Меню Затваряне

Катизма 10

жг

Катизма десета

 Псалом 70

На Тебе, Господи, се уповавам, да се не посрамя довека.

2. Избави ме по Твоята правда и ме освободи; наклони ухото Си към мене и ме спаси.

3. Бъди ми крепко прибежище, дето всякога бих могъл да се скрия; Ти си наредил да ме спасиш, защото моя твърдиня и моя крепост си Ти.

4. Боже мой, избави ме от ръцете на нечестивия, от ръцете на беззаконника и потисника,

5. защото Ти си моя надежда, Господи Боже, мое упование от младините ми.

6. На Тебе съм се крепил от рождение; Ти си ме извел из майчината ми утроба; моята хвала към Тебе няма да престане.

7. За мнозина бях като че ли чудо, но Ти си моя твърда надежда.

8. Да се изпълнят устата ми с хвала (та да възпявам Твоята слава), да възпявам всеки ден Твоето великолепие.

9. Не ме отхвърляй на старост; кога почне да чезне силата ми, не ме оставяй,

10. защото враговете ми говорят против мене; които дебнат душата ми, се съветват помежду си,

11. думайки: “оставил го Бог; гонете го и го хванете, защото няма кой да го избави.

12. Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай ми на помощ!

13. Да се посрамят и да изчезнат, които враждуват против душата ми; да се покрият със срам и безчестие, които ми желаят зло!

14. Аз пък винаги ще се уповавам (на Тебе) и ще Те хваля все повече и повече.

15. Устата ми ще разгласят Твоята правда, всеки ден Твоите благодеяния, защото им не зная броя.

16. Ще вникна в делата на Господа Бога; ще спомня Твоята правда ­ само Твоята.

17. Боже, Ти си ме поучавал от младините ми, и досега разгласям Твоите чудеса.

18. И до старост и до седини не ме оставяй, Боже, докле не възвестя Твоята сила на сегашния род, и на всички идещи ­ Твоята мощ.

19. Твоята правда, Боже, е до вишни небеса; Ти си извършил велики дела; Боже, кой е Тебе подобен?

20. Ти си напращал върху мене много и люти беди, но и пак Ти си ме оживявал и пак си ме извеждал от земните бездни.

21. Ти си ме издигал и си ме утешавал (и от земните бездни си ме извеждал).

22. И аз ще славя на псалтир Тебе, Твоята истина, Боже мой; ще Те възпявам на гусла, Светийо Израилев!

23. Радват се устата ми, кога Ти пея, и душата ми, която си Ти избавил;

24. и езикът ми всеки ден ще разглася Твоята правда, защото постидени и посрамени са ония, които ми желаят зло.

Псалом 71

Боже, дай на царя Твоето правосъдие и на царевия син Твоята правда,

2. за да съди праведно Твоите люде и Твоите бедни в съда;

3. планините да донесат мир на людете, и хълмовете ­ правда;

4. да съди бедните от народа, да спаси синовете на сиромаха и да сломи потисника, ­

5. и ще се боят от Тебе, докле пребъдва слънце и месечина, от рода в род.

6. Той ще слезе като дъжд върху покосена ливада, като капки, оросяващи земята;

7. в негови дни ще процъфти праведникът, и ще има изобилен мир, докле месечина трае;

8. той ще владее от море до море и от реката до краищата на земята;

9. пред него ще паднат жителите на пустините, и враговете му прах ще лижат;

10. царете на Тарсис и островите данък ще му поднесат; царете на Арабия и Сава дарове ще му принесат;

11. и ще му се поклонят всички царе; ще му служат всички народи;

12. защото той ще избави бедния, стенещия и угнетения, който няма помощник.

13. Ще бъде милосърден към бедния и сиромаха и ще спаси душите на бедните;

14. от коварство и насилие ще избави душите им, и скъпоценна ще бъде тяхната кръв пред очите му;

15. и той ще живее, и ще му дават арабийско злато, и ще се молят за него непре-станно, всеки ден ще го благославят;

16. ще има изобилие на жито по земята, навръх планините; плодовете му ще се вълнуват като гора Ливанска, и в градовете людете ще се размножат като трева по земята;

17. неговото име ще бъде (благословено) довека; докле слънце трае, ще се предава името му; и в него ще бъдат благословени (всички земни племена), всички народи ще го облажават.

18. Благословен Господ Бог, Бог Израилев, Който едничък прави чудеса;

19. благословено името на славата Му довека, и цяла земя да се изпълни с Неговата слава! Амин и амин.

20. Свършиха се молитвите на Давида, Иесеевия син.

Слава:

Псалом 72

Колко е благ Господ към Израиля, към чистите по сърце!

2. Пък аз ­ безмалко се не разклатиха нозете ми, безмалко се не подхлъзнаха стъпките ми, ­

3. аз пък завидях на безумните, гледайки добруването на нечестивите,

4. защото за тях няма страдания до смъртта им, и силите им са крепки;

5. за човешки труд ги няма, и на удари с другите люде не се излагат.

6. Затова гордост ги е обвила като огърлие, и дързост ги облича като накит;

7. изпъкнали са очите им от тлъстина, бликат помислите в сърцето;

8. на всички се присмиват, злобно разнасят клевети, говорят надменно;

9. дигат уста към небесата, и езикът им обикаля по земята.

10. Затова и народът Му натам се обръща, пият вода с пълна чаша

11. и казват: “как ще узнае Бог? и може ли да знае Всевишният?”

12. И ето, тия нечестивци добруват на тоя свят, трупат богатство.

13. (И казах си:) та не напразно ли аз очиствах сърцето си, умивах в невинност ръцете си,

14. и се подлагах на рани всеки ден и на изобличаване всяка сутрин?

15. Но ако кажех: ще разсъждавам тъй, ­ то аз щях да бъда виновен пред рода на Твоите синове.

16. И мислех си, как да разбера това, но то беше мъчно в моите очи,

17. докле не влязох в Божието светилище и не разумях техния край.

18. Тъй, на плъзгави пътища си ги турил Ти и ги сваляш в пропаст.

19. Как неочаквано дойдоха те до разорение, изчезнаха, загинаха от ужаси!

20. Както сън изчезва след събуждане, тъй и Ти, Господи, като ги събудиш, ще унищожиш техните блянове.

21. Когато кипеше сърцето ми и се терзаеше вътрешността ми,

22. аз бях невежа и не разбирах; като добиче бях пред Тебе.

23. Но аз съм винаги с Тебе; Ти ме държиш за десницата;

24. Ти ме ръководиш с Твоя съвет и после ще ме приемеш в слава.

25. Кого имам на небето? а с Тебе ли съм, на земята нищо не искам.

26. Изнемогва плътта и сърцето ми; Бог е твърдиня на сърцето ми и мой дял вовеки.

27. Защото ето ония, които се отдалечават от Тебе, загиват; Ти изтребяш всекиго, който отстъпва от Тебе.

28. А мене е добре да се приближавам към Бога! На Господа Бога възложих упованието си, за да разгласям всички Твои дела (при портите на дъщерята Сионова).

Псалом 73

Защо, Боже, си ни отхвърлил завинаги? Защо гневът Ти се е разпалил против овците на Твоето пасбище?

2. Спомни си Твоя народ, който Ти от старо време си придобил и изкупил за дял на Твоето притежание, спомни си тая Сион планина, на която си се заселил.

3. Подигни стъпките Си към вековните развалини: врагът разруши всичко в светилището.

4. Рикат Твоите врагове всред събранията Ти; поставили са своите знакове, вместо нашите знамена;

5. изглеждаха като някой, който дига брадва върху сплетените на дърво клони;

6. и сега всички резби в него изведнъж разрушиха с топори и секири;

7. предадоха на огън Твоето светилище; съвсем оскверниха жилището на Твоето име;

8. рекоха в сърцето си: “да ги разорим съвсем”, ­ и изпогориха всички места на Божиите събрания по земята.

9. Нашите знакове не виждаме, няма вече пророк и няма с нас никой, който да знае, докога ще трае това.

10. Докога, Господи, ще ни кори врагът? противникът вечно ли ще хули Твоето име?

11. Защо отдръпваш ръката Си и десницата Си? Порази ги отсред недрата Си,

12. Боже, Царю мой отвека, Който извършваш спасение сред земята!

13. Със силата Си Ти раздвои морето, във водата строши главите на змейовете;

14. Ти строши главата на левиатана, даде го за храна на людете (етиопски) в пустинята;

15. Ти пресече извори и потоци, Ти пресуши буйни реки.

