Меню Затваряне

Как постът може да загуби смисъла си

О. Харалампос Пападопулос

О. Харалампос Пападопулос

Постът не е цел сам по себе си, а средство чрез което да стигнем до същността. Коя е същността? Любовта, простотата, смирението. Да обикнем Бога, себе си и ближния. Това е целта на поста. Вместо обаче да се обърнем към същността на нещата, ние продължаваме да се придържаме към закона и да изопачаваме смисъла му. Кога постът губи смисъл?

  • Когато бъркаш поста с диета. 
  • Когато се придържаш просто към един хранителен режим без покаяние и борба със страстите. С други думи, когато въобще не се променяш.
  • Когато не ядеш месо, но „изяждаш“ околните с критиката си. 
  • Когато липсва радост и блясък в очите ти.
  • Когато не се радваш, че постиш, а завиждаш на другите, че ядат, оплакваш се, ядосваш се и си нещастен. 
  • Когато чувстваш, че правиш нещо или си някой, защото постиш и „успяваш“. 
  • Когато в края на поста не си заобичал дори и малко повече Христос. 

Постът означава глад за Бога, за любовта, за светлината, за красотата. Търся да намеря смисъла на живота, отговор на „защо съществувам?“. Да постя означава да съм гладен, за да се заситя с нещо друго, по-голямо и по-истинско… Единственото истинско – Христос.

Да постя означава да успокоя тялото и да отворя душата си.  Да премахна тежките храни, да ям малко и да преобразя страстите. Стоя гол пред Бога и викам към Него: Нямам нищо свое, облечи ме Ти…“.

———-

Превод от π. ΛίβυοςРадина Райкова

Източник: Вяра и Дело, брой 1 (39), година IX, февруари 2023 г.

Всички броеве на „Вяра и Дело“ можете да изтеглите от страницата на бюлетина или да четете в рубриката Вяра и Дело.

Posted in Вяра и Дело

Вижте още: