Как съдят свещеник, който не иска да чете молитвата за „Светата Рус“

Място и време на действието: Храм в малък град в Централна Русия, краят на 2023 година.

Списък на участниците: Отец Григорий – свещеник-миротворец; Настоятел на енорията, Дисциплинарна комисия от четирима епархийски свещеници, включваща: Председател на комисията, Протойерей, Игумен, Йерей.

Председател на комисията: Докладът на нашия благочинен за това, че свещеникът Григорий не чете молитвата за Светата Рус по време на богослуженията, беше предаден за разглеждане на нашата дисциплинарна епархийска комисия. С благословението на управляващия архиерей, тя ще се проведе под моето председателство (представя трима други членове на комисията). И така, има ли въпроси относно състава? Възражения? Няма? И така, комисията разполага с доклад на благочинния, където той посочва, че по време на посещението си на църквата „Възнесение“ в град N. в разговор с настоятеля на църквата протойерей Генадий установил, че клирикът на тази църква Григорий N. съзнателно пропуска молитвата за Светата Рус по време на Божествената литургия. Към този доклад е приложен докладът на настоятеля на църквата и на самия клирик. Настоятелят, отец Генадий, пише (чете се):

„Почтително ви уведомявам, че клирикът на Възнесенския храм йерей Григорий N. не използва молитвата за Светата Рус в богослужебната си практика, позовавайки се на своите убеждения. Аз, като настоятел, братски си поговорих с отец Григорий, посочих му необходимостта от абсолютно послушание към свещеноначалството и спазване на свещеническата клетва. Но не получих отговор или съгласие от него относно този въпрос, както и съгласие да използва молитвата за Светата Рус в богослужебната си практика. В много други въпроси на енорийското служение свещеникът Григорий остава изпълнителен пастир“.

Самият отец Григорий в своя кратък доклад изразява пред своя владика (чете се): „Почтително ви съобщавам, че не използвам предписаната молитва за Светата Рус, защото молитвата за победа в настоящата война противоречи на моята християнска съвест“. Прочетох ли всичко правилно? Отец Генадий също изпрати на името на управляващия архиерей прошение с разкаяние, в което се извинява искрено за нарушението на църковната дисциплина, защото не е предприел достатъчни мерки за въздействие върху клирика Григорий N. от Възнесенската църква. (цитира се): „Аз искрено се разкайвам пред вас за своята грешка и напълно се предавам на волята на Ваше високопреосвещенство“. Отец Григорий беше запретен от свещенослужение с указ на владиката, докато не се изяснят всички обстоятелства. Отец Григорий, моля ви, кажете ни, какво точно ви смущава в текста на молитвата, защо не я четохте през цялото време?

Отец Григорий: Прошението за победа.

Председател: И с какво точно противоречи на вашата християнска съвест?

Отец Григорий: Прошението за победа предполага, че православните християни, част от една църква, ще убиват православните християни, част от същата църква, докато те не престанат да се съпротивляват, в което всъщност се и състои победата.

Председател: В текста не е казано, че някой трябва да убива някого.

О. Григорий: Но това, струва ми се, че автоматически се подразбира. Вие сигурно можете да дадете друго разбиране на тези думи.

Председател: А не мислите ли, че е възможно неправилно да разбирате тези думи?

О. Григорий: Никой не успя да ми обясни, с какво не съм прав в своето разбиране.

Председател: Е, можете да видите текста.

О. Григорий: Текстът го знам. Там има много хубави и правилни неща, с изключение на ето това.

Председател: Отец Григорий, а вие имате ли си духовник?

О. Григорий: Не.

Председател: Отправяли ли сте този въпрос към някой от епархийските духовници?

О. Григорий: Не.

Председател: Тоест вие сам сте решили, че ще постъпите еди-как си?

О. Григорий: Помолих се.

Председател: А защо не се обърнахте към никой от духовниците в епархията, нито към благочинния с този въпрос? Нито към мен, нито към владиката?

О. Григорий: Обърнах се преди всичко непосредствено към отец-настоятеля, и той неведнъж се опита да ме убеди.

Председател: Знаем това. Въпросът е за друго. Защо не се обърнахте със своите смущения към нито един духовник в епархията, нито към благочинния, нито към архиерея?

О. Григорий: Честно казано – дори не ми хрумна. Ако настоятелят, като най-близкият ми началник, ме насочи, несъмнено бих го направил.