16. Твой е денят и Твоя е нощта: Ти си приготвил светилата и слънцето;

17. Ти си установил всички предели на земята, лято и зима Ти си наредил.

18. Спомни си, прочее: врагът кори Господа, и люде безумни хулят Твоето име.

19. Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица; не забравяй завинаги събранията на Твоите бедни.

20. Милостно погледни на Своя завет, защото всички мрачни места по земята се изпълниха с насилнишки жилища.

21. Да се не върне посрамен потиснатият; сиромах и беден да възхвалят Твоето име.

22. Стани, Боже, защити делото Си, спомни всекидневната хула към Тебе от безумния;

23. не забравяй вика на Твоите врагове, шумът на тия, които въстават против Тебе, непрестанно се подига.

Псалом 74

Славим Те, Боже, славим, защото е близко Твоето име; това разгласят Твоите чудеса.

3. “Кога избера време, Аз ще извърша съд по правда.

4. Тресе се земята и всички, които живеят на нея. Аз ще заякча стълбовете є.”

5. Казвам на ония, които безумствуват: не безумствувайте, и на нечестивците: не дигайте рог,

6. не подигайте високо вашия рог, не говорете (против Бога) твърдоглаво,

7. защото въздигането не иде нито от изток, нито от запад, нито от пустинята,

8. но Бог е съдия: едного унижава, а другиго въздига;

9. защото чашата е в ръката на Господа, виното ­ пълна смес ­ кипи в нея, и Той налива от нея. Дори нейното дрождие ще изцеждат и пият всички нечестивци по земята.

10. Аз пък вечно ще разгласям, ще възпявам името на Бога Иаковов,

11. ще сломя всички рогове на нечестивците, и роговете на праведника ще се възвисят.

Псалом 75

Знаен е в Иудея Бог; велико е Неговото име у Израиля.

3. В Салим беше Неговото жилище, и Неговото пребивание ­ на Сион.

4. Там строши Той лъкови стрели, щит и меч и война.

5. Ти си славен, по-мощен от грабителските планини.

6. Силните по сърце станаха плячка, заспаха своя сън, и ни един от силните мъже не намери ръцете си.

7. От Твоята заплаха, Боже Иаковов, задряма и колесница, и кон.

8. Ти си страшен, и кой ще устои пред лицето Ти във време на Твоя гняв?

9. Ти възвести от небесата съд; земята се уплаши и утихна,

10. когато Бог стана да съди, за да спаси всички угнетени по земята.

11. И човешкият гняв ще се обърне Тебе за слава: остатъка от гнева Ти ще укротиш.

12. Въздавайте оброци на Господа, вашия Бог, и ги изпълнявайте; всички, които са около Него, да принесат дарове на Страшния:

13. Той укротява духа на князете, Той е страшен за земните царе.

Псалом 76

Гласът ми е към Бога, и ще викам; гласът ми е към Бога, и Той ще ме чуе.

3. В деня на скръбта си търся Господа; ръката ми нощем е простряна и се не уморява; душата ми се отказва от утеха.

4. Спомням си за Бога и треперя; помислям, и духът ми изнемогва.

5. Ти ми не даваш да затворя очи; потресен съм и не мога да говоря.

6. Размислям за стародавни дни, за годините на минали векове;

7. припомням си моите песни нощем, беседвам със сърцето си, и духът ми изпитва:

8. нима Господ завинаги е отхвърлил и не ще вече да благоволи?

9. нима завинаги е престанала Неговата милост, и Неговото слово се пресекло от  ро-да в род?

10. нима Бог е забравил да милува? нима в гнева Си Той е затворил Своите щедрости?

11. И си казах: ето моята тъга ­ десницата на Всевишния се е изменила.

12. Ще си спомням за делата на Господа; ще си спомням за Твоите древни чудеса;

13. ще вниквам във всички Твои дела и ще размислям за Твоите велики деяния.

14. Боже, Твоят път е свет. Кой Бог е тъй велик, както Бог (наш)!

15. Ти си Бог, Който прави чудеса; Ти яви Своята мощ посред народите;

16. Ти избави с мишцата Си Твоя народ, синовете на Иакова и на Иосифа.

17. Видяха Те, Боже, водите, видяха Те водите и се уплашиха, и бездните затрепериха.

