Меню Затваряне

Как стана така, че украинофоб отговаря за най-големия православен храм в Украйна?

На 17 октомври в град Черкаси, близо до катедралата „Свети архангел Михаил“, избухна сбиване между представители на Православната църква на Украйна (ПЦУ) и вярващи от Украинската православна църква (Московска патриаршия).

По-рано през деня военният свещеник Владимир Педко първо съобщава, че най-големият православен храм в Украйна – „Св. арх. Михаил“ в Черкаси – е прехвърлен на Православната църква на Украйна и кани всички енориаши да се молят в храма на украински език. Това става сутринта на 17 октомври, когато храмът с решение на енорията вече е прехвърлен на ПЦУ.

„Бяха изпълнени волята и заповедта на епископ Софроний, храмът „Свети арх. Михаил“ да бъде прехвърлен на Украинската църква заедно с паството. Но за съжаление, както често се случва, няма свещеници“, написа във Фейсбук капеланът на ПЦУ Володимир Ридни. „Поздравявам черказчани с това историческо и славно събитие. Радвам се, че Черкаси се събужда и преходите в общността се случват все по-мирно и контролирано“, добави той. Свещеникът отбеляза, че на някои места в общностите, преминали към ПЦУ, има „радикално настроени активисти“, които не дават на хората от ПЦУ „възможност да се молят в своите църкви“ и следователно вярващите на ПЦУ „нямат друг избор, освен да дойдат при изгрев слънце и да застанат на молитва, за да предотвратят завземането от привържениците на Московската патриаршия“.

Около 6 часа сутринта привърженици на ПЦУ започватда се събират в храма, за да го подготвят за първата молитва на украински език. Още тогава, според капелана, те се натъкнали на „малък брой враждебно настроени енориаши, които не искали да напуснат структурата на Московската патриаршия и не подкрепяли прехода на общността“. Скоро сблъсъците ескалират – след 8 часа сутринта в социалните мрежи се появяват видеозаписи със сбивания и крясъци. Местни журналисти обясняват, че енориашите на УПЦ МП са нахлули на територията на църквата „Свети архангел Михаил“.

Повече за хронологията на събитията вижте тук.

Вітаю Черкащину і всю Україну з тим, що найбільший православний храм України, який тривалий час був під управлінням московського патріархату — повернулася в лоно Української церкви! Відтепер Свято-Михайлівський кафедральний собор буде завжди відкритий для наших військовослужбовців, адже він вже став Гарнізонним. Також на території храму буде створено осередок національного-патріотичного виховання, недільну школу та підготовку капеланів. Ба більше, є ще дуже багато проєктів, які будуть спільно втілюватися українською громадою. Усі прихожани, які були і залишаються в Українській православній церкві (московського патріархату) — запрошуємо до молитви в Гарнізонному храмі українською мовою. Повірте, ваше серце відкриється, коли церковнословянською, нам навʼязаною мовою, а почнете молитися українською мовою!

Posted by Володимир Рідний on Wednesday, October 16, 2024

Националната полиция обяви откриването на наказателно производство за хулиганство (ч. 4 от чл. 296 от Наказателния кодекс на Украйна) в близост до църквата и в помещенията. Според разследването няколко граждани са ранени.

В интервю за Радио NV богословът, който в момента е мобилизиран и служи във ВСУ – Юрий Черноморец, обясни какво се случва около тази катедрала.

– Катедралата „Свети арх. Михаил“ в Черкаси е най-големият православен храм. Каква е неговата особеност? Защо говорим за него?

— Историята на този храм е много интересна. Това е централният храм на град Черкаси. Много дълго, по време на съветския режим, в града имаше лошо отношение към православните, въпреки че те бяха много и служеха в малка къща, в която не можеха да се поберат всички, и стояха отвън.

Черкаският митрополит Софроний (Дмитрук), който беше митрополит от 1992 г., изглежда до 2019 г., мечтаеше да построи величествена, огромна катедрала. И много дълго време я строи по свой архитектурен проект (повече за митрополит Софроний виж тук, бел. ред.).

И наистина е красива катедралата, много добре е построена. Разбира се, това не беше рационално – по-добре би било първо да се построи малка катедрала, а след това тази, огромната, но тя пък е построена от цялата Черкаска епархия.

Не само тази катедрала е наполовина византийска, наполовина украинска, но като цяло, политиката беше такава. Тъй като Софроний (Дмитрук) е бил наясно, че управлява като йерарх на Московската патриаршия в казашкия район на Черкаска област, той винаги е инициирал въпроса за предоставяне на автокефалия на Украйна, като през цялото време е писал съответните призиви.

