Християнство.бг
Изразът „кесаревото кесарю, в Божието Богу“, използван в съвременния български книжовен език, означава всекиму заслуженото, всекиму дължимото. Обикновено той се употребява в съчетание с глагол, означаващ даване, т.е. давам, поднасям или отдавам. Следователно изразът давам (поднасям или отдавам) кесаревото кесарю, а Божието Богу има значението давам (поднасям или отдавам) всекиму това, което той заслужава или това, което му дължа. От морфологична гледна точка заслужава отбелязване използваното на дателните форми кесарю (= на кесаря) и Богу (= на Бога) в този израз. От синтактична гледна точка особеност на израза е фактът, че съставките кесаревото кесарю и Божието Богу могат да бъдат свързани безсъюзно или посредством съчинителен съюз – съчинителен съединителен (напр. и, и – и) или съчинителен противопоставителен съюз (напр. а, но, пък, а пък, но пък, обаче, не само – но и, не само – а и). По-долу ще разгледам накратко произхода на този израз.
В синоптическите евангелия се посочва, че през Страстната седмица, когато Господ е проповядвал в Храма, фарисеите са търсели начин за изобличаването Му пред народа или пред римската власт (Мат. 22: 15; Марк. 12: 13; Лук. 20: 20). И така, при Господа са отишли неколцина от учениците на фарисеите и някои иродиани[1]. Преструвайки се на праведни (вж. Лук. 20: 20), те са му казали така: „16. Учителю, знаем, че си справедлив и истински поучаваш на път Божий, и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице; 17. затова кажи ни: как Ти се струва: позволено ли е да се дава данък кесарю, или не?“ (Мат. 22; вж. още Марк. 12: 14 и Лук. 20: 21 – 22).
Зададеният въпрос наистина е бил коварен. Ако Христос отвърне, че следва да се плаща данък на римския император, с този отговор ще настрои против Себе Си народа, тъй като за свой Цар евреите са признавали само Бога. Те не са се възприемали като поданици на чуждоземен цар, при това – езичник, защото са смятали това за богопротивно и за беззконно и само по принуда са плащали данък на кесаря. Ако пък Христос отговори, че не бива да се плаща данък на римляните, то веднага ще бъде обвинен като бунтовник и като противник на кесаря. Иисус обаче е разбрал лукавството им и е попитал: „що Ме изкушавате, лицемерци?“ (Мат. 22: 18; вж. още и Марк. 12: 15, и Лук. 20: 23). После е пожелал да Му покажат една данъчна монета и са му дали един динарий[2]. Господ е попитал чий е образът, изсечен върху монетата. Отговорили са Му, че това е образът на кесаря. Тогава Иисус Христос е казал: „отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу“ (Мат. 22: 21; Марк. 12: 17; Лук. 20: 25).
Смисълът на Христовия отговор е следният. Отблагодарявайте се на държавната власт за всичко онова, което получавате от нея (напр. за сигурността си, за спокойствието си и т.н.). Подчинявайте се на кесаря за всичко, което не е противно на Божията воля – плащането на данък е знак на покорство, законно задължение и необходимост. В същото време неотклонно изпълнявайте всичко, което Бог изисква от вас чрез Своите заповеди, и с любов Му служете, защото на Бога вие сте задължени за своето съществуване, за своя живот.
Фарисеите и иродианите, чувайки този отговор, са се почудили, млъкнали са, оставили са Иисус и са си тръгнали (целият епизод е разказан в Мат. 22: 15 – 22, Марк. 12: 13 – 17 и Лук. 20: 20 – 26).
Изразът кесаревото кесарю, а Божието Богу се употребява и в други езици, напр. в руски (кесарево кесарю, а Божие Богу). Среща се също така и съкратеният вариант кесаревото кесарю, напр. в полски (co cesarskie oddać cesarzowi), словашки (cisárovi cisárovo), немски (gebt dem Kaiser, was des Kaisers ist), норвежки (gi keiseren hva keiserens er), латински (quae sunt Cæsaris Cæsari) и португалски (dai a César o que é de César) език.
Заб. При съставянето на настоящата компилативна бележка съм използвал тълкувания от следните трудове: 1. Прот. Серафимъ Слободской. Законъ Божій. Изданіе четвертое. Репринтное издание. N. Y., U.S.A., 1987, с. 378 – 379; 2. Проф. Хр. Попов. Ръководство за изясняване Четириевангелието и книга „Деяния апостолски”. Трето поправено фототипно издание. С., Синодално издателство, 1991, с. 329.
[1] Иродианите, споменати в разглеждания тук епизод и в Марк. 3: 6, вероятно са били иудеи, които са признавали властта на Иродовата династия за законна. Управлението на тази династия е зависело от римския император. Поради това привържениците ѝ са поддържали, че на императора трябва да се плаща данък. В Новия Завет продианите се представят като врагове на Господ Иисус Христос.
[2] Динарият (лат. denarius) е бил римска сребърна монета. По тегло и по стойност се е приравнявал към гръцката драхма. На лицевата страна на динария се е изобразявал управляващият римски император. Динарият е бил дневната заплата на римския войник. Той е бил обикновената надница на работника (Мат. 20: 2).
