Християнство.бг
Във висшето ръководство на Руската православна църква се извършват смени, които влияят не само на борбата между църковните партии, но и на избора на кандидати за бъдещи патриарси. Как е устроено сега ръководството в Руската православна църква, кои са най-влиятелните фигури там?
През годините на управление на патриарх Кирил митрополитите в църквата имат все по-малко власт, а църковният апарат – все повече. Но малко хора знаят как точно е устроен апаратът на Руската православна църква и чии решения имат най-голяма тежест там.
Декемврийските решения
В края на декември Светият Синод на Руската православна църква взе решение за „пенсиониране“ на бившия „втори човек в Руската православна църква“ и „най-вероятния наследник на патриарха“, а през последните две години – Будапещенски и Унгарски митрополит Иларион (Алфеев). Той е известен като най-титулувания йерарх на Руската православна църква по образование – доктор по богословие от Оксфордския университет. Иларион е автор на 45 книги (той посочва високите си хонорари от тях като източник на скъпите си имоти в Европа) и плодовит композитор на съвременна духовна музика. Той беше смятан за църковен либерал и беше в опозиция на неофундаменталистката тенденция в Руската православна църква от 1994 до 2004 г.
Но след издигането му в епископски сан през 2001 г. за църковните либерали става ясно, че Иларион е преди всичко служител на патриаршията. В това си качество той се сближава с Кирил и когато последният е избран за патриарх, Иларион получава престижната длъжност ръководител на Отдела за външни църковни връзки (отговарящ за международните религиозни и обществено-политически отношения) – втората по важност позиция в Руската православна църква. В това си качество Иларион яростно се бореше за интересите на Московската патриаршия и през 2014 г. беше разглеждан от нея като възможен глава на Украинската православна църква (УПЦ). Този план беше осуетен от новите украински власти – на Иларион просто му забраниха да влиза в страната, а сега той и група лидери на ОВЦС са под санкции от Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна – и едва ли щеше да получи подкрепата на епископата на УПЦ.
На същото заседание Синодът взе не толкова сензационно за наблюдателите решение, като удовлетвори многократните молби за пенсиониране на двама епископи от Владимирска област. Епископите са задължени да пишат такива рапорти при навършване на 75-годишна възраст. Синодът назначи Наро-Фоминския митрополит Никандър (Пилишин), викарий на патриарха, за нов Владимирски митрополит. Той е само на 38 години и запази поста си на ръководител на Финансово-стопанското управление на Московската патриаршия, което ръководи от 2021 г.
Смяната на архиерея на една от най-старите и важни митрополитски катедри на Руската православна църква е важно събитие. Главата на тази митрополия традиционно се назначава от десния консервативен епископат и представлява онази част от вътрешноцърковните консерватори, които поддържат приоритетите на традицията на руското монашество от Централна Русия. Предишният ръководител на епархията Тихон (Емелянов) беше точно такъв човек.
Как е организирана Руската православна църква
На пръв поглед в Руската православна църква „всичко се решава от патриарха“, който я е превърнал „във ведомство към администрацията на президента на Русия“. Всъщност структурата на управление на тази голяма организация (посочва се, че тя има около 50 хиляди енории) е много сложна. Тя включва звена за оперативно управление, одобрение на оперативните решения и приемане и одобрение на дългосрочни и стратегически решения от името на колективното „тяло на църквата“.
Оперативните решения се разработват и приемат от вътрешните църковни министерства (синодални институции) и от Висшия църковен съвет (ВЦС), който координира тяхната работа под ръководството на патриарха. Това е сравнително нова структура за Руската православна църква. Появата ѝ беше част от административните реформи на Кирил, които той проведе, след като стана патриарх през 2009 г.
Решенията на Висшия църковен съвет, синодите на поместните църкви, които са част от Руската православна църква, докладите на ръководителите на нейните синодални институции, докладите на патриарха и решенията на Върховния църковен съд се одобряват на заседанията на Светия Синод на Руската православна църква. Синодите обикновено се провеждат шест пъти в годината и продължават един до два дни. Този орган включва самия патриарх, двама или трима ръководители на отдели на патриаршията, ръководители на най-важните църкви и най-големите епархии в Руската православна църква. До май 2022 г. той включваше и Украинската православна църква. Сега тя се смята за независима, но Руската православна църква не е съгласна с това.