Спомням си, че призивът му през 2005 г., веднага след Оранжевата революция, предизвика голям скандал, че е дошло времето за автокефална църква в Украйна. И съответно винаги заемаше позицията, че „драги черкасяни, почакайте малко, скъпи казаци, почакайте, скъпи украинци, почакайте, много скоро ще има автокефалия, ще бъде правилно, канонично, не ходете при тези разколници“ и т. под. И дори мнозина се надяваха, че Софроний (Дмитрук) ще бъде в обединената Православна църква на Украйна.

– Но това не се случи.

– Това не се случи. Мисля, че тук го има и този фактор – в Черкаси има много православни манастири. Игумените на православните манастири се назначават от Светия Синод. Ясно е, че това е по предложение на епархийските архиереи, но Светият Синод, имайки проруско мнозинство, постави открито проруски настроени игумени във всички манастири в Черкаска област. Съответно, в древните казашки манастири – в женските и в мъжките – игумените [прославяха] „руския свят“ по такъв начин, че дори в Русия няма такъв „руски свят“.

Мисля, че той беше наплашен от реакцията на всички тези хора; че обикновените вярващи ще слушат монасите; че ако той се прехвърли пак ще има големи битки. Той вече беше стар човек, не искаше всичко това, затова си остана такъв.

Разбира се, той никога не е мислил, че след смъртта му тази катедра няма да бъде оставена на неговия викарий Йоан, когото той посочи [за приемник], а ще бъде изпратен този Теодосий Черкаски, който е просто агент на Русия, откровен украинофоб и човек, свързан с най-консервативните среди в Русия. Той отмени дори поменаването на служба на украинската държава и украинските войници, което като цяло е глупост дори за УПЦ МП.

— Искам да се спра на този митрополит Теодосий – Денис Снигирьов. Той е доста млад човек, едва тази година навърши 50 години. Изглеждаше, че трябва да е с ясно съзнание, но не беше. Теодосий участва в битката. И, изглежда, той съобщи за инфаркт преди три месеца. Какво знаем за този Теодосий?

— Феодосий, заедно с брат си Ростислав (братът Ростислав дълго време беше заместник-ректор на Киевската духовна академия, но сега не знам [какво прави]) първо завърши много добро киевско училище, а след това отиде в Калуга (Русия), за да продължи кариерата си. Колко такива хора стават „интересни“ кариеристи.

Там те направиха определена кариера в консервативните среди на Русия. И тогава дойдоха в Киев на много незначителни позиции, но започнаха да растат много, много бързо, имаха огромни покровители, огромни пари се наляха в кариерата на тези братя.

Пък и този Теодосий дойде с двама приятели, които също станаха епископи, и живееха подозрително – трима в един апартамент, но това вече е личен живот – нека си правят каквото си искат.

С течение на времето Теодосий стана все по-проруски настроен. Той дойде с ясната позиция, че ще служи на Русия, а по-късно позицията му много се радикализира, особено след като Украйна получи томос (за автокефалията на Православната църква на Украйна – бел. ред.). Теодосий, заедно с някои епископи, станаха рупори, че е необходимо „да запазим единството на Руската православна църква“, „трябва да се наричаме Руската православна църква“, „трябва да споменаваме Кирил“, „не бива да се страхуваме от нищо: ще ни гонят, е, добре, ще служим по кватририте“.

Той това проповядваше – и го разбираше. Защото, наистина, човек трябва напълно да е изгубил ума си или да е съзнателен провокатор на огромна заплата от руснаците, за да приеме просто така да проповядва в казашки град като Черкаси „единството на руския свят“, да запазим „единно духовно пространство“. [Той дори каза, че] е невъзможно да се получи каквато и да било автокефалия при никакви обстоятелства, дори и Москва да даде автокефалия, трябва да откажем и  да останем в такава руска църква.

Ако човек проповядва така, явно се заблуждава, и се разбира, че е просто някакъв динозавър според възгледите си. Но мисля, че става дума за огромни пари.

Тоест от време на време до някоя мина на [Вадим] Новински (бивш украински народен депутат, бизнесмен) Путин дава на някоя мина 2 милиарда долара заем от ВТБ или от друга своя банка. И тази мина в Казахстан, разбира се, никога няма да даде тези пари, те ще бъдат отписани по-късно. Но тези два милиарда се превръщат в пари там, разпределени от епископа в стотици хиляди долари. И хора като Теодосий работят по целия този дневен ред.

Тяхната цел, разбира се, е да има провокации, да има конфликти, да докарат хората до някаква точка на кипене, за да отидат просто да ги изгонят от храмовете. И там съответно ще има много красиви кадри за цялата руска пропаганда към целия свят.

— Това, че имаше бой насред храма, който беше ицицииран от тези, нарекли се представители на УПЦ МП, е за показ, за пропаганда, за да има какво да се разпространи сред руснаците. Как тълкувате значението на този инцидент?

— Това е много лошо събитие за Украйна, защото преди американските избори всяко такова събитие ще бъде повод за антиукраинска пропаганда на Запад, че има някакви „преследвания“ и други подобни. Съответно е напълно неразумно.

Разбирам, че представителите на Православната църква на Украйна не могат повече да търпят всичко това. Ясно е, че търпението на целия народ се изчерпва с този вид русофили, отявлени пропагандатори на „руския свят“ и т.н.

Като се има предвид, че съдилищата се забавят, всички тези хора не носят законово наказание, няма спокойни преходи на общностите, хората някак си вече посягат да решат този въпрос веднъж завинаги. Струва ми се, че това все още е ненавременно.

Но стана каквото стана.

Искам да ви напомня, че имаме опита на други държави. Например опитът на България. В България имаше две големи православни църкви, които не можеха да се обединят. Държавата даде краен срок за това обединение – просто с решение на правителството. Между другото, не на парламента, а на правителството. Дадоха краен срок и казаха: „Да се обединим. Моля ви, трябва да има единна Българска православна църква в България“. Един ден вярващи българи дойдоха в църквите, а всички православни църкви в цялата страна бяха затворени от полицията. Хората се помолиха насред църковния двор и тогава започна процесът на обединение. Не от първия, а от втория опит те бързо се обединиха с посредничеството на Вселенския патриарх.

Смятам, че у нас не е нужно да гледаме на факта, че всички тези процеси се протакат. Показваме на света някои битки. По-добре е да се отрежем тази опашка веднъж завинаги. И наистина, трябва да се вземат някои радикални решения.

Тези хора, като Теодосий, по никакъв начин не са достойни да живеят в Украйна. Вярвам, че депортирането им в любимата им Русия би било отлично решение. А отделните общности да се определят по-късно.

— Но този митрополит Теодосий трябва сам да го поиска. Вече сме виждали подобни примери, но това трябва да е инициатива на Московския митрополит, нали?

— Не, той трябва да попита дали е осъден и да поиска да бъде разменен за затворници. Мисля, че не трябва да чакаме, докато те бъдат осъдени, а да ги разменим за нашите затворници с някаква голяма полза. Считам, че е необходимо да ги дадем безплатно, да ги изгоним в чужбина. Тези хора нямат място в Украйна, това е абсолютно ясно. Колкото по-скоро те, според решението на Съвета за сигурност и отбрана на Украйна, бъдат лишени от украинско гражданство и изгонени от Украйна, толкова по-скоро ще бъдат решени всички тези въпроси.

Защото виждате, че тези хора са нелечими. Как е възможно в казашката област, в сърцето на Украйна (това е хиляда процента украинска област) да се проповядва, че е необходимо да се почита патриарх Кирил, въпреки че патриарх Кирил е автор на идеята за съвременния геноцид на украинците? Как е възможно в центъра на тази казашка област да се проповядва „руски свят“, че трябва да се запази „единното ни духовно пространство“ с руснаците и че това е основната ни задача като църква?

— Как протича процедурата за прехода към ПЦУ? Как трябва да се случи тук?

— Процедурата, съгласно съответния закон, е много проста. Хората, които са членове на общността на тази църква, се събират, инициират събрания, вземат решения, протоколи, всичко това се предава на местните власти и други подобни.

Ясно е, че в случая в Черкаси имаме работа с това, че определен брой вярващи са заедно с Теодосий. Той доведе и свещеници и монаси и те взеха активно участие в тези сблъсъци. И е ясно, че някаква част отиде в ПЦУ. Не е ясно какви са стойностите в случая.

Но е просто невъзможно да си представим, че в Черкаси има толкова много привърженици на „руския свят“, че да са достатъчни, за да бъдат мнозинство във всички общности на всички църкви на Черкаси или Черкаска област. Съответно това е някакво малцинство, което все още остава.

И всеки настоява за своята истина, че „нашето събрание е правилно, то взе решение да остане с Украинската православна църква, да чества паметта на Кирил“, и „нашето събрание взе решение да премине към Украинската православна църква“ и т.н. Ясно е, че местните власти, полицията трябва да следят и да изяснят цялата ситуация. Службата за сигурност на Украйна трябва да направи така, че да не се случват подобни битки, защото те в никакъв случай не е в разкрасява Украйна.

Освен това представителите на ПЦУ трябва да помислят хиляда пъти дали да направят такъв бой или не. Защото това отново разкрасява и Православната църква на Украйна.

Но нека ви напомня с кого си имаме работа. Нашият президент [Володимир Зеленски] говори в парламента и каза, че нямаме вътрешни врагове. Мисля, че много сбърка. Той просто не слушаше какво говори Теодосий.

–––––––––––––––

Превод: архим. Никанор

Източник:

Posted in Публицистика, Християнство и политика

Вижте още: