Християнство.бг
Отец Спиридон Василакос
Когато Църквата говори, нейният глас е величествен. Но дори когато мълчи, присъствието й говори. Това е Църквата. Тя е общност, тяло, единство. Разбира се, ще ми кажете: „Съгласни сме, но все пак сме хора, имаме разногласия помежду си. Имаме различни виждания“. Добре. Естествено е, Църквата не унифицира хората, а иска да ги прегърне. Но нека да видим това наше разногласие.
Свети Поликарп, епископ Смирненски, не бил съгласен с папата относно датата за празнуване на Пасха. Свети Поликарп проявил любов и отишъл в Рим, за да обсъдят заедно въпроса. Те седнали заедно – това е Църквата: сближаване, жертва, любов, диалог, единство, уважение. Любов, дори когато имаме различни възгледи. Не намерили решение, но какво направили? Прегърнали си и всеки продължил да следва своята традиция.
Виждате ли как се постъпва при разногласие, когато има единство и любов? Като благословение. Хайде, помислете сега за нашите разногласия – без любов, без единство, без Христос. Докъде стига това? До военни конфликти и размирици, в които ние само гледаме как да победим другия, без да разбираме какви вреди причиняваме с поведението си.
А колко голяма благословия може да бъде нашето несъгласие, ако към него се подхожда с уважение и любов!
––––––
Превод: архим. Никанор