Вера Давидова
Това са катавасиите от Първия Канон, който се пее на утренята в продължение на седмиците, водещи ни до празника на Рождество Христово. Тук са на английски език, като са използвани текстът и нотите, публикувани към дигиталния проект за църковна музика на страницата на манастира “Св. Антоний” в Аризона.
Опитах се да направя така, че българският текст на катавасиите максимално да съответства на английския, за да може да се следи, докато се слуша, и да се усещат акцентите. Записът е направен в домашни условия в деня на Рождество, на 25 декември 2021, от мен (Вера Давидова) и сина ни Даниил, който е в ролята на тонрежисьор и долен исон, а видео-монтажът е направен от съпруга ми Доминик.
Използвани са изображения от интернет и някои мои снимки – като това на третата песен (втора песен на канона се изпълнява само през Великия пост), където се вижда едно мистично изображение: каменен релеф от средновековна църква в градчето Уърксуърт в Дарбишайър. В тази църква е запазена надгробната плоча на местния светец от VII век Бети – един от четиримата ученици на св. Ейдън от Линдисфарн, просветител на областта в Централна Англия, позната в средните векове като Мърсия.
В края на Деветата песен използвах рождественската картина на съвременната руска иконографка Олга Шаламова.
Посвещавам това изпълнение на моята майка Анастасия Рашева, която ме научи на невмите, и с която изпях този канон за пръв път, на моята приятелка и певица Каролайн Труц, която ме окуражи да започна да уча източна църковна музика, и разбира се – на любимия на всички негови ученици даскал Никола Антонов.
И на Даниил и Доминик, които ми помогнаха, и на цялото ми семейство, които търпеливо и не толкова търпеливо търпяха моите отсъствия и моето пеене.
Да се молим родилият се в пещера и ясли Бог да ни просвещава в Своята истина и в делата на милостта.
Катавасиите на Рождество в долния файл започват на тридесет и девета страница. Дадени са песните и от двата канона за празника.
Още файлове от манастира „Св. Антоний“ в Аризона:
Katavasias of the Nativity
Ode 1. Christ is born, give ye glory. Christ is come from heaven – receive ye Him. Christ is on earth – be ye exalted. Sing unto the Lord all the earth, and sing praises in gladness, O all ye peoples, for He hath been glorified.
Ode 3. To the Son Who was begotten of the Father before the ages without change, and in these last days was without seed made flesh of the Virgin, to Christ our God let us cry aloud: Thou Who hast raised up our horn, holy art Thou, O Lord.
Ode 4. Rod of the root of Jesse, and flower that blossomed from his stem, O Christ, Thou hast sprung from the Virgin. From the Mountain densely overshadowed hast Thou come, O Praised One made flesh of her that knew not wedlock, O Thou Who art immateriate and God, Glory to Thy power, O Lord.
Ode 5. Since Thou art the God of peace and the Father of mercies, Thou hast sent unto us Thine Angel of great counsel, granting us peace. Wherefore having been guided to the light of divine knowledge, and watching by night we glorify Thee, O Friend of man.
Ode 6. The sea monster spat forth Jonas as it had received him, like a babe from the womb; while the Word, having dwelt in the Virgin and taken flesh, came forth from her yet kept her uncorrupt. For being Himself not subject to corruption, He preserved His Mother free from harm.
Ode 7. Scorning the impious decree, the Children brought up in godliness feared not the threat of fire, but standing in the midst of the flames, they chanted: O God of our fathers, blessed art Thou.
Ode 8. The furnace moist with dew was the image and figure of a wonder past nature. For it burnt not the Youths whom it had received, even as the fire of the Godhead consumed not the Virgin’s womb into which it had descended. Wherefore in praise let us sing: Let all creation bless the Lord, and supremely exalt Him unto all the ages.
We praise, we bless, and we worship the Lord.
Ode 9. Magnify, O my soul, her that is more honourable and more glorious than the hosts on high.
A strange and most marvellous mystery do I behold: the cave is a Heaven; the Virgin a Cherubic throne; the manger a space, wherein Christ, the God whom nothing can contain, is laid: Him do we praise and magnify.
Катавасии за Рождество Христово
Песен 1:
Христос се ражда – славете Го! Христос слиза от небесата – посрещнете Го! Христос е на земята – извисете се! Пейте на Господ, всички на земята, радостно Го възпейте, народи, защото Той се прослави!
Песен 3.
Към Сина, роден без изменение от Отца преди всички векове и Който в последните дни безсеменно се въплъти от Дева, Христос Бог, да възкликнем: Свят си, Господи, Който въздигна нашия рог!
Песен 4.
Израстък от Йесеевия корен и разцъфтял от него цвят, произлязъл си от Дева; като от планина със сенчеста гора дошъл си Ти, Възхваленият; въплъти се от непозналата брак Ти, Който си невеществен и Бог, слава на Твоята сила, Господи!
Песен 5.
Бидейки Бог на мира и Отец на милостта, Ти си ни изпратил Вестителя (Ангела) на Твоя велик съвет, Който ни носи мир. Затова, доведени до светлината на богопознанието, от тъмна нощ сме станали да Те славословим, Човеколюбче.
Песен 6.
Морското чудовище освободи Йона като младенец от утробата си – невредим, както го беше погълнал. Така и Бог Слово, вселил се в Девата и приел плът, премина през нея, като я запази неповредена; тъй като Сам е нетленен, Той съхрани родилата Го ненаранена.
Песен 7.
Като презряха нечестивата заповед, момците, възпитани в благочестие, не се побояха от огнената заплаха, но стояха насред пламъка и пееха: „Благословен си, Боже на отците ни!“
Възхваляме, благословяме, покланяме се на Господ, като Го възпяваме и прославяме през всички векове
Песен 8.
Оросената и даваща прохлада пещ беше предобраз за свърхестествено чудо, защото не изгори хвърлените в нея младежи, както и огънят на Божеството не изгори утробата на Девата, в която слезе. Затова, прославяйки (Бога), нека запеем: „Всяка твар да благославя Господ и да Го превъзнася вовеки.”
Песен 9.
Величай, душо моя, онази, която е по-чтима (почитана) и по-славна от небесните воинства.
Ирмос: Чудно и предивно таинство виждам: пещерата е станала небе, Девата – Херувимски престол (на Бога), яслите – мястото, в което е легнал невместимият Христос Бог – Него възпяваме и величаем.
