Християнство.бг
Какъв е образът на православното християнство днес? Когато се замислим за „православие“ и „православна църква“, мисълта ни често се втурва към възрожденското ни минало и в съзнанието ни изплуват образи на българи от 19-и, а и от първата половина на 20-и век, които в празничния ден обличат своите най-нови обикновени, но затова пък спретнати и чисти дрехи, и изпълват църквата и нейния двор, миришещ на здравец и чемшир.
Мисълта ни често кръжи около Православната църква и по отношение на бъдещите събития в света, свързани с неговия край и Второто Христово пришествие на земята.
Като че ли никак не се замисляме обаче за това, какво е православието днес – тук и сега, и какво е неговото отношение със света, в който живеем.
Ние ли сме християните, които Христос иска да познава и да намери тук?
А това всъщност май е най-важният въпрос, който трябва да си зададем.
Вчера един християнин се приближи към мен и първоначално учтиво ме попита дали съм ваксиниран. Отговорих му утвърдително и това много го ядоса (мислех, че тази лудост премина – уви, не е). Започна да бълва някакви гадости. Каза ми, че за такива като мен някакъв свещеник от един малък морски град (не искам да споменавам името на града) отдавна бил казал, че ще се пържат в ада.
Отговорих му, че не познавам въпросния събрат, но не вярвам той да е имал точно това предвид, тъй като всички сме чели какво казва Господ в Евангелието по отношение на това кой ще бъде осъден на вечни мъки при Второто Му пришествие. Никъде не се говори за ваксинирани, осъдени на вечна мъка:
„Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте.Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме? Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили. И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците – в живот вечен“ (Мат. 25:41-46).
Човекът ми отговори, че съм бил „дрънкал общи приказки от Евангелието“, а събратът от онзи малък морски град в конкретика и с доказателства посочвал недвусмислено – ваксинираните щели да горят в адски мъки…
В такива случаи казвам каквото мисля веднъж, но не продължавам да споря. Няма смисъл. Пък и човекът, макар и ядосан, беше и малко щастлив, че поне един поп ще „цвърчи в казана“, а той, защото не е ваксиниран и се уповава само на Бога, ще пребъдва в Рая. Реших да не му развалям удоволствието и да не казвам нищо повече.
След тази случка обаче се замислих и си спомних какво ме накара навремето да усетя и да заобичам Христос и Неговата православна Църква, какво точно запали в душата ми огъня на вярата и радостта от това, и какво днес, според мен, никак не кореспондира с тези мои възприятия.
Ще нахвърлям някои мои наблюдения и разсъждения.
Съществува напоследък изключителна ненавист към инославните. Интересното е, че тази ненавист я няма към друговерци. Към протестанти и католици обаче… Браним православието с някакво ожесточение и омраза към останалите църкви. Аз, отец Симеон, съм православен свещеник и обичам с цялото си сърце и с целия си разум Православната ни църква. Не бих могъл да живея без нея. Това беше и основната причина, поради която не установих трайно живота си преди години в една изключително добре устроена арабска държава – там нямаше православна църква, имаше само католически и протестански. Толкова много искам да разкажа на всички и те да разберат какъв безценен бисер представлява Православната църква!
Само че не вярвам, че може с „джафкане“ и с някакъв своеобразен „православен джихадизъм“ да убедиш някого в това. С „джафкане“ само можеш да отблъснеш, не и да приобщиш.
Св. ап. Петър казва:
„Господа Бога светете в сърцата си; бъдете всякога готови с кротост и боязън да отговаряте всекиму, който иска от вас сметка за вашата надежда, имайки добра съвест, та с това, дето ви корят като злосторници, да бъдат посрамени ония, които хулят добрия ви в Христа живот“ (1 Петр. 3:15-16).
Нито Христос, нито апостолите проповядват агресия.
Напротив, Христос ни казва:
„Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец“ (Мат. 5:16).
А също и св. ап. Петър:
„Имайки помежду си добри обноски сред езичниците, та те, кога ви корят като злосторници, щом видят добрите ви дела, да прославят Бога в деня на посещението“ (1 Петр. 3:15-16).
Не вярвам, че агресивни походи, защитаващи традиционните християнски ценности, биха изкоренили наркоманията, хомосексуализма, „джендърството“ или която и да е девиация в съвременното общество и, че такива активности биха защитили младото поколение от влияния.
Напротив, смятам, че такива мероприятия имат дори обратния ефект.
Това, което може да се повлияе положително, и ни е евангелски завещано, е само добрият пример:
„Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец“ (Мат. 5:16).
И аз много добре разбирам, че повечето родители се страхуват децата им да не се поблазнят от изкривеното ни съвремие, но какво всъщност правят, за да не се случи това?
Къде са децата им?
Защо ги няма в храма?
Къде са и самите родители?
Често чувам :
„Ех, не въведоха това вероучение в училище… Лошо…“.
Да, лошо е! Вероучението е нещо прекрасно, но ако едно семейство не даде самó добрия пример на децата си, ако не ги води в храма, ако не ги научи да участват в литургичния живот на Църквата, да се причастяват, да се ползват от светите тайнства, дори тези деца да научат Свещеното Писание наизуст, нищо няма да се промени осезаемо в техния живот.
Изключително важно е, братя и сестри – водете децата си в храма, черкувайте се заедно с тях! Само така ще ги опазите.
А по отношение на „походите“ в защита на „традиционните ценности“, където разни „батки“ крещят някакви неща… Християнството не кореспондира по никакъв начин с крещящата, разярената, осъждаща тълпа, в желанието за саморазправа. Тълпата не би могла да увлече със себе си нищо добро, нищо християнско. Няма го там „скрития човек на сърцето в нетленната красота на кроткия и тих дух“ (1 Петр. 3:4). Такава тълпа по-скоро кореспондира с онези, които викаха „Разпни Го“, сигурни, че така „принасят Богу служба“. Прилича и на онези служители на Католическата църква, свързани с най-срамния ѝ период, които горяха хората на клади.
Не, братя и сестри… Християнството е любов. И ако в едно нещо няма любов, то няма дял с Господа.
„По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си“ (Иоан 13:35).
А какво е любовта? Любовта е всъщност Самият Бог. Св. ап. Павел ни я дефинира повече от чудесно и в пълнота в Първо послание до коринтяни, Глава 13, в така наречения Химн на Любовта:
„Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм.
И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, – щом любов нямам, нищо ме не ползува.
Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
на неправда се не радва, а се радва на истина;
всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.
Защото донейде знаем и донейде пророчестваме;
но, кога дойде съвършеното знание, тогава това „донейде“ ще изчезне.
Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.
Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава – лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.
А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта“.
Нека изпитваме всичко в този свят през този текст. Само чрез любов можем да променим когото и да било.
