Ренета Трифонова
Днес, на 23 април, според календара на Православната църква, се празнува паметта на св. Георги Победоносец. Според т.нар. „стар календар“ денят на св. Георги е на 6 май. След календарната реформа през 1968 г., при която се промениха датите на всички неподвижни празници, денят на св. Георги е преместен на 23 април. Според типика на БПЦ, превеждан, одобряван и издаван от Св. Синод, датата на празника също е 23 април. БПЦ обаче продължава да празнува паметта на св. Георги на 6 май – датата по „стария календар“.
За тази аномалия говорим вече доста години, но няма решение на Св. Синод, коeто да я прекрати. Днес Гърция, Румъния, църквите под омофора на Вселенската патриаршия, отбелязват богослужебно св. Георги Победоносец. Ние ще го отбележим чак на 6 май, в разрез с правилата на нашия богослужебен календар и типик. Вероятно по старата тодорживкова максима – на 6 май е ден на овчаря, значи тогава ще е богослужебната прослава, за да не се разсърди българският народ. Какво общо имат овчарите със смелия воин Георги не е ясно и до днес за мнозина, затова публикуваме текста на доц. д-р Христо Темелски, писан за сайта Двери.бг през 2006 г., в който авторът коментира това. Отдавна е време този проблем да бъде решен и БПЦ да празнува деня на св. Георги с останалите поместни църкви, служещи по новия календар, както е отбелязано и в Типика на БПЦ.
Доц. д-р Христо Темелски
В християнската иконография свети великомъченик Георги се изобразява възседнал на бял кон, с дълго копие в ръка, забито в устата на страшен змей – символ на езическото нечестие. До края на 19 в. той бил възпяван в народните песни и почитан като покровител на земеделието и посевите, на стадата, на здравето, любовта и брака и бил смятан за закрилник на войниците.
На Гергьовден къщите се кичат със свежа пролетна зеленина (предимно букова шума) и се коли курбан – първото мъжко агне. То се коли обърнато на изток, накичено с венец от цветя, обикновено от най-стария член на фамилията. Според народната традиция на Гергьовден свършва зимата и започва лятото, което продължава чак до Димитровден (26 октомври). Именно през този период от време (от Гергьовден до Димитровден) били спазарявани слуги и ратаи, пастири и дюлгери.
Паметта на св. великомъченик Георги Победоносец (Гергьовден) се почита от Православната църква на 23 април. Българската православна църква до пролетта на 1916 г. също почитала на тази дата паметта на светеца. Тогава обаче у нас бил въведен Григорианският календар и тринадесет денонощия били изрязани – получил се скок във времето: легналите да спят на 31 март 1916 г. осъмнали направо на 14 април.
Станала промяна и в неподвижните църковни празници – те неизбежно се преместили с тринадесет дни напред. Така започнали да празнуват Гергьовден на 6 май. Това продължило десетилетия. Едва на 22 декември 1967 г. Св. Синод в пълен състав решил: „След една година да се въведе в църковна употреба т. нар. Изправен или Новоюлиански календар в диоцеза на Българската православна църква. Той възстановява честването на неподвижните празници на истинските им дати – както са в богослужебните минеи, а за празнуването на Пасха (т. е. Великден) и зависещите от нея подвижни (местещи се) празници – до Петдесетница запазва ръководните принципи на древната Александрийска пасхалия. Календарът да влезе в сила от 20 декември (навечерието на Рождество Христово) 1968 г.“. Едва на 25 юли 1968 г. Св. Синод изпратил Послание до клира и всички чада на БПЦ, че предстои календарна реформа.
Така на практика на 25 декември 1968 г. нормално било празнувано Рождество Христово и Стефановден на 27 декември. А от началото на 1969 г. на „истинските им дати“ започнало празнуването на всички неподвижни празници, включително и Гергьовден – на 23 април.
Преди десетина години във връзка с едно проучване се сблъсках със следния парадокс. Проследих църковните календари от 1969 до 1976 г. и констатирах, че до 1976 г. Гергьовден е отразен и се празнувал на 23 април. В календара за 1977 г. обаче изведнъж той безпричинно отива на 6 май. Потърсих информация в църковната преса (Църковен вестник и Духовна култура) и в протоколните книги на Св. Синод, но не открих нищо. Озадачен от този парадокс, засилих проучванията си чрез допитвания до различни бивши и настоящи служители от Св. Синод и Софийска св. митрополия. Така научих, че единственото лице, което може да ми даде вярна и точна информация, е пенсионираният бивш директор на Синодално издателство д-р Харитон Попов. Уредих си среща с него и той без всякакво притеснение (дори с известна гордост) ми разкри корена на въпросния календарен парадокс.
Понеже по онова време (60-те години на 20 в.) тоталитарният партиен режим беше измислил свои празници – Ден на лозаря (14 февруари) и Ден на овчаря и пастиря (6 май), то при календарната църковна реформа от края на 1968 г. се получило разделяне на двата празника – Гергьовден и Деня на овчаря и пастиря. Ето защо през 1976 г. тогавашният председател на Комитета по въпросите на БПЦ и на религиозните култове Михаил Кючюков получил нареждане от партийната власт да помоли членовете на Св. Синод да върнат празнуването на Гергьовден отново на 6 май, когато се чества Денят на овчаря и пастиря. Кючюков разговарял с владиците, молил ги, но те отказали по простата причина, че нямало на какво основание да местят празнуването – паметта на светеца е строго фиксирана на 23 април! Отчаян от проведения разговор, на излизане от Синодната палата М. Кючюков срещнал д-р Харитон Попов, директор на Синодално издателство. Понеже се познавали (били са съученици от Софийската духовна семинария; бел. ред.), му се оплакал от „неподчинението“ на синодните старци. Х. Попов се засмял и успокоил държавния служител, че сам ще оправи нещата. На недоумяващия Кючюков пояснил, че понеже църковният календар (стенен и джобен) се печата в повереното му Синодално издателство, той на своя глава (без да информира Св. Синод) ще сложи Гергьовден на 6 май.
Така и направил. На следващата 1977 г. в църковния календар наистина Гергьовден се намирал вече на датата 6 май. Разтревожените синодни старци веднага извикали д-р Харитон Попов да даде обяснение за това разместване. Той виновно свил рамене и им заявил, че такова било партийното и държавно нареждане. Конкретна вина лично той нямал – действал в духа на тоталитарния режим. И колкото и парадоксално да звучи, оттогава (1977 г.) и досега Гергьовден не се чества като празник на св. великомъченик Георги Победоносец, а като Ден на овчаря и пастиря. Това не само е недостойно, но и петни паметта на светеца. Крайно време е да се ликвидира този църковно-календарен парадокс…