18. Облаците изливаха вода, черните облаци издаваха гръм, и Твоите стрели летяха.

19. Гласът на Твоя гръм се носеше в небесния кръг; светкавици осветяваха вселената; земята трепереше и се тресеше.

20. Твоят път в морето, Твоите пътеки в големите води и Твоите следи са незнайни.

21. Ти води като стадо Твоя народ чрез ръката на Моисея и Аарона.

Слава:

След десета катизма: Св. Боже… Пресвета Троице… Отче наш…

Тропари, гл. 6

Ужасявам се пред мисълта за деня на Твоето страшно пришествие и се боя от неподкупното Твое съдилище, Господи; страх ме обзема и треперя, понеже много са греховете ми. Но преди да е дошъл краят, обърни ме, като милостив, и ме спаси, Спасителю мой многомилостиви.

Слава…

Господи, като се поставят съдийските престоли и застанат пред Твоя съд човеците, няма да бъде предпочетен царят пред войника, нито пък господарят ще има преимущество пред слугата, но всеки според делата си ­ ще се прослави или ще се посрами.

И сега…

Чиста Дево, Божия Майко, Ти си се удо-стоила с велики дарове, понеже си родила по плът Единородния от Троица ­ Христа, подателя на живота за спасение на нашите души.

Господи, помилуй (40 пъти).

Господи Боже наш, богат по милост и непостижим по щедрости! Ти един по същество си безгрешен и заради нас си станал човек ­ чист от всякакъв грях. Чуй в този час моята съкровена молба, защото съм беден и сиромах откъм добри дела, и сърцето ми вътре в мене се смути. Понеже Ти знаеш, Всевишни Царю, Господи на небето и земята, че цялата си младост прахосах в грехове, след похотите на плътта ходех, и с това станах за присмех на демоните. Винаги с цялото си същество следвах дявола, валях се в тинята на греховните наслади, помрачих душата си от греховни помисли и още от младост, та и досега нито веднъж не пожелах да изпълня Твоята света воля, но цял станах пленник на борещите се страсти; станах за присмех и поругание на демоните, и никога в ума си не помислих за Твоя непоносим гняв, с който нападаш грешниците, нито пък мисля за предстоящата геена огнена. И понеже вследствие на това съвсем изпаднах в отчаяние и никак не мисля да се обърна, опустях и оголях от туй, че напуснах общението с Тебе. Защото, какъв грях не сторих, какво демонско дело не извърших? В кое срамно и блудно деяние на проявих прекомерно усърдие? ­ Ума си с плътски възпоменания оскверних; тялото с гнусни деяния окалях, духа с нечисти похоти оскверних. Обикнах да служа и да робувам на греховете с всяка част на окаяната ми плът. И кой, няма да заридае за мене окаяния? Кой няма да заплаче за мене осъдения? Защото сам аз, Владико, прогневих Твоята ярост, сам аз разпалих Твоя гняв против мене, сам аз лукаво деяние пред Тебе извърших, та надминах и победих всички от край време грешници, които несравнено и непростимо са Ти съгрешили. Но понеже Ти, човеколюбче, Господи, си многомилостив и добросърдечен и очакваш обръщането на човека, ето, и аз подхвърлих себе си на страшния и неизтърпим Твой съд и каейки се, мислено се докосвам до Твоите пречисти нозе, и от дън душа викам към Тебе: Господи, Ти Който всичко лошо превръщаш в добро, очисти ме, прости ме, смили се над моята немощ, бъди снизходителен към моето неблагоразумие, обърни внимание на моята молитва, виж сълзите ми, приеми мене, каещия се, и заблудения обърни, обръщащия се прегърни и молещия се прости. Защото Ти не си установил покаянието за праведници, нито си отредил прощението за ония, които не са съгрешавали, но си поставил покаянието за грешния. И сега, изповядвайки пред Тебе, Сърцеведче Господи, своите грехове, които извърших, и с които заслужих Твоето негодувание, аз стоя пред Тебе гол и съблечен, защото не мога да погледна и видя небесната висота: прегърбен съм от множеството мои грехове. Просвети, прочее, очите на сърцето ми и ми дай умиление за покаяние, дай ми сърдечно съкрушение за изправление, та с блага надежда и истинска увереност да тръгна за отвъдния свят, хвалейки и благославяйки винаги всесветото Твое име на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин!