Меню Затваряне

Кесаревото – кесарю, а Божието – Богу

Архим. Никанор (Мишков)
Ириней Юрчук „Майка на скръбта“
Ириней Юрчук „Майка на скръбта“

Архим. Никанор (Мишков)

През изминалите векове Православната църква някак успя да запази образа си на религия на мира, толерантността, човеколюбието и прошката, въпреки трудностите и гоненията, които претърпя. Но ето, че доживяхме да видим как част от нашата църква в нравствено отношение се срина дотам, че от църковните амвони да се проповядва едно напълно еретическо учение – това, че който загине на война срещу враговете на родината, на него ще му се опростят всички грехове и той ще се спаси и ще наследи рая. Това е ужасяваща злоупотреба с доверието на миряните и по същество представлява отхвърляне на Евангелието!

Последователи на тази нова нравствена ерес се намериха и сред нас. Прикривайки се зад фасадата на ревност за „защита на православието“, те одобряват агресията, насилието и човекоубийствата в името на някаква висша, известна само на тях метафизична цел, като наричат войната „свещена“.

В Конституцията на Република България обаче, изрично е посочено, че свободата на вероизповеданието и религиозните убеждения не могат да бъдат насочени срещу националната сигурност, обществения ред и морала и не могат да бъдат основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите. Защо казвам това? Когато се оценява случващото се между две държави и публично се изказват мнения, на първо място стои международно-правният аспект на конфликта.

Съгласно решенията на ООН, на Съвета на Европа и на Европейския парламент, не може да има друга трактовка на случващото се в Украйна, освен тази, че едната страна е агресор и е нарушила нормите на международното право. Нещо повече, някои международни институции я обявиха за страна, поддържаща тероризма. При това положение, всеки опит да бъдат оправдавани насилието и агресията с религиозни, псевдоправославни аргументи, се явява нарушение на чл. 419а от НК и влече след себе си понасяне не само на лична, а и на колективна отговорност. Тук е мястото да приведа част от формулировката, с която само преди няколко дни ЕС наложи нови санкции на някои лица, които „носят отговорност за поддръжката … на действия или политики, които подкопават или заплашват териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, както и стабилността или безопасността в страната…“.

Да не се окаже, че ние като православни християни (или, пази Боже, като институция) вместо да допринасяме за укрепване на обществото, сред което живеем, работим срещу националната сигурност, подкопаваме обществения ред и разрушаваме обществения морал! Ние, които обичаме да говорим за „войната срещу православието“, да не се окажем водещи война срещу държавата и обществото!

В настоящата ситуация, както никога досега, Църквата (и всеки от нас) трябва да стои далеч от политиката и да отдава кесаревото кесарю!

Същевременно една много по-жестока от телесната рана, заплашваща със смърт, по-страшна от телесната, засяга душите и сърцата на хората не само от двете страни на фронтовата линия, но и по цял свят. Това е враждата, омразата и жаждата за мъст. Какъвто и да е изходът от войната, накрая и двете страни ще погинат в огъня на апокалипсиса – в края на времената. Това, което ще остане и ще пребъде, са душите на украинците, на руснаците, а и нашите собствени. И ако те са заразени от ненавист, рискуваме да възкръснем не за живот вечен, а за осъждане!

И тъй, коя от двете страни в конфликта е „правата“, ни казва международното право. Но какво трябва да бъде отношението ни към враждуващите, ни казва Евангелието. Църквата е длъжна ясно да заяви, че Бог е с всеки един човек, който се намира на бойното поле и се стреми към Него. Че в окопите един срещу друг са изправени човешки същества, които носят в себе си Божия образ и за християните е недопустимо да мразят или да унижават когото и да било! Да, Бог ще даде победата на тези, които са онеправдани и се надяват Нему, а не на своите сили! На тези, които се сражават под знака на Неговия Кръст, а не на някакви буквени знаци!

Но нашата молитва трябва да бъде за спасението на всеки един човек, който е призован на тази война, и за всички страдащи, без разлика! И така ще отдадем Божието Богу!

Posted in Публицистика

Вижте още:

error: Content is protected !!