Председател: Вие прехвърляте на него…

О. Григорий: Още веднъж – той наистина се опита честно… по памет – 4-5 пъти.

Председател: Но упорствате ли и до днес? Считате ли текста на тази молитва за неприемлив?

О. Григорий: Аргументите му бяха… недостатъчно силни за мен. За него – напълно възможно.

Председател: Ние не обсъждаме това, аз задавам други въпроси. Питам – вие упорствате ли, както преди в тези убеждения? Смятате ли за себе си неприемлив текста на молитвата?

О. Григорий: Абсолютно.

Председател: Разбирате ли, че с това сте нарушили свещеническата клетва, която сте подписали преди ръкополагането си?

О. Григорий: Аз специално още веднъж прегледах текста на тази клетва. Там по ред първо е Словото Божие¹. И така, не виждам основание в Божието слово, в Евангелието, за молитва за победа в настоящата война. И след това вече идва, да, послушание към свещеноначалството.

Председател: Честно казано, за текущата война в молитвата няма и дума.

О. Григорий: А какво означава? Как мислите?

Игумен: В кръщението изобщо всеки християнин е воин Христов.

О. Григорий: Но тук се говори за Светата Рус, каквото и да се разбира под нея. Очевидно, за друго става въпрос, нали?

Протойерей: Светата Рус също така многократно е воювала не само с духовните и физическите врагове, това е ясно, нали? Но, от друга страна, войната при нас винаги е била за вярата, това първо, и не срещу плът и кръв, а срещу злобата на поднебесните духове². Така че например, този текст може да се тълкува по различен начин, зависи от гледната точка на всеки. Някой вижда врагове, може би и днешните, но за мен, например, това (цитира молитвата за Светата Рус): „Возстани, Боже, в помощь людем Твоим и подаждь нам силою Твоею победу“…

О. Григорий: Но това е в контекст. Предишният абзац говори само за онези, които са „възстанали срещу Светата Рус“. Малко по-рано (цитира): „Брани хотяше, ополчишеся на Святую Русь, чающе разделить и погубить единый народ ея“³.

Председател: Не звучи ли това като силите на злото, които се опълчват срещу християните?

О. Григорий: Честно казано – не мога да вложа това значение в нея. В предишната версия на молитвата – да, можех да вложа подобен смисъл на думите, които бяха там.

Председател: Но сега и това не е изключено, нали?

О. Григорий: Не е изключено, но това, разбирате, не е единственият смисъл.

Председател: Тоест какво се получава накрая? Кой какво чува и кой на какво набляга.

О. Григорий: Навярно е така.

Председател: Е, може би тогава всъщност не трябва да се вкопчвате в буквите, а да помислите какво се случва в сърцето ви в този момент? По време на молитва?

О. Григорий: В този момент в мен се случва съпротивление. Не мога да разбера тези думи по друг начин.

Протойерей: Но в този текст , когато го чета, имам предвид точно духовните врагове. И всичко си идва на мястото! Няма противоречия!

О. Григорий: Тоест тази молитва във вашето възприятие няма нищо общо с настоящата ситуация, както разбирам?

Председател: Тази ситуация не е нова, а нещо, което се случва откакто съществува християнството. Тоест формите са различни, но смисълът винаги е един и същ. И главният смисъл е разделението на църквата. „Разделяй и владей“ е принцип още от Древен Рим. Сега сред тези, които четат молитвата и тези, които не я четат, целта е също да се раздели Църквата. Всъщност отците няма да ни позволят да лъжем, нямаме достатъчно духовници. И ако всички са запретени, това, нали знаете, също… Затова може би трябва да погледнете по различен начин на тази молитва?

О. Григорий: Отец, опитвах се, наистина. Започвайки от следващия абзац за страдащите и другото – всичко е прекрасно. Но всичко там очевидно е свързано, това не е отделен фрагмент. Разбираме, че тази молитва възниква в определен момент. Първо е била една, после друга, и тя несъмнено подразбира това, което се случва сега.

Председател: Да, това, което се случва, оказва влияние… Но смисълът на християнството не се променя?

О. Григорий: Не, не се променя.

Председател: Така че, може би първоначално въпросът е в духовенството? Трябваше по някакъв начин да се намери някой, който да обясни. Да се сложи в ред съвестта. В съответствие. Защото всъщност никой от нас не вижда престъпление в това. Никой не се моли за убийство, повярвайте ми. (….)

