Християнство.бг
В това историческо и шокиращо за ръководствата на Руската и Сръбската църкви събитие участваха трима действащи епархийски митрополити от Българската православна църква. Абсолютното целият клир на тези три епархии е задължен да поменава имената им на определеното място в св. Литургия и при всяко едно друго обществено богослужение.
Но какво означава това?
Поменаването на архиерея по време на св. Литургия
Първойерархът в Църквата, главата на поместната църква, не е просто „управител на църквата“. Това е човек, който смята, че притежава свръхестествени дарования като наследник на тези, на които е казано: „Приемете Светия Дух: както Отец Ме изпрати, така и Аз ви изпращам“.
Формулата на поменаването (на снимката долу е лист от богослужебна книга от XIV век) не е просто молитва и не е само прошение за архиерея: тя е прокламация за признаването на гореспоменатите негови претенции.
„Да(рува)й го… правоправещ словото на Твоята истина“ – това буквално означава „направи го… вярно да преподава словото на Твоята (Божията) истина“.
Това не е молитва за здраве или за покайно обръщане, това е молитва за първенстващия архиерей като наследник на апостолите и като учител, който [вярно] проповядва Божието слово.
Тоест това молитвено прошение е и каноничен акт на провъзгласяване на единството на евхаристийното събрание (енорията) с първойерарха на местната църква и признаването на неговата власт като наследник на апостолите – пратениците на Спасителя.
Традиционно християнската и най-вече източно-православната интерпретация на църковната власт е персоналистична автокрация. Властта на епископа – юрисдикцията (буквално „правото му да диктува“), е власт на индивида, а не на структурата. И следователно този възглас от светата Литургия не е молитва за Църквата, а е молитва за конкретно лице. За самодържеца (автократа) на църквата.
Тоест, поменаването на митрополитите Николай, Киприян и Яков, които „правоправят словото на истината“, е изповед на съгласие с тяхната вяра и вероизповядване и признаване на учителството им като отговарящо на истините на християнската вяра.
Нека да помним: в нашата източно-православна традиция отсъства западното разделение на „догматично безпогрешно учителство“ и „обикновено учителство“, от които само първото изисква безусловно послушание, а второто може и дори трябва да бъде подлагано на съмнение, обмисляне и критика.
Поради това в православните църкви (включително и в БПЦ) се декларира необходимостта от безусловно подчинение на и послушание към цялото учителство на църковната йерархия. В някаква степен източните патриарси имат по-голямо самовластие над своите поместни църкви, отколкото дори самият папа в Рим.
Тоест автокрацията на православните митрополити е претенция за задължително послушание към тях по всички въпроси, без да се прави разделение на „догматични“ и „останали“.
Иначе казано, свещениците, произнасяйки гореспоменатите думи от св. Литургия, заявяват своето послушание към учението на тримата митрополити по всички въпроси на вярата и църковния живот – в частност признават факта, че ПЦУ не е „разколническа организация“, а благодатна поместна православна църква в Украйна. И това е независимо от личното (частното) мнение на отделните презвитери.
Ами, ако тримата митрополити са извършили „недопустимо канонично престъпление, съслужавайки с разколници“?
Е, тук има едно съществено „но“.
Източноправославната канонична традиция не познава латинската практика за наказание „по предварително произнесено решение“. Тоест такова наказание, което влиза в сила автоматично, де факто веднага след извършването на каноничното нарушение. Следователно никакви „анатеми“ не се прилагат автоматично към съгрешил презвитер или епископ. Всичко трябва да се реши от църковен съд (събор/синод/синаксис) на църковната йерархия със съответното ниво на компетентност. На най-висше ниво – от Вселенски събор.
А това означава, че ако недоволните от вчерашното съслужение наистина искат да верифицират твърдението си, че е извършено канонично нарушение, тогава е необходимо провеждането на събор и съборен съд по акта на „отстъпничеството на тримата митрополити“.
Съборът и съдът в случая – това е Св. Синод на БПЦ!
–––––
- В „канонистиката“ на т.нар. ревнители и чистоправославни всичко е обърнато надолу с главата. Те (не)съзнателно са възприели латинския канонически подход и осъждат автоматично свещеници и епископи, които [според тяхното превратно тълкувание] нарушават каноните. ↩︎
- Ползвал съм текст на един чуждестранен богослов относно поменаването на архиерея. ↩︎
