пет години в църковното пространство и са подхранени именно от част от клира на църквата, който почти ежедневно подхранва същите тези вярващи с това, което сега им се връща като бумеранг. Когато аз постоянно говоря, че някой тук изгражда църковна общественост, напоена с руска църковна пропаганда, а срещу мен има църковно-съдебни преследвания заради това, тогава е логично същата тази общественост, която по този начин подхранвате, да ви отвърне, когато кажете нещо различно. Защото този наратив за еретици, секти, някакви заплахи за унищожаване на православието, за опасния икуменизъм – всичко това е руски църковен наратив, който именно част от клира на МПЦ–ОА популяризира, споделя и утвърждава в Македония.
Именно политическата теология на Руската църква е това – очерняне на западните ценности, на западната политика, а с това и на Западната църква, като нещо грешно, неморално и неетично, като общество без ценности, което иска да направи същото и в нашето общество. Знаете ли кой е защитникът на това? Руската църква и нейните ценности, защото те уж са най-правилните. А когато плюете по западните ценности, вие плюете и по протестантските църкви, защото те са част от тези общества.
И след това съвсем логично е онзи, когото сте подхранвали с такива възгледи, да ви попита какво търсите там.
Има една стара поговорка, която казва, че с това, с което храниш народа, това ще ти изсипе върху главата. („Каквото посееш, това ще пожънеш“, бел. ред.).