О. Григорий: Да, аз не нося отговорност за другите в този случай, това е само моето виждане.

Председател: Но ако е различно от всички останали визии, може би е погрешно?

О. Григорий: Може би, но досега никой не е успял да ми покаже това.

Председател: Добре, има два варианта – или сега да се разберем, или намерете духовник, който да ви обясни.

О. Григорий: Е, ако искате – нека сега да се разберем.

Игумен: Отец Григорий, всяка война е ясно, че е свързана с жертви. Но навярно призивът в молитвата за победа в тази война е призив и за това, така че да спрат тези жертви възможно най-скоро.

О. Григорий: Тогава трябва да има молитва за мир. Така мисля.

Председател: Тази молитва не е за победа, тази молитва не е за войната, тази молитва е за Светата Рус.

О. Григорий: Тогава да започнем от другия край. Какво е Светата Рус?

Председател: Понятие, което никога не е съществувало в реалността – това ли искате да обсъждаме?

О. Григорий: Така е.

Йерей: През годините на Великата Отечествена война, както знаем от историята, от другата страна също са се сражавали руснаци, там е имало вярващи, и свещеници. (….) Въпреки това, Светейшият патриарх е решил да благослови борбата им. И победата е била постигната.

О. Григорий: Ето. Победата се е състояла в това, че ние сме воювали, докато те вече не са можели да се съпротивляват, нали?

Йерей: Рус също е била там. Различните историци имат различни виждания за този период; някои смятат, че по време на болшевиките е било необходимо да се причини колкото се може повече вреда на тази страна. Не съм от привържениците на това мнение. Но поне целият народ, целият руски народ, който е бил на територията на Съветския съюз, който е видял затварянето на църквите, който е видял всичко… Той се е радвал, когато Хитлер и тези негови поддръжници са били победени в тази война. Както се оказа, не напълно. Като виждам този отказ за молитва – пред очите ми, знаете ли… Няколко години бях директор на училище, а тези момчета чак сега разбират, че са призовани за участие във военните действия. Дойдоха при мен. И всеки път те просеха молитви. Как бих могъл да откажа? Защото има някой от другата страна? И кой наистина е от другата страна? Те срещу кого воюват? Все пак показаха, че там е батальонът „Азов“. Там вероятно нямаше и православни. Показаха хора, които са последователи на ПЦУ – троянски кон, който искат да представят като православие, за да не остане православие в Украйна.

О. Григорий: Вие считате, че в ПЦУ не са православни? Там дори първата буква е точно „П“ – Православна църква на Украйна.

Председател: А вие как мислите?

О. Григорий: Православни са. Но ако не искат да са с нас, не можем да им го наложим.

Председател: Но знаете ли тяхната история?⁴

О. Григорий: Да, знам я.

Йерей: Там сега е такава ситуацията, както във времето на обновленчеството. Много свещеници служат, а само три бабки има в църквата. Хората гласуваха с краката си. Това е тяхната подкрепа.

Председател: Вие сте завършил в семинарията, нали? Тоест по принцип вероятно сте запознати с правилата? С църковните събори, с поместните? Всичко това ли сте учили?

О. Григорий: Да, да.

Председател: Значи има принципи, по които може да се прецени коя църква е законна и коя е незаконна. Ако например запретен епископ започне да ръкополага други епископи, то това не е законно, според правилата. Но при нас, тоест при тях, се случи такава ситуация – дадено му беше време на човека да се покае, а вместо това той направи разкол и започна да ръкополага. Може да се смята, че той е нарушил църковните закони.⁵ Знаете ли, че ние не служим с тях?

О. Григорий: Да. В рамките на послушанието към свещеноначалството, аз безусловно няма да служа с тях. Не ги познавам, а в моята ситуация – дори нямам такива опции.

Председател: Отец Григорий, моля, прочетете свещеническата клетва.

(О. Григорий прочита на глас пълния текст на свещеническата клетва).

Председател: Защо не искате да изпълнявате указанията на свещеноначалството?

О. Григорий: В случая ги възприемам като противоречие с Божието слово.

Председател: Значи в случая вие се противопоставяте на цялата църква, която чете тази молитва с благословението на духовенството? Смятате ли, че вашето мнение тук е правилно, а другите грешат?