Освен постоянните членове на Синода, в работата му участват временни (избирани за шест месеца) членове измежду провинциалните епископи от различни страни, включени в диоцеза на РПЦ. Синодът е представителен орган, но той не подпечатва автоматично предложените решения, а обсъжда поне някои от тях. Той също така одобрява различни правилници, изготвени от апарата на Московската патриаршия (централният ръководен орган), засягащи църковния живот, както и призиви от името на Руската православна църква по обществено-политически и социални въпроси.
Синодът взема решения за назначаването и преместването на всички епископи, с изключение на принадлежащите към УПЦ. Тук също има място за дискусии, лобиране и контралобиране. От началото на 2020-та година влиянието на патриарх Кирил върху Синода значително се увеличи. Още през 2021 г. това доведе до отказа на предстоятеля на УПЦ митрополит Онуфрий (Березовски) да участва в много от заседанията на Синода и предизвика редица конфликти между „синодалите“.
След това някои от решенията на Светия Синод и предложенията на общия църковен консултативен орган, наречен „Междусъборно присъствие“, се одобряват от архиерейските и поместните събори. Архиерейските събори се провеждат приблизително веднъж на четири години, но графикът е значително нарушен поради пандемията от COVID-19 и войната. Последният Архиерейски събор се проведе през 2017 г. През 2023 г. вместо това се проведе неформална епископска конференция. Същото беше направено и през 2015 г., за да се съберат тези епископи, които биха могли да дойдат в тогавашните политически условия.
Поместните събори на Руската православна църква обединяват всички епископи и делегации от епархиите (включващи епископ, свещеник и мирянин) и се провеждат при избор на патриарх или други изключително важни събития.
Тази структура позволява да се поддържа баланс между интересите на централния административен апарат, който обективно отразява дори не общоруските, а московските и петербургските лобита, и интересите на други структури и групи в църквата.
Най-почетната длъжност в Руската православна църква се заема от хора със статут на постоянни членове на Светия Синод. Но тяхната зона на отговорност и реално влияние често се припокриват с функционалните области на контрол, например на ръководителите на общи църковни отдели. Постоянният член на Синода, главата на Санкт Петербургската митрополия е изцяло отговорен за делата на своята митрополия и може да влияе върху назначаването на епископ на определена катедра в Русия или дори в други страни. Но той е принуден да изпълнява определени разпореждания относно църковното образование, изготвени и съгласувани от общоцърковното ведомство.
По време на управлението си патриарх Кирил значително подкопа властта на митрополитите в Русия, като настоя за разделянето на митрополиите на няколко епархии. Сега техните глави формално се отчитат пред Синода, а не пред своя митрополит, който е първенствуващият православен клирик в региона, но не и административен ръководител на всички епархии на територията. Остава му само собственият му „домейн“ – областната столица и някои от районите на областта.
Влиятелни личности в апарата на Руската православна църква
Патриарх Кирил не само извършва реформа на общия църковен апарат, инициирайки създаването на Върховен църковен съвет, Върховен църковен съд и Междусъборно присъствие, но и постоянно сменя техните ръководители. Повечето от настоящите ръководители на ключови ведомства на Московската патриаршия заемат постовете си не повече от 3-4 години. При патриарх Алексий II (Ридигер) (1990-2008 г.) длъжността ръководител на катедра или синодална комисия беше почти пожизнена синекура. В продължение на десетилетия такива постове бяха заемани от възрастни или много стари, видни митрополити или отделни фаворити, успели да пробият. Тези постове се напускаха преждевременно само заради големи скандали.
След като стана патриарх, Кирил толерираше подобни практики само в по-маловажните ведомства и комисии, и то приблизително до 2016–2018 г. А в ключовите отдели той веднага заложи на млади по църковните стандарти хора. Набираше ги от обкръжението си, от второстепенните служби в централния апарат или от провинцията (преди COVID-19 патриархът правеше много повече посещения, отколкото сега). За 15 години управление Кирил успя да смени кръга от ръководители на ключовите ведомства 2-3, а дори и 4 пъти.
Настоящият ръководител на водещото управление на Руската православна църква – „по делата на патриаршията“, със статут на постоянен член на Синода – митрополит Григорий Воскресенски (Петров, роден през 1974 г.), го ръководи от октомври 2023 г. Ръководител на най-известния отдел – „външните църковни връзки“ – от 2022 г. е Волоколамският митрополит Антоний (Севрюк, роден през 1984 г.). Споменах Владимирския митрополит Никандър в началото на статията.
През 2023–2024 г. са назначени нови ръководители на 8 от 21 синодални институции (отдели, комисии и комитети). Само петима от ръководителите им запазиха позициите си в продължение на 10 години.
Бившите ръководители на тези институции биват пенсионирани или назначавани на провинциални епархийски постове без перспективи за по-нататъшно участие в голямата църковна политика. Това успя да избегне само бившият ръководител на администрацията (2009-2019 г.), петербургският митрополит Варсануфий (Судаков). От времето на назначаването си и на двата поста (2009 г.), той остана постоянен член на Светия Синод.
След назначаването си за ръководител на администрацията на Патриаршията, митрополит Григорий почти мигновено (по стандартите на Руската православна църква) получи много длъжности, към които неговите колеги се придвижват в продължение на десетилетия. Но той не се приема насериозно като влиятелна фигура в църквата. Много по-влиятелен е неговият заместник, Звенигородският архиепископ, викарият на патриарха Сава (Тутунов, роден през 1978 г.), който от 2010 г. ръководи контролно-аналитичната служба на Московската патриаршия. Смятан е за сивия кардинал на църковната политика.
Архиепископ Сава отговаря за разглеждането на жалбите срещу епископата от духовенството и миряните, контролира дейността на духовенството и може пряко или косвено да влияе върху много назначения. Родом от Франция, израснал в семейство на московски православни художници-емигранти, поради чуждото си гражданство той няма шанс да достигне най-високите постове в Руската православна църква (поне в сегашната политическа ситуация). Но той е част от „тайния кабинет“, който взема ключови кадрови и административни решения.
За разлика от други администратори в сянка около патриарха, архиепископ Савва започна да показва и политическо лице през последните години: лесно е да намерите публични изявления в неговия канал в Telegram. Сава напълно се идентифицира с провоенната и руско-националистическа позиция на патриарха и на онази част от неговия идеологически кръг, която де факто се придържа към възгледи, подобни на класическия фашизъм на междувоенна Европа – мистични, романтизиращи нацията, лидерски ориентирани и агресивно-войнствени.
За сравнение, проимперските и антизападните възгледи на Кримския митрополит Тихон (Шевкунов), който в системата на официалните синодални органи заема скромния пост на ръководител на Патриаршеската комисия по култура, изглеждат умерено консервативни. Но от църковна гледна точка той има един недостатък: утвърдилата му се репутация на „лубянски“ епископ.
В Руската православна църква спокойно приемат ситуацията, когато някой от духовниците става „агент на КГБ“. В противен случай църквата като административна система просто не би могла да функционира в съветските условия. Но в Руската православна църква не се харесва, когато „агент на КГБ“ става влиятелен свещеник и особено епископ. Точно затова Тихон, с всичките си качества (отличен организатор, талантлив писател, интелигентен човек, който знае как да се позиционира добре в медиите), винаги получава възходящите си йерархични позиции със закъснение и явно под силен натиск от страна на държавата. Това е една от причините Тихон дълго време да е държан далеч от Москва и от позиции, които пряко създават възможността за влизане в Светия Синод.
„Тайните кабинети“ на патриарха
В рамките на апарата на Московската патриаршия патриархът има поне два „тайни кабинета“. Първият е спонтанно сформираната в началото на 2010 г. и юридически оформена през 2022 г. „редакционна комисия на Междусъборното присъствие“ под ръководството на патриарха, в която освен Сава (Тутунов) влизат ръководителят на Синодалния отдел за църковно общество и връзки с медиите Владимир Легойда и бившият заместник-председател на ОВЦС (2009-2022 г.), а сега съветник на патриарха протойерей Николай Балашов.
Втората, много по-важна „секретна служба” е личният секретариат на патриарха, който обикновено остава извън вниманието на обществеността и пресата. От 2014 г. той се ръководи от класическия църковен апаратчик от младите си години, Раменският епископ и патриаршески викарий Алексий (Туриков, роден през 1984 г.).
Алексий е син на московски свещеник, служил в църквата на Арбат, внук на известния архидякон от Троицко-Сергиевата лавра през 40-те и 50-те години на ХХ век Сергий Туриков, който се премества в столицата от Санкт Петербург в началото на 20-те години. Най-вероятно той пристига там заедно с голяма група млади петербургски епископи, които през 1927 г. оглавяват Московската патриаршия и я ръководят до началото на 70-те години. Представители на петербургския църковен клан, предимно от потомствени семейства на свещеници, заедно с част от старото московско духовенство, все още формират кадровото ядро на Московската патриаршия: 4 от 6-те московски патриарси през 20-ти и 21-ви век излизат от това ядро.
През 2020 г. във вътрешно-ведомствената борба Алексий „изяде“ дългогодишните помощнички на патриарха, начело с началничката на Деловодството и архивите на Московската патриаршия монахиня Серафима (Пикова), която не беше харесвана в църквата заради непреклонния си характер. Те буквално бяха изпратени да работят „в краварника“ на един от манастирите край Москва – според слуховете, за „гафа“ с награждаването на Вологодския митрополит, който отказа наградата. Сега на Алексей (Туриков) помагат населничките на Богоявленския Анохински манастир в Истринския район на Московска област. Игуменката им се придържа към Наумовската традиция.
„Наумовците“ са последователи на стареца Наум (Байбородин, 1927-2017) от Троицката Сергиева лавра. Това е вътрешноцърковно радикално-фундаменталистко духовно движение. Мнозина сред духовенството на Руската православна църква ги смятат за тоталитарна секта, която култивира практики на безусловно подчинение и изпълнение на заповедите на духовните авторитети. Наумовците са радикални и дори твърдолинейни руски етно-националисти с политически амбиции, които презираха дори Кирил като „прокатолически либерал“. През последните години обаче позициите им се сближиха.
Един от двамата или трима най-изявени лидери на наумовците, Василий (Кулаков, роден през 1971 г.) заема поста Екатеринодарски и Кубански митрополит през 2023 г. Това е една от най-големите и богати епархии на Руската православна църква. Той получи катедрата, която се управляваше от митрополит Исидор (Кириченко), който беше много близък до Кирил, но почина през 2022 г. от COVID-19. Той беше представител на петербургския църковен клан и ръководител на общоцърковния съд. Тази катедра беше заемана в продължение на по една година от крупни фигури, които след това бяха повишавани на общоцърковно ниво и станаха постоянни членове на Синода: гореспоменатия ръководител на администрацията на патриаршията митрополит Григорий (Петров) и настоящият Крутицко-Коломенски митрополит Павел (Пономарев). За Василий Екатеринодарската епархия може да се превърне и в трамплин, водещ към най-високите позиции в църковната йерархия.
В административно и идеологическо отношение Московската патриаршия не е групировка, която просто изпълнява желанията на патриарха или пък на Кремъл (никой никога не е виждал кремълските разпореждания), а е сложно структурирана централа на огромна религиозна (и де факто обществена) организация, която осигурява съществуването ѝ като единно цяло. Патриархът се опитва да организира щаба й по най-удобния и ефективен за себе си начин, за което реформира структурата на апарата – при което нарушава реда и баланса на силите, съществуващ от десетилетия в църковния елит.
Но един човек – дори и главният със своите помощници, не е в състояние напълно да подчини системата на църковното управление на себе си. Някои от новите кадри се оказват несъразмерни на новите позиции или не споделят идеологическите и вътрешноцърковните възгледи на патриарха.
Членството в религиозна или обществена организация е доброволно. И тук винаги съществува риска, че ако „притискате някого твърде много“, тогава той ще „напусне чата“, както главата на УПЦ, митрополит Онуфрий, или главата на Латвийската православна църква, митрополит Александър (Могилев), или ще заплаши да го направи, като главата на Православната църква на Молдова, митрополит Владимир (Кантарян). Всичко това обективно ограничава както всевластието на патриарха над църквата (която декларира съборност – демократичност при вземането на най-важните решения), така и възможността на руската държава да ѝ влияе. Поне извън страната.
––––––––––––––
Превод: архим. Никанор
Източник: Русская служба The Moscow Times
Следва
