Християнство.бг3 март е национален празник на България от 1991 г. – без да бъде съгласуван с други политически сили или подложен на референдум сред населението. В хода на промените от 1989 година, на 27 януари 1990 г. с указ на председателя на Държавния съвет на Народна република България Петър Младенов, 3 март е обявен за национален празник, като това решение е утвърдено от последния тоталитарен парламент на 5 март 1990 г.
Опозицията от СДС го приема, за да отпадне дотогавашния национален празник, свързан с комунистическия преврат от 9 септември 1944 г. Идеята е инициирана от БКП, сменила името си на БСП, която има мнозинство в парламента и държи за запазване на тесните връзки с Русия при разпада на СССР.
Освен българските учени историци, отдавна изследвали и изказали се по този въпрос, руският учен проф. Андрей Зубов също прави обективен прочит на този ден в своите лекции по история на Русия през XIX век и по-специално история на Руско-турската война през 1877-1878 г. От лекцията му обаче излиза, че нито България, нито Русия имат особени основания за празненство на този ден.
Санстефанският договор е предварителен мирен договор между Руската и Османската империя, но е грубо нарушение на волята на шестте велики сили, изразена на Цариградската конференция от 1876/1877 г. Това води до свикването на Берлинския конгрес, от който Русия излиза с наведена глава, а подписалият този договор граф Игнатиев е незабавно уволнен и повече не припарва до дипломатическа служба.
Подписването на този договор отприщва вътрешни процеси, които в крайна сметка водят до двете революции и падането на Романовата династия.
На практика на 3 март 1878г. Руската империя си подписва смъртната присъда, а Балканите и Европа са осъдени на десетилетия тежки военни конфликти.
Андрей Зубов (род. 1952 г.) е руски историк, философ, църковен деец и общественик. Завършва Московския институт за международни отношения (МГИМО) и започва работа в Института по ориенталистика. През 1985 г. заради християнска дейност научните му трудове са забранени за печат и той защитава докторската си дисертация едва през 1989 г. Създател на обществения комитет „Приемственост и възраждане на Русия” (1999 г.) и член на организацията на руските емигранти-солидаристи „Народно-трудов съюз” (2003 г.). През 2006 – 2007 г. работи активно за обединението на Руската задгранична църква с Московската патриаршия. Професор по философия и генерален директор на центъра „Църква и международни отношения” в Московския институт за международни отношения. Ръководел на катедрата по история на религиите в Руския православен институт „Св. Иоан Богослов” и е лектор в Московската духовна академия, както и научен сътрудник в Института по ориенталистика на Руската академия на науките. Отговорен редактор на проекта Руска история: ХХ век. Проф. Зубов е известен с категоричната си позиция срещу режима на Путин. Уволнен е като преподавател през 2014 г. заради това, че се обявява против анексирането на Крим. Автор е на осем исторически монографии и на около 300 научни статии.
В настройките долу вдясно на клипа, можете да включите автоматичен превод на български език.