О. Григорий: Не мога да говоря от името на друг човек. Всеки изхожда от своето, от прочетеното в Свещеното Писание и т.н. Мога да го направя само за себе си.

Председател: Но ако цялата църква се моли, а вие не, означава ли това, че мислите, че всички останали грешат?

О. Григорий: Аз мисля, че не мога да се присъединя към това.

Председател: По този начин давате ли добър пример на паството си, както се казва в клетвата?

О. Григорий: Мисля, че да. Още повече, знам от изповеди, разговори, че голяма част от хората се придържат към моята позиция.

Председател: Че не трябва да се молите за победа? Не трябва да се чете молитвата за Светата Рус? Такава позиция ли?

О. Григорий: Е, за себе си мога да кажа – не трябва. За тях знам, че те виждат това по същия начин.

(…)

Игумен: Смятате ли, че вашите действия съответстват на това, което току-що прочетохте? И което сте потвърдили под клетва?

О. Григорий: Мисля, че да. На първо място е Божието слово.

Игумен: Там, освен Божието слово, има за свещеноначалството и добрия пример.

О. Григорий: Да. И ако в мен това влезе в противоречие, тогава трябва да избера кое е по-важното. Тоест, това безусловно е Божието слово и начинът, по който то резонира с мен.

Председател: Тогава трябва да докажете, че решенията на свещеноначалството противоречат на Божието слово.

О. Григорий: Кому и къде трябва да докажа?

Председател: В този случай на тази комисия. Противоречи ли решението на свещенноначалието на Божието слово?

О. Григорий: Аз в Евангелието много чета за мира. „Блажени миротворците“, „Давам ви моя мир“ – всички ние знаем тези цитати, нали?⁶

Председател: Там също се казва „не мир дойдох да донеса, а меч“⁷.

О. Григорий: Освен това, на паралелно място се казва „не мир, а разделение“⁸.

Председател: И знаем, че всеки християнин е воин.

О. Григорий: Да, но тази борба не е срещу плът и кръв.

Председател: И така, освен мира, все пак има и война?

О. Григорий: Не срещу плът и кръв. Духовна, разбира се.

Председател: Но къде в молитвата се говори, че войната е срещу плът и кръв?

Йерей: А как тогава преподобният Сергий е благословил за битка?⁹ Там са присъствали и плътта, и кръвта. Тук има някакво несъответствие, отец. Русия воюва хиляди години. Воювала е с тевтонците, немските рицари, шведите, с когото и да е, татарите, немците, французите…

О. Григорий: И със себе си…

Игумен: В самия безбожен съветски период имаше песен, че воюваме с „фашистката сила и тъмнина“¹⁰. Не с немците, а с „тъмнината“.

О. Григорий: Но песните са песни, а какво се е случвало на практика?

Йерей: Да, на практика, сме воювали с фашистите. Но е имало и случаи, когато са ги спасявали.

О. Григорий: Имало е. Имало е и обратните случаи. В нашата църква имаше баба, която вече почина. Тя е била по време на окупацията. Разказваше ми, как немски войник я е хранил с шоколадови бонбони, за да не умре от изтощение. Хората са различни.

Протойерей: Всъщност дори тогава не сме били във война с плътта. Тоест, това е точно същата тъмна сила, която имаше за цел дори не да пороби хората, а да промени съзнанието. Да промени начина им на мислене.

Йерей: И тази съвременна украинска държавна идеология е точно за „промиване“ на цялото съзнание. Да ги приведе спрямо стандартите, които са им задали.

Протойерей: Аз също лично познавам един човек, една баба, тя е израснала в този регион, в Украйна, била е малко момиченце, когато са били фашистите – тя казва, че те не са се страхували толкова от тях, колкото от последователите на Бандера. Защото всъщност тази бандеровска сила е била още по-силна, дори по-мрачна от фашистката. Това е пример за жив човек, който се е сблъсквал с това. И тази кръв сега се лее там – никой от нас не иска тя да се лее. Но ние не говорим за това да поробим хората там и да ги направим Русия, а за това, че там е възникнала тази власт, която вече е съществувала, но сега се е развила. Тя е тъмна. И нашата борба е именно да защитим възможността православните да се молят православно. Защото тевтонците са имали такъв принцип – или меч, или папска тиара. Тоест или приемаш вярата по различен начин, или умираш. По принцип сега в Украйна имаме забранена църква – вероятно знаете, нали?

О. Григорий: Не. Чух, че това се е обсъждало там, но не видях приетия закон.

Протойерей: Аз лично познавам, имам хора, там вече и църквите започнаха да затварят.

О. Григорий: Е, и аз имам познати там на различни места…

Протойерей: При всеки е различно. Но, че там се усилва борбата точно с каноничната църква, мисля, че само слепият не вижда. Става дума за това дали там въобще ще се съхрани православието.

Игумен: Исках да добавя, че през лятото имаше и заповед от административните власти, Светейшият патриарх поиска специално да се молим за архиереите, свещениците и миряните на украинската църква. Ние се молим за тях. Те са наши. Искаме те да победят. Там е част от нас.

О. Григорий: Е, изглежда, че те сега се отделят…

Йерей: Знаете, отец, разбира се, може и да се усмихваме по този повод. Те сега се отделят. Да, там се опитват да им създадат условия, и в Молдова се опитват, но всъщност тук няма абсолютно никакъв повод за усмивка. Ние отлично разбираме накъде духа вятърът. Това е, за да се отслаби още веднъж православната църква.

О. Григорий: Смятам, че в такъв род сблъсъци сме ограничени в средствата за борба.

Председател: Ето молитвата. Затова се и молим. Ами молим се.

О. Григорий: Ами да се молим за мир. За мир, за единомислие. Там има за единомислието, има, има. Казвам, че с изключение на тези абзаци, нататък всичко е прекрасно.

Протойерей: Негово Светейшество благослови тази молитва. Със сигурност и той, и другите са обмислили текста, а не просто така са го изпратили. Ако хората започнат по своему да тълкуват определени моменти, остава само да вдигнат ръце. Всъщност молитвата е хубава. Молитвата е добра, а има още и това, което е указано в клетвата. Има такова нещо – нарича се църковна дисциплина. Това е чудесно нещо да се гарантира, че църквата няма да се превърне в общество от непознати, където някои отиват надясно, други – наляво, а други – по различен път. Смятам, че е необходимо и да се чете, и да се моли човек, и не само за показността, за проформата, но да се вложи ума, духа, за да помогне Господ. И колкото по-бързо се случи това, толкова по-бързо ще се въдвори мир. Тези хора там са милиони, не можеш да ги изгониш никъде. Все едно, ние сега – свещениците и миряните, можем да помогнем само с молитви. И това разномислие мисля, че само вреди. Само вреди. Прощавайте, но вие се хвалехте, че не сте единственият, че има много такива хора като вас, които идват…

О. Григорий: Е, някакво количество, така да кажем.

Протойерей: Това е ваша работа, разбира се. Ваша работа. Те уважават всеки свещеник. Може би са взели предвид по някакъв начин Вашето мнение. Вероятно се предава от уста на уста. Всичко това вероятно се обсъдило някак. Мисля, че това също е много погрешно, че създавате такова разномислие в енорията си. Не е добре. Аз лично така мисля.

О. Григорий: Ако някой дойде при мен, когато всичко тъкмо бе започнало, цяла група хора дойде с недоумение, с разширени очи. Какво се случи? Нашите войски са в Украйна, Киев вече е обсаден… Не разбирам! Казвам им: аз също не разбирам…

Председател: Отец Григорий, изчакайте малко, ние сега говорим за различни неща. Те са дошли при вас с недоумение защо е започнала военната операция? Или – защо вие не четете молитвата?

О. Григорий: Тогава още нямаше молитви.

Председател: Хайде да не смесваме. Ние говорим за молитвата, защото поводът е точно молитвата. А не някакви разномислия заради това, което се случва. Да, отношението може да е различно, тук всички ще се съгласят с вас. Но сега говорим конкретно за молитвата, която вие отказахте да четете. Така проявявайки непослушание към свещеноначалството. По този начин, мисля че въвеждате в съблазън някои от енориашите си. Знаете ли за случаи на свещеници, лишени от сан заради същите основания?

О. Григорий: Знам.

Председател: И все пак смятате да продължите своята линия?

О. Григорий: Готов съм да чета молитвата с изключение на посочените места. Нататък всичко е добре.

Председател: Ние с вас не можем самостоятелно да изменим текста на молитвата, нямаме това право. Затова няма да е възможно да се чете под друга форма.

О. Григорий: Така и не я прочетох цялата.

Председател: Последствията също ги разбирате?

О. Григорий: Безспорно.

Председател: Отци, останаха ли ви въпроси?

Протойерей: По скоро имам пожелание. Щом не искате да четете за победа над хората, четете за победа над бесовете.

О. Григорий: Отлично. Ако можех да видя в нея това, така и бих правил.

Председател: Опитайте се.

О. Григорий: Не се получава, отец. Аз още веднъж внимателно я проучих.

Председател: Ами посъветвайте се с духовник, заедно я проучете.

О. Григорий: Насочете ме към някого.

Протойерей: Е, невъзможно е всички тук да грешат, само вие да сте прав. Възможно е у вас да е неправдата.

О. Григорий: Възможно е, но досега никой не успя да ме убеди. Още веднъж ще кажа – отец настоятелят се опитваше – образован, умен – той е на друга позиция. Честно се опитваше.

(…)

Председател: Когато у вас възникнаха съмнения по повод на тази молитва, не ви ли дойде на ум, че трябва да се изповядате? Да попитате някой друг как да гледате на това, какво да правите в такава ситуация, е напълно нормално за човек, който се чувства объркан или смутен, нали? Особено, като имаме предвид, че тук духовната страна е от съществено значение.

О. Григорий: Не, аз със сигурност гледах – дискусиите бяха доста, как виждат това хората, какво чувстват – в момента сме в такъв период – хората споделят мнения.

Председател: Сега, намирайки се под запрещение, вие също ли не се изповядахте?

О. Григорий: Сега не. Беше ми казано – седи си вкъщи. и аз си седя вкъщи.

Председател: И не изпитвате нужда от изповед?

О. Григорий: Когато се случи нещо необичайно – абсолютно.

Председател: А това не е ли нещо необичайно?

О. Григорий: Тук не виждам… Изповедта е това, което смятам за грях, това, което съм видял в себе си, в което греша. Тук не видях грешката си, не я чувствам.

Йерей: Е, тук свещениците говорят – не си прав! И не един, а много.

Председател: Какво е казано в Евангелието? Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме. Ако не послуша – обади на църквата. Има случаи, когато човек не слуша и цялата църква. Ако е така – нека бъде като езичник и митар¹¹. Не се ли боите да не попаднете в тази категория?

О. Григорий: Е, ако ще се действа така, трябва да поискам среща с Негово Светейшество патриарха.

Членовете на комисията: Защо?

О. Григорий: За да сме един на един…

Протойерей: Отец Григорий, нека не се забъркваме в такива дивотии.

О. Григорий: Е, отецът предложи. Ако човек съгреши, изобличете го насаме. Вие нали за това говорехте? Тоест, длъжен съм да изясня този въпрос на четири очи с този, който…

Игумен: Отец настоятелят ви изобличи. Не разбирате, нали? След това по-нататък – към благочинния.

Председател: Аз така разбирам, че в очите на отец Григорий, отец настоятелят не е този, с когото на четири очи трябва да изясни този въпрос.

О. Григорий: Но нали не той ми спусна тази молитва?

Председател: Отец Григорий иска да изясни този въпрос със Светейшия патриарх…

О. Григорий: Да, с този, който ни я изпрати. Ако е според йерархията.

Председател: Свършваме ли, отец? Няма повече въпроси? Тогава това е всичко.

(Сбогува се и си тръгва. Тъй като срещата е почти приключила към този момент, към останалите се присъединява и настоятелят на храма, където се е провела. Поздравяват го.)

Йерей: Искам да добавя, че все пак не съм съгласен с отец Григорий, и там, ако има някаква малка група. Просто искам да кажа, че това е грешно. Знам, че такива хора можем да ги броим на пръсти, които имат малко затруднения с всичко това… Повечето, 99-98% разбират и приемат всичко перфектно.

Протойерей: В моята енория има и украинци. И беларуси, както и всякакви други. И веднага започнаха такива словесни битки. Поканих ги всички. Знаете ли какво казах? Нека не превръщаме нашия храм, нашата енория в бойно поле. Трябва да се молим тази ситуация да бъде разрешена възможно най-бързо. Отлично разбираме срещу кого се борим. А преди това, преди СВО, храмовете не са били изземвани? Отнемаха, отнемаха до безкрай! И държавните власти се съгласиха с това. Това е основното – да насочите вниманието на хората от второстепенното към основното. По принцип тези битки спряха да се провеждат, така да се каже… Още в началото успях да потуша тази ситуация. Защото не е необходимо. Иначе, ако все още се държим така при тези условия в енорията…

Настоятел: В енорията нищо подобно от това не се случи, разбира се. Опитвахме се да оказваме влияние, а и енориашите обичаха отец Григорий. Той е достатъчно отговорен пастир и го обичат много хора. Молихме се, включително и за него, за да разбере и осъзнае. Бяхме готови да понасяме и да прикриваме тази негова слабост и неразбиране. Но всичко си има своите граници, вероятно.

Игумен: Знаете, когато в организма попадне нещо неподходящо и се появява гной, обикновено се използва скалпел. И с гнойта излиза и кръв. Това е неизбежно. Това, че на Украйна имаше гной, е ясно. Тоест, първо, нагнояването е враждебност към всичко руско. Това се формираше, това е очевидно. Учих с украинци и го усетих.

Протойерей: Ще ти кажа още нещо. Преди четиридесет години служих в армията. И там се появиха такива персонажи, които казваха – вие кои сте, не сте ни братя, вие изобщо.

(…)

Имаше такива симптоми, за съжаление. И, изненадващо е, че сега, в наше време, се стигна дотук.

О. Григорий: Имам съвсем различен опит. Имам роднини там и няколко пъти съм ходил в Украйна – в Киев, в Лвов. Досега не съм се сблъсквал с някакъв вид отхвърляне на мен. Никога не съм крил, че съм руснак. И винаги всичко беше абсолютно адекватно.

Протойерей: Когато им беше дадена зелена светлина – за националното движение – това стана явно. Това е едното. Вторият момент. Трябва да бягаш от Содом и Гомор. А не да се стремиш към тях. Те се стремят към тях. Разбирате ли, че сега в Европа е Содом и Гомор?

Отец Григорий: Не.

Йерей: Тоест, там дори техните папи правят цветни кръстове, в цветовете на ЛГБТ.

Отец Григорий: Е, как да кажа. Това тенденция ли е? Общувам с хора от различни вероизповедания, имам католици, протестанти – естествено – рускоезични. Не, разбира се, те казват: „У нас има такова, в семейството не е без странности“. Но никой от тях не казва, че това е станало главното за тях, че са забравили за Христос, че са забравили за заповедите. Напротив, те казват: „Ако нещо се случи – ще отида в друг храм, в друго изповедание“. За тях това е много по-лесно, отколкото за нас.

Игумен: На ниво на законодателството там децата понякога дори нямат възможността да се асоциират с определен пол.

О. Григорий: Не съм се сблъсквал с това. Не мога да кажа нищо.

Протойерей: А вие проучете. Наистина, вече маските са свалени. Затова, че Европа вече не е предишното райско място на земята, а Содом и Гомор – това вече стана очевидно за всички.

Йерей: Най-важното сега е, че т. нар. ПЦУ е просто предтеча, за да слее всички в един комплекс, в една конфесия, и това не е само от страна на квази-държавата, но и на тези, които управляват тази държава – всички тези спецслужби, те водят към това. Нашата борба не е сред хората. Хората всъщност се борят само заради това, което искат да направят от тях.

(Тук записът свършва).

––––––

1. Текстът на клетвата, която всеки свещеник носи, приемайки сан.
   ↩︎
2. ср. Еф. 6:12 ↩︎
3. преведено на български – „тези, които искат война, които искат да разделят и унищожат нейния обединен народ“ ↩︎
4. ПЦУ е православна автокефална църква на територията на Украйна, създадена през 2018 г. и непризната от Московската патриаршия ↩︎
5. един от основателите на ПЦУ е бившият митрополит на Руската православна църква Филарет Денисенко, който беше лишен от сан в началото на 90-те години на миналия век – бел. ред. ↩︎
6. Мат.5:9 и Йоан 14:27 ↩︎
7. Мат. 10:34 ↩︎
8. Лука 12:52 ↩︎
9. има предвид благословението на преподобния Сергий Радонежски за Куликовската битка на княз Дмитрий Донски – бел. ред ↩︎
10. от песента „Свещена война“ от 1941 г. На думите на В. Лебедев-Кумач ↩︎
11. Мат. 18: 15-17 ↩︎