Катехизис: Какво е кръщението?

Простичко казано, кръщението означава да умреш, да бъдеш погребан и да възкръснеш в общение с Иисус Христос. То е един обред на „преминаване“, даден от Христос на Църквата като вход в Божието царство и вечния живот.

Св. апостол Павел най-сбито описва Божието обещание в това „тайнство“, както повечето православни го наричат, когато пише: „И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот“ (Рим. 6:4). Кръщавам (на гръцки „баптизо“) буквално означава „потапям“. Исторически Православната църква е кръщавала с тройно потапяне „в името на Отца и Сина, и Светия Дух“ (Мат. 28:19).

В Стария Завет кръщението е било изобразено чрез преминавнето на Божия народ начело с Моисей през Червено море (1 Кол. 10:1-2). Св. Йоан Кръстител, последният пророк от Стария Завет, кръщавал с вода за покаяние (Марк 1:4; Деян 19:4). Господ Иисус приел кръщение от Йоан, с което преобразил водата и самото кръщение. В Новия Завет кръщението е средството, чрез което ние влизаме в царството Божие (Йоан 3:5), съединяваме се с Христос (Рим. 6:3) и получаваме опрощаване на греховете и дара на Светия Дух (Деян. 2:38).

Какво произлиза от кръщението?

От самото начало Църквата е разбирала кръщението като:

1. Първо и второ умиране. Нашето първо умиране в Христос чрез кръщението представлява за нас нашата смърт с Него на кръста. През 4 век св. Кирил Йерусалимски наставлявал новообърнатите от него във вярата така: „Вие бяхте доведени за ръка до свещения купел на божествено кръщение… и всеки от вас беше попитан дали вярва в името на Отца и на Сина, и на Светия Дух. И вие направихте тази спасителна изповед, три пъти влязохте във водата и излязохте. Тъкмо в този момент вие умряхте и бяхте родени отново.“

Втората смърт на кръщението е продължителна – това е всекидневното умиране за греха, като вървим в обновен живот. Св. апостол Павел пише на християните в град Колоса относно кръщението (Кол. 2:12) и в заключение казва: „И тъй, умъртвете земните си членове, сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, лоша похот и користолюбието, което е идолослужение“ (Кол. 3:5).

2. Възкресение за праведност. Това е нашият живот в Христос, нашето ново раждане и влизане в Божието царство (Йоан 3:3), нашият „обновен живот“ (Рим. 6:4). Това одначава да сме съединени с Христос в Неговото прославено човешко естество и Сам Бог да обитава в нас (Йоан 14:23). Нашето отношение с Бога не е нещо застинало, някаква правна даденост, осигурена ни от Божествения Съдия. По-скоро то е динмичен и истински живот в Христос, като ни носи обещанието за вечен живот. Нашето възкресение за нов живот сега представлява преддверие на възкрсението на тялото ни при второто Христово идване.

3. Лично и непрекъснато общение с Бога. Ние сме възкресени за нов живот с цел единение и общение с Бог. В този смисъл кръщението е началото на вечния живот. Затова св. апостол Петър пише, че кръщението сега ни спасява – то не е просто отмиването на нечистотата от телата ни, но ни осигурява „добра съвест пред Бога“ (1 Петр. 3:21). Заради тези обещания свещеникът се моли за новопокръстените, като благодари на Бога, „Който ни е дал, макар да сме недостойни, благословено очистване чрез света вода и божествено освещаване чрез живителното миропомазване, и Който сега благоволи също да даде нов живот на Своя раб (или: Своята рабиня), новопросветен(а) чрез вода и Духа, и даде очистване от греховете – волни и неволни“.

–––––––––––––––––

Превод: Младен Янев 

Източник: Orthodox Study Bible