свещ. Михаил Трифонов
„Въпроси и отговори към Таласий“, въпрос 43
Въпрос: Ако в Писанието се казва, че мъдростта е дърво за живот (Притч. 3-10), а делото на мъдростта е да различава и да познава дървото за познаване добро и зло (Бит. 2:9), то с какво тогава се отличава последното от дървото на живота?
Отговор: Учителите на Църквата, можещи, по силата на обитаващата в тях благодат, да кажат много по този въпрос, са счели за нужно по-скоро да отминат с мълчание това място, понеже човешката мисъл не може да достигне до дълбочината на много от написаното в Писанието – ето защо те са се и въздържали да изрекат нещо дълбокомислено. А дори и някои от отците да са се изказвали по този повод, то най-напред те са определяли способността на своите слушатели за възприемане и едва след това са изричали за полза на поучаваните само някаква част от тази тайна, оставяйки по-голямата част от нея неизследвана. И аз по-скоро бих решил да отмина с мълчание това място, ако не се досещах, че такова мълчание ще огорчи боголюбезната Ви душа. Ето защо само заради Вас ще кажа това, което е достъпно за всички и което е полезно да разберат както малките, така и големите.
Дървото на живота и това, което не е дърво на живота, но е само дърво за познаване на добро и зло – тези две дървета притежават много неизразими различия. Защото дървото на живота, разбира се, е съзиждащо живота, а другото е дърво, съзиждащо смъртта. Защото е очевидно, че дървото, несъзиждащо живот, тъй като не се нарича „дърво на живота“, ще съзижда смърт, понеже нищо друго, освен смъртта, не се противопоставя на живота в качеството на неговата противоположност.
Освен това дървото на живота като мъдрост притежава огромно отличие от дървото за познаване добро и зло, което не е мъдрост и не се нарича с нейното име. За мъдростта са свойствени ум и разум, а за състоянитео, противоположно на мъдростта, са свойствени неразумие и чувство. И така, доколкото човекът бил приведен в битие като състоящ се от умна душа и чувствено тяло, дотолкова нека бъде дърво на живота, според едно съзерцание, чрез ума на душата си, в който и се намира мъдростта. Съответно, дърво за познаване добро и зло тогава ще бъде чрез чувството на тяло, в което, както е очевидно, произлиза движение на неразумие. И човекът, приел божествената заповед – да не се докосва до това дърво по опитен и действен път, не я спазил.
Съгласно Писанието, двете дървета са способностите за различаване на някои неща или те са умът и разумът. Така умът притежава способността да различава умопостижимите и чувствените, преходните и вечните неща; нещо повече, тази способност, бидейки различаващата способност на душата, убеждава последната да се придържа към едни неща, а други да избягва1Да се придържа към умопостижимите и вечните неща, а да избягва чувствените и преходните.. Чувството пък притежава способността да различава телесното наслаждение и телесното страдание; освен това, бидейки различаващата способност на одушевените и чувствените тела, то ги убеждава да се приближават към едно, от друго да се отвръщат2Да се приближават към наслаждението и да се отвръщат от страданието.. И ако битието на човека се определя само от чувственото и телесно различаване на наслаждението и страданието, то той, престъпвайки божествената заповед, вкусва от дървото за познаване добро и зло, тоест вкусва неразумието по чувство, притежавайки само различаването, съхраняващо телата ни; и в съответствие с това различаване той се придържа към удоволствието като към добро и избягва страданието като зло. А ако битието му напълно се определя от духовното различаване, отделящо преходното от вечното, то той, спазвайки божествената заповед, вкусваща се в ума, притежавайки само различаването, съхраняващо душата ни; в съответствие с това различаване той се придържа към славата на вечните неща като към добро и се отвръща от тлението на преходните неща като от зло.
И така, двете дървета се различават по много неща: както по свойственото и по природата различаване, така и по присъщото на всяко от тях значение, намиращо външно подобно звучене, в което отсъства разграничаването на понятията добро и зло и което може да причини голямо заблуждение у тези, които служат словата на Духа без нужната мъдрост и предпазливост. Но вие, бидейки мъдри чрез благодатта, знайте, че наричаното просто зло не винаги е зло, но по отношение на едно е зло, а по отношение на друго не е такова; по същия начин и наричаното просто добро не винаги е добро, но по отношение на едно е добро, а по отношение на друго не се явява такова. Като знаете това, ще се предпазите от вредата, имаща изворите си в сходното звучене на имената.
———–
Източник: Св. Максим Изповедник, Творения, изд. „Православно отечество“, 2016
- 1Да се придържа към умопостижимите и вечните неща, а да избягва чувствените и преходните.
- 2Да се приближават към наслаждението и да се отвръщат от страданието.
