Маргарита Генчева
Христос воскресе!
Има един тип пророчества за последните времена, електронните документи, пандемията, войната и т.н., които поразяващо си приличат по едно единствено нещо: гаден, ужасен, манипулиращ хората страх! Средствата и поводите са различни, но общият им тон е един и същ.
Доколкото знам, в края на миналия век страхът основно е бил насочен към новите електронни документи, както и към баркодовете по стоките в магазина. Има ли обаче той основание? Лимасолкият митрополит Атанасий в една от беседите си за св. Литургия казва (цитирам по памет): „Брате християнино, защо се боиш да изядеш една консерва? Ако смяташ, че на нея е печатът на антихриста, изяж я и изхвърли антихриста в коша за боклук)“, изобличавайки този необоснован страх от всяко нововъведение в живота на човека. Поне аз така разбирам неговите думи. Св. Порфирий Кавсокаливит казва, че ако имаме Христос в сърцето си, няма защо да се боим от антихриста, че за християните той не съществува.
Забелязах в един текст, в който се говори за последните времена, че посланието му е да се върнем към Христос, за да се предпазим от идващите ужаси. А не би ли трябвало да се върнем към нашия Господ заради Самия Него? Защото Той толкова ни обича и ние също искаме да Го обичаме. Да се върнем към Христос, защото Той е нашият Любящ Бог и Спасител, а не толкова заради злото, което ни заобикаля. Да, Бог ни е прибежище в трудни времена, но всъщност Той е Животът ни, независимо какви са времената. Нима само в скърби ще Го търсим?
Затова обичам и св. Порфирий Кавсокаливит. Той говори за Христос и любовта към Него. Най-добрият начин да изгоним злото е самите ние да сме светлина. Признавам, често и аз греша в това и твърде много обръщам внимание на мрака. Мракът се гони обаче единствено и само със светлина. А и не трябва да му придаваме твърде голямо значение. Да, в тъмното е страшно, но според християнството злото няма собствена природа. Злото е липса на добро, „счупено“ добро, т.е. накрая то ще бъде победено от Светлината – Христос. Това, между другото, е и една от най-големите разлики между дуализма и християнството (според дуализма доброто и злото са във вечно противоборство и това дава баланс на света). Е, християните вярват друго. Злото ще има край и пълен крах.
Да се върнем обаче към последните времена. Много ме впечатлиха думите на един от най-почитаните древни отци на Православната църква по този въпрос – св. Ефрем Сирин. Той разказва за ужасите по време на антихриста и колко изпитания ще има, но едновременно с това ни утешава. Личи любовта, с която говори. Той дори и антихриста съжалява за падението му. Св. Йоан Богослов пък добавя – „деца, последно време е“, но личи болката и обичта, с която се обръща към тогавашните християни. И в своите послания говори за Христос и любовта. А накрая, когато вече не е можел да говори, просто е мълвял: „деца, обичайте се един другиго“. В тези думи се крият всички Христови заповеди.
А много от съвременните „пророчества“, които се разпространяваха по време на пандемията например, всяваха единствено страх. Поне на мен. Ваксините били „печатът на антихриста“, някакъв починал свещеник се явил и казал колко бил сбъркал по отношение на позицията си относно пандемията (т.е. че е одобрявал мерките и ваксините), как св. Богородица се била явила и казала, че не познава хората в храма, които са си сложили маски и т.н. Тези „пророчества“ нямат нищо общо с начина, по който са писали св. отци на Църквата по този въпрос. Те пишат и едновременно утешават. Говорят за Господ Иисус Христос. Той е Центърът в техните разсъждения дори тогава, когато говорят за антихриста. А и съвсем различно звучат мисли като „завистта е печат на антихриста в сърцето на човека“.
Първо да пазим сърцата си от злоба, ненавист към брата ни, от завист, а Бог ще ни подскаже кой е антихристът, за когото се говори в Откровение на св. Йоан Богослов, ако доживеем това време. А и когато дойде антихристът и предложи печата си, той ще поиска да се отречеш от Христос. Досега нито при личните карти, нито при ваксините, нито при баркодовете никой не ни е искал такова нещо. Или, както казва Лимасолският митрополит: „Оставете антихриста за тези, които го очакват“. Много силни думи!
Има обаче една друга опасност, на която покрай цялата суета около споровете по тези теми, не видях да се обръща много внимание, а именно: колкото по-развито и технически напреднало става едно общество, толкова по-голямо е изкушението да се предовериш на технологиите. Да си мислиш: вижте колко напреднала е науката, колко сме силни и велики, колко са защитени парите ни в банката например и т.н. Или изкушението да си помислиш, че нямаш нужда от Бога, за да те защитава… Има нещо, което атеистите може би не разбират за християнската позиция. Те си мислят, че вероятно ние имаме нужда от Бога от един момент нататък за неща, които още не са обяснени, т.е. ако не можем да обясним нещо научно и физично, го обясняваме чрез Бога. А християните вярват, че първопричина за съществуването на целия свят е Бог! Независимо от това какви теории имат учените за създаването на света. Затова и няма противоречие между Библията и науката, защото Библията се занимава с това Кой е сътворил този свят и всичко видимо и невидимо. А науката изследва как е станало това.
Изводът от всичко дотук е, че ние, като християни, трябва да се пазим и да не се предоверяваме на научния напредък, но едновременно с това да не го отричаме, ако няма сериозни нравствени основания за това. И да не се страхуваме от антихриста! Да живеем с Христос и да чувстваме любовта Му, както казва св. Порфирий Кавсокаливит, пък колкото до антихриста – ако дойде докато сме живи, ще се уповаваме на Бога и ще се молим. Една много успешна уловка на дявола е да ни накара да се страхуваме и тревожим за бъдещето или да се вайкаме за миналото, а за днешния ден да не мислим. А Бог ни е поставил днес, тук и сега с малките изпитания, които да преодоляваме и да се борим. „Не се грижете за утрешния ден, какво да пиете или облечете. Доста е на всеки ден злобата му“ (Мат. 6:34).
Клайв Стейпълс Луис има едно есе, което може би ми е любимо. Живял през Втората световна война, той е водил беседи по Радио BBC. Една от тях е свързана със страха от атомната бомба. Луис заключава, че ако ще пада атомна бомба, по-добре е тя да ни намери, правейки добри и полезни неща – молитва, разговор с приятели, игра на Дартс – отколкото скупчени като уплашени овце, мислещи за бомби. „Бомбата може да разруши телата ни (микроб може да го направи), но не е нужно да завладява умовете ни“.
Да мислим и да се радваме на днешния ден, защото наистина не знаем кога ще ни застигне голямо изпитание. А и „никой не е достатъчно беден, за да не си купи благородна смърт“, казва в „Последната битка“ един от героите на Луис. Слава Богу за всичко!
