Ренета Трифонова
След публикувната дискусия “Как да се причастяват от една Чаша насилникът и неговата жертва?”, продължаваме темата с включилия се с отговора си отец Лутер в своя профил в Телеграм. Батюшка Лутер е псевдоним на автора.
“Интернет е разтърсен от нов кръг дискусии за проблема с църковните граници.
Основният въпрос е формулиран по следния начин: „Как да изпитаме духовно единство с офицерите от Националната гвардия и ОМОН, полицаите и съдиите?“ Дайджест на мнения по този въпрос може да намерите в „Блога на Ахил“…
Къде са границите на Църквата – това не е празен богословски въпрос (както се опитва да го представи Сергей Худиев), това е практически въпрос: „Тези хора, с които сме в една църква и се причастяваме от една и съща Чаша, бият, изтезават и изпращат децата ни в затвора”. Това е въпрос в духа на Иван Карамазов: може ли един родител духовно да прегърне и да се съедини в Причастието с тези хора, които са постъпили така с децата му? Да, може да звучи с твърде голям патос, но нека не омаловажаваме това и да казваме, че не бива да приравняваме съвременните юноши към нещастните преследвани деца от речта на Иван Карамазов. Възможно е, тъй като в мащаба на семейство, чиито членове са преминали през арести и лишаване от свобода, това да е напълно сравнима трагедия, дори и да не са били мазани с изпражнения и преследвани с кучета. А самият Иван Карамазов казва: „Взех някои от децата, за да бъде по-очевидно“.
Ако оставим настрани това лично измерение, тогава разсъждението, че в църквата всеки носи отговорност „за своя избор и ще бъде съден за него“ (както пише отец Владимир Зелински), би било напълно оправдано. Но когато този зъл личен избор се превърне в причина за болката на най-близките ви хора, тогава няма време за философстване в духа на „всички те са едно не морално, а църковно, тайнствено, следват Христос и предават Христос, страдащи и мъчители”(това също е цитат от високо уважавания отец Владимир).
Един от възможните отговори е просто да отдалечите единствения Потир на заден план, като основния критерий за единство бъде не участието в Евхаристията, а придържането към Евангелието (уважаемият игумен Петър Мещеринов пише за това). За хората, възпитани с Афанасиев, Шмеман и идеите за литургично възраждане, това е немислимо поради целия символизъм, който има участието на верните в Тайнството на Царството.
За съжаление, с тези уводни изказвания („Евхаристията изразява единството на Църквата“, „служителите / полицаите / съдиите на OMON се причастяват, така че са в една и съща църква с нас“, „но духовното единство с тези хора е невъзможно за мен ”) Отговорът може да бъде или вътрешна емиграция („и така да е, все ми е едно“), или декларация, че тези хора се причастяват за съд и осъждане, което означава, че няма и не може да има единство с тях, както апостолите не са имали единство на Тайната вечеря с Юда.
Тоест, трябва да се излезе от тази логическа верига. Например: „Служители/полицаи/съдии на OMON се причастяват, но това не означава, че те са с нас в една и съща църква“ (това е в основата на концепцията за „различните вери“, за която разсъждава Андрей Десницки). Или: „духовното единство с тези хора е възможно за мен“ (всъщност същата вътрешна емиграция). Или:“Евхаристията не изразява единството на Църквата“ (а го изразява например, животът по заповедите).
Въпреки че в този момент батюшка Лутер трябваше да предложи своя отговор на посочения въпрос, на този въпрос няма отговор. Всяка позиция има право на съществуване. Зависи от самия човек и от неговите убеждения коя ще избере. Личното измерение на този въпрос, който беше споменат в началото на текста, не дава на разсъждаващите никакво морално право да посочват как трябва да се чувстват роднините на страдащите от смелите православни офицери и съдии. Те имат право на своите въпроси и съмнения.
Обикновено литературните образи идват на помощ при отговорите на трудни въпроси. В Йов 38:42 отговорът на въпроса за страданието на праведния е речта за всемогъществото на Бога. За Иван Карамазов отговорът е даден в поемата за Великия инквизитор и в прощалната целувка на Христос. Нещо подобно трябва да работи и тук: логиката не е в състояние да даде отговор, това е във властта на Божията любов. Работата е там, че всъщност всеки отговор на поставения по-горе въпрос, може да се превърне в така необходимия отговор, ако през него се появи любящият лик на Христос. И тогава питащият ще каже: „Слушал бях за Тебе от слуха на ухото; сега пък очите ми Те виждат ”(Йов 42: 5).
Превод: Ренета Трифонова
Източник: Блогът на Ахил и Телеграм
