Християнство.бг
Свещ. Георги Чистяков
В някои случаи текстовете на древните и по-късните византийски ръкописи на Новия завет се различават.Такива случаи са малко, но е необходимо да се познават.
Преводът, редактиран от епископ Касиан (Безобразов), е направен именно от древните ръкописи, и затова, сравнявайки превода на Касиан със Синодалния, човек лесно може да открие всички тези съществени разлики, дори без да знае гръцки език.
Понякога във византийския текст има съзнателна редакция. В Проповедта на планината Спасителят казва: „молете се на Бога тайно и Той ще ви възнагради наяве; постете тайно и Той ще ви възнагради наяве; давайте милостиня тайно и Той ще ви възнагради наяве“. Във византийските ръкописи се получава много изразителна опозиция: „тайно – явно“. Но в древните ръкописи думата „наяве“ не присъства. Казано е: „молете се, постете, давайте милостиня тайно и Бог ще ви възнагради“.
Думата „наяве“ се появява във византийските текстове около VIII век като следствие от опростеното разбиране на християнството.
(Това е подобно на майка, която казва на детето си: „Моли се на Бога – ще получиш шестица“). Тук читателят е фокусиран върху резултата – лесния резултат – като дете, на което е показано лакомство и му е казано: „Ако се държиш добре, ще получиш десерт.“ Това е много опасна и дълбоко антиправославна тенденция. Думата „наяве” попада в текста на Евангелието във Византия по време на държавното християнство, когато Божието Слово е адаптирано към нуждите на идеологията. За да бъдат хората добри християни, те трябва да са заинтересувани. Но от какво? От резултата.
Крайният резултат.
Така че, моля, молете се и Бог наяве ще ви възнагради! Простодушният човек се поддава на тази пропаганда и започва да се моли. Наистина, това прави хората християни, но такива християни, които вярват не в Христос, а в резултата на своето благочестие.
Подобен случай е думата „напразно“ в Евангелието от Матей: „Който се гневи на брата си без причина“, казва византийският текст, „ще бъде осъден“. В древните ръкописи думите „без причина“ не присъства: „Който се гневи на брата си, ще бъде осъден“. Да не се гневиш е много трудно, но точно това очаква Спасителят от нас. С появата на думата „напразно“ [εικε] във византийските текстове, този стих променя значението си. Но в условията на държавно християнство тази дума е необходима, защото императорът, естествено, може да се гневи на поданиците си и, разбира се, не напразно или „без причина“, понеже е император!
Да, изобщо да не се гневиш е фантастично трудно. Но точно към това ни призовава Спасителят. Да не се гневим напразно дори не е указание, защото ако човек има някакъв контрол над себе си, винаги може логично да докаже, че гневът му не е бил напразно. След като ни е дал заповедта „да не се гневим“, Иисус ни изправя пред задача, която е като непостижим за изкачване връх: Еверест или Елбрус, сияещи от белота. Почти невъзможно е да ги достигнем, но греейки винаги със снежната си белота пред очите ни, те безпогрешно показват на всеки от нас посоката на пътя, по който сме решили да вървим напред.
Трети пример. „Ако съгреши брат ти – казва Спасителят – иди и го изобличи насаме“, т. е. ако видиш, че брат ти е съгрешил, кажи му за това насаме. Абсолютно прекрасна препоръка, невероятна и дълбоко евангелска. Във византийския текст (и това е пренесено в синодалния превод) обаче са добавени две думи: „против теб“.
Тоест, ако брат ти е съгрешил против теб, тогава го изобличи, но ако просто е съгрешил, тогава няма нужда.
Християнинът получава от Спасителя съвсем различна препоръка: „изобличавайте брата насаме, ако е съгрешил“. Тези две думи – против теб – веднага сякаш „неутрализират“ стиха. Византийският текст прави християните социално безвредни.
Защото християнин, който изобличава всеки, който е съгрешил, е обществено опасен, но този, който изобличава само съгрешилия срещу него, не е опасен.
______
Превод и заглавна снимка: архим. Никанор
