Ренета Трифонова
Символична от гледна точка на ангажираността на ръководството на Руската православна църква към „ценностите на СВО“, московската енория на църквата „Света Троица“ в Хохли отново се оказа в центъра на скандал. Според OVD Info, след (или по време) на неделната литургия на 10 ноември, полицията е задържала в църквата енориаша Алексей Севастяненко, който не крие своите антивоенни възгледи. До вечерта мъжът е освободен, но полицията планира да състави доклад срещу него на 11 ноември по член за дискредитиране на армията.
Конфликтната атмосфера в енорията беше изкуствено създадена в началото на януари, когато в навечерието на Рождество Христово патриарх Кирил неочаквано „уволни“ популярния сред московската интелигенция протойерей Алексий Умински и назначи като нов предстоятел на храма омразния протойерей Андрей Ткачов, известен със своята ксенофобия, женомразство и милитаризъм. Отец Алексей Умински, който служи в тази църква от 1993 г., беше лишен от сан за рекордно кратко време, защото отказа да прочете „патриаршеската молитва за Света Рус“ на литургията, която се фокусира върху военната победа на Руската федерация над Украйна. Поради заплахата от репресии, свещеникът беше принуден да напусне набързо Руската федерация. В края на февруари Константинополският патриарх Вартоломей призна за неканонично и политически мотивирано „лишаването от сан” на о. Алексей и той сега служи в Знаменския храм на Константинополската патриаршия в Париж.
След тези събития отец Алексей напусна църквата в Хохли, но някои антивоенни енориаши продължиха да я посещават. Освен това сред духовенството на храма останаха съратници и съмишленици на о. Алексей. В същото време феновете на войнстващия протойерей Ткачов също започнаха да посещават храма, а той призоваваше „молитвено“ да бъдат подлагани украинските градове на ракетни атаки и без колебание [рускините] да изпращат своите синове и съпрузи на фронта, защото „военната смърт е най-добрата”.
Сблъсъкът на противоположни традиции доведе енорията на църквата „Св. Троица“ в Хохли до ръба на разцеплението, както се вижда по-специално това лято от един съратник на о. Алексий Умински от началото на 90-те години на миналия век и дългогодишен служител в олтара на църквата, „експертът по секти“ Александър Дворкин, член на експертния съвет към руското Министерство на правосъдието. Според него Ткачов превръща енорията в антихристиянска секта, атмосферата в която става „все по-непоносима“. „Литургични нововъведения, невъзможни проповеди, съсипване на целия обществен живот… Опитвах се много пъти да говоря с него [с Ткачов] и да му предам своите опасения. И не съм сам. Но той не чу… Сега аргументът не работи: след като Дворкин е там, значи това не е секта“.
Рано или късно това напрежение трябваше да бъде разрешено под формата на ексцесия, подобна на задържането на Алексей Севастяненко.
Докато е в полицейския участък в Басманния район, той успява да каже на правозащитници, че протойерей Андрей Ткачов го е „предал“ след пореден опит да говори с него за заповедите „Не убивай“ и „Не пожелавай дома на ближния си“.
Според енориаши Севастяненко е протестирал срещу „Z-православието“ на Ткачов във вид на юродивост, подражавайки на древни светци като св. Василий, които не се страхували да изобличат дори царе в престъпления. Преди литургията на 10 ноември Алексей отишъл да се срещне с Ткачов, който, както обикновено, бил докаран в кола с охрана до входа на олтара. Човекът, облечен в дрипи, започнал да вика библейските заповеди, които според него игуменът призовавал да бъдат нарушавани. Според очевидци охраната блокирала Севастяненко и след това го предала на полицията. В Русия вече има много прецеденти, когато просто цитиране на библейски заповеди се тълкува от служителите на реда и съдилищата като „дискредитиране на армията“. По неофициална информация самият Ткачов категорично отрича участието си в инцидента, вероятно смятайки, че става дума за „въпрос на сигурността“.
Скандалният протойерей, който избяга от Киев през 2014 г., е сериозно притеснен за безопасността си. Може би освен него само патриарх Кирил изнася проповеди, заобиколен от охрана. Тя блокира достъпа до олтара по време на „богослуженията“ на Ткачов, а на входа на храма е поставен металотърсач. Родом от Лвов, възпитаник на Суворовското военно училище и отпаднал студент от отдела за специална пропаганда на Военния институт на Министерството на отбраната на СССР, Ткачов страстно мрази всичко украинско. За него Украйна и украинците са метафизични категории, които са изместили в съзнанието му традиционите църковни представи за сатаната и демоните. „Всеки изрод във властта е украинец“, казва Ткачов. – Копелето, което е отдало езика си под наем на сатаната, е украинец… Укрожурналист или политик от която и да е партия в която и да е страна. И да не беше само подлец, достатъчно е, че е украинец!“ Като цяло, мащабният конфликт между Русия и Украйна се превърна в неговия звезден час. Нищо чудно, че същият патриарх Кирил веднъж нарече Ткачов свой „любим проповедник“.
Въпреки че Ткачов отрича, че би могъл да „снизходи“ дотам, че да доносничи за своя енориаш, традициите на този вид „пастирско“ изобличение в Руската православна църква са силни и дълбоки. Трябва да ги има предвид всеки човек, който ще прекрачи прага на храма на тази организация и още повече – да отиде на изповед или на доверен разговор с неин служител. Жителите на Верхотурския манастир и Екатеринбургската епархия на Руската православна църква съобщиха за „разколническия” йеромонах Никандър (Пинчук), като внимателно следят и запазват всички негови антивоенни изказвания в социалните мрежи. Настоятелят на Казанската църква в село Телма, Иркутска област, почетният протоиерей на Руската православна църква Сергий Кандибин, написа донос до ФСБ срещу мирянина Сергей Угляница, който изповяда пред свещеника своята молитва за победата на Украйна. Председателят на Асоциацията на православните експерти на Руската православна църква Кирил Фролов наскоро каза в канала си в Telegram, че е подал жалба във ФСБ срещу своя сънародник, православен бежанец от Одеса и „ревнител на руския свят“ Игор Димитриев. Такива примери можем да даваме безкрайно.
Факт е, че това е специална религиозна традиция, основана по инициатива на Йосиф Сталин през 1943 г., когато кремълският диктатор, въз основа на геополитическите реалности, появили се по време на Втората световна война, решава да създаде нова Московска патриаршия, номинално оглавявана от „червения” патриарх Сергий (Страгородски), а всъщност – от председателя на Съвета по делата на Руската православна църква към Съвета на народните комисари на СССР генерал от НКВД Георгий Карпов. Разсекретените архиви на КГБ на СССР на територията на Украйна, които постепенно стават публични, обрисуват абсолютно драматична картина на тотално доносничество в Руската православна църква, 99% от йерархията на която се състои от агенти на НКВД/МГБ/КГБ. Агентурните псевдоними на сегашното ръководство на Руската православна църква бяха идентифицирани още през 1991 г. от Комисията на Върховния съвет на Русия за разследване на причините и обстоятелствата на опита за преврат от Държавния комитет за извънредни ситуации (например патриарх Кирил имаше агент псевдоним „Михайлов“). Наистина е невъзможно да се разбере къде свършва Руската православна църква и започва ГБ (държавна сигурност, бел. прев.) – очевидно няма граница между тези структури. Освен това днес, на фона на „СВО“, подобно сливане се представя на обществото като героизъм и военна доблест на офицери и доброволци в раса, които се грижат за „сигурността и отбраната на родината“.
И е невъзможно по дефиниция да трогнете тези хора с някакъв вид „подвиг на юродството“.
–––––––––––––––––––
Превод: Ренета Трифонова
Източник: Новая газета Европа
