Християнство.бг
През изминалите векове Православната църква някак успя да запази образа си на религия на мира, толерантността, човеколюбието и прошката, въпреки трудностите и гоненията, които претърпя. Но ето, че доживяхме да видим как част от нашата църква в нравствено отношение се срина дотам, че от църковните амвони да се проповядва едно напълно еретическо учение – това, че който загине на война срещу враговете на родината, на него ще му се опростят всички грехове и той ще се спаси и ще наследи рая. Това е ужасяваща злоупотреба с доверието на миряните и по същество представлява отхвърляне на Евангелието!
Последователи на тази нова нравствена ерес се намериха и сред нас. Прикривайки се зад фасадата на ревност за „защита на православието“, те одобряват агресията, насилието и човекоубийствата в името на някаква висша, известна само на тях метафизична цел, като наричат войната „свещена“.
В Конституцията на Република България обаче, изрично е посочено, че свободата на вероизповеданието и религиозните убеждения не могат да бъдат насочени срещу националната сигурност, обществения ред и морала и не могат да бъдат основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите. Защо казвам това? Когато се оценява случващото се между две държави и публично се изказват мнения, на първо място стои международно-правният аспект на конфликта.
Съгласно решенията на ООН, на Съвета на Европа и на Европейския парламент, не може да има друга трактовка на случващото се в Украйна, освен тази, че едната страна е агресор и е нарушила нормите на международното право. Нещо повече, някои международни институции я обявиха за страна, поддържаща тероризма. При това положение, всеки опит да бъдат оправдавани насилието и агресията с религиозни, псевдоправославни аргументи, се явява нарушение на чл. 419а от НК и влече след себе си понасяне не само на лична, а и на колективна отговорност. Тук е мястото да приведа част от формулировката, с която само преди няколко дни ЕС наложи нови санкции на някои лица, които „носят отговорност за поддръжката … на действия или политики, които подкопават или заплашват териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, както и стабилността или безопасността в страната…“.
Да не се окаже, че ние като православни християни (или, пази Боже, като институция) вместо да допринасяме за укрепване на обществото, сред което живеем, работим срещу националната сигурност, подкопаваме обществения ред и разрушаваме обществения морал! Ние, които обичаме да говорим за „войната срещу православието“, да не се окажем водещи война срещу държавата и обществото!
В настоящата ситуация, както никога досега, Църквата (и всеки от нас) трябва да стои далеч от политиката и да отдава кесаревото кесарю!
Същевременно една много по-жестока от телесната рана, заплашваща със смърт, по-страшна от телесната, засяга душите и сърцата на хората не само от двете страни на фронтовата линия, но и по цял свят. Това е враждата, омразата и жаждата за мъст. Какъвто и да е изходът от войната, накрая и двете страни ще погинат в огъня на апокалипсиса – в края на времената. Това, което ще остане и ще пребъде, са душите на украинците, на руснаците, а и нашите собствени. И ако те са заразени от ненавист, рискуваме да възкръснем не за живот вечен, а за осъждане!
И тъй, коя от двете страни в конфликта е „правата“, ни казва международното право. Но какво трябва да бъде отношението ни към враждуващите, ни казва Евангелието. Църквата е длъжна ясно да заяви, че Бог е с всеки един човек, който се намира на бойното поле и се стреми към Него. Че в окопите един срещу друг са изправени човешки същества, които носят в себе си Божия образ и за християните е недопустимо да мразят или да унижават когото и да било! Да, Бог ще даде победата на тези, които са онеправдани и се надяват Нему, а не на своите сили! На тези, които се сражават под знака на Неговия Кръст, а не на някакви буквени знаци!
Но нашата молитва трябва да бъде за спасението на всеки един човек, който е призован на тази война, и за всички страдащи, без разлика! И така ще отдадем Божието Богу!